ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА В СТАРО ТЪРНОВО- Т. Янков

Мнозинството от жителите на В. Търново принадлежат на господствуващото в страната източноправославно вероиз-поведание. Едно съвсем незначително число граждани са католици, протестанти и мохамедани. По-горе, в описанието на църковната борба, видяхме как най-сетне тя е възтържествувала. В 1872 г., Търново има вече свой български йерарх- Иларион Макариополски. Освен отбелязаните по-горе на съответно място старобългарски църкви, в града има още и следните: 

 — "Св. Марина" в Марнополе, въздигната в 1850 г.

— "Св. Атанас" („Св. Кирил и Методий“), построена в 1860—61 г. с протестационна цел против фанариотските владици. Антимисана е била от поп Петко и поп Иван, тъй като ктиторите не са искали освещаването  да бъде извършено от гръцкия владика Григория. Това е извършил Иларион Макариополски през октомврий 1872 г. Под църквата има параклис „Св. Димитър“. Нейн строител е известният самоук — майстор Колю Фичето. 

— "Св. Никола", въздигната в 1834—36 г. със старанието на Илариона Критски. Тя е най-голямата в града. Строител ѝ е бил някой си майстор Оста Велю от Дряновските колиби. 

— „Св. Константин и Елена“, въздигната в 1872—73 г. В нейната артика е погребан митрополит Панарет, както отбелязах на съответното място и описах великолепния над гроба му паметник. Под църквата има параклис „Св. Архангел Михаил“,

 — „Св. Спас“ или „Възнесение“, построена в 1858—59 г. върху мястото на стара, ниска, каменна църквица. Тя е издигната за спомен на съборената от турците църква със същото име на Царевец. Под нея има малка църквица — гробница. Тя е историческа, понеже в нея е произлязла описаната от мене по-горе, на съответно място, караница между българи и гръкомани, в присътствието на гръцкия владика Неофита. 

— „Св. Богородица“, въздигната в 1844 г. на мястото на съществуващата още от българското царство ниска, каменна църквица. Тя е подновена със съдействието на турския аенин (управител) в града и при работенето на калфите от кожухарския еснаф, поради което се е именувала и "Кожухарска църква". В нейната артика е погребан В. Търновският митрополит Климент. На съответно място, по-горе, описах съденето на казания митрополит и погребението му в тая църква. И тя е историческа. В нея се е отслужил благодарствен молебен след влязването в града на руските освободителни войски на 25 юний 1877 г., както и след пристигането на главнокомандуващия, великият княз Николай Николаевич. В нея се е черкувал първият ни княз Александър Батемберг, заместникът му княз Фердинанд с о-Бозе почившата княгиня Мария-Луиза. Както отбелязах по-горе, тая църква бе разрушена от земетръса в 1913 г. и след година възстановена; тя е най-красивата днес в града. — Освен старите, вече описани, в Асенова махала, както и в турската махала има по една съвременна църква.
Арменската църква, за която говорих на съответно място, не съществува вече. В града има и една малка католишка църква.

Турски училища преди Освобождението е имало при някои от джамиите. Те са били смесени и в тях се е преподавало само турски език. Децата са се учели да четат и да пишат, като заучвали още и откъслеци от корана. Имало е и две духовни училища — медресета за подготвяне на ходжи.
Джамиите в Търново са били 21. Пет от тях са се отличавали със своята красива архитектура:

джамията на Хисара (Царевец), наричана от българите „Джамията Св. Петка“, която е била единствена за турското някога население в тая част на града. Собствено тя е старобългарската църква на Царевец „Св. Петка“, преустроена в джамия. На съответно място говорих за нея, също и за джамията в Долна махала, „Теке-джамиси“ — превърнатата в джамия старобългарска църква „Св. 40 мъченици“ — както и за джамията на Баждарлък, в която след Освобождението Л. Каравелов бе наредил печатница; а също и за най-голямата джамия в града, наречена „Куршумлията джамия", при която имаше библиотека, разграбена и унищожена през време на освободителната война. 

Други джамии: Сарашката, която обръщаше внимание само с големината си. Тя послужи през освобод. война — най-напред за казарма на съставеното в града българско опълчение (7 и 8 дружини), сетне за пленените в балкана турски войници и най-сетне — за казарма на окупационните руски войски. На изток от тая джамия се издигаше градският часовник, който както и джамията, вече не съществува. За отбелязване е още и джамията при Средната баня (близо до Янтра), в двора на която се намерваше гроба на оня турчин, който пръв е влязъл в Търново при нападението му през юлий 1393 г.

Евангелското мисионерство Д-р Алберт Лонг
Мисионерското дружество в Съед. Щати, както в други страни, изпратило мисионери и в България. Целта е била религиозно-просветна. Имайки предвид онова тъмно минало за нас българите, притиснати от фанариотите, дружеството изпратило в България един от своите най-благородни дейци — д-р Алберт Лонг. /Подробности в статията на д-р Т. Янков във в. „Демократ. сговор“ от 1932 г., септемврий 29; също и статията на Йорд. Кулелиев във в. „В.Търново“, 1932, бр. 10. / В 1857 г. той се установил в Шумен, а по-късно дошъл във В. Търново. След една отлъчка, през 1872 г. отново се е завърнал в града. Отлъчката му била наложена от работата по превода на библията на български, извършван в Цариград от д-р Ригс, П. Р. Славейков и Хр. Сечанов.  Д-р Ригс открил в 1837 г. българска печатница в Смирна, в която се печатали български издания, тъй че тя била един косвен фактор в делото на българското възраждане. Д-р Лонг е бил редактор на месечното илюстровано списание „Зорница“, издавано на отличен български език. Малката тая Зорница била последвана от седмичен в. „Зорница“, излязъл в 1876 г. „От нея българите получавали в онова време на отчаяние и безнадеждие, какво са писали за тяхната съдба в Лондон, Петербург, Париж, Виена, Рим и Берлин" пише бележитият наш книжовник Д. Мишев. Трябва да се знае, че д-р Лонг е много спомогнал на нашето народно дело след Баташките кланета, описани и строго осъдени от Гладстон, като чрез това причинява анкетата на Макгахана и спечелва за нашето дело Скайлера, Уошбърн, Ригс, Пирс и други видни на времето американски и английски публицисти и общественици. Лонг и неговите сътрудници осветляват американското обществено мнение върху положението в България и го спечелват за нас, както Гладстон спечели английското, и по този начин улесняват Освобождението, наложено от руското оръжие. Наистина, Гладстоновия политически противник Д' Израели, впоследствие лорд Биконсфилд, унищожи наполовина плодовете на руската победа, но все пак не можа да угаси симпатиите към нас на английския и американския народи. Нека се знае още, че американците осуетиха раздялата на България след Световната война — една последица от някогашното дело на д-р Алберт Лонг и неговите сътрудници. Нужно е още да се знае, че покойният Лонг, в качеството си на мисионер, не само косвено е спомагал в борбата ни с фанариотите, но и никога и никого в България не е принуждавал да става протестантин. Той само е изяснявал началата на християнството и учил слушателите си на добро.

 

Из "ПЪТЕПИСИ С КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ И СПОМЕНИ"- книга първа, изд. 1939 г. 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ