СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Църквата "Св. вмчца Марина"

Мястото където се намира храма “Св. вмчца Марина” се нарича “Марно поле” и някога е била махала “Маринопол”, с около 150 къщи и 400 жители, занимаващи се със земеделие и лозарство. Тази махала е била отдалечена от града и до 1911г. е представлявала отделна енорийска единица. От 1927г. селището е присъединено към гр. В. Търново като квартал. През 1945г. квартала е преименуван на “Толбухин”, тъй като тук е била главната квартира на прославения маршал.
Името “Марно /Марино/ поле” идва от времето на Втората българска държава, когато цар Иван Шишман изпратил на това място сестра си Мария, със съгласие да стане жена на свирепия Мурад, но само да не се опожарява красивия град Търнов. Моско Москов, бивш търновски учител, пише в една брошура, че местността където се е заселила Мария – “Марино поле”, е била дъбова гора, сред която се намирало монастирче, посветено на “Св. вмчца Марина”, покрай което се заселило прокуденото от кърджалии и черкези българско население, надявайки се на близостта до Божията закрилница. Докога е съществувало монастирчето не се знае...
Когато се разраснало селището “Марино поле”, се явила нужда от Божи дом. Тогава местният жител Дядо Колю Маминото, отделя една част от собствената си градина за да се построи черква на махалата. Строежът започнал през 1850г., вероятно с разрешение на турската власт и бил завършен още същата година от знаменития български архитект Колю Фичето. Църквата "Света Марина" в Търново е единствената негова църква, която не е трикорабна. През 1854г. храм “Св. вмчца Марина” е осветен от гръцкия митрополит Неофит Византиец. Първоначално църквата е била малка, еднокорабна, с размери 26 на 10 метра и височина 9 метра, без купол и покрита със стари турски керемиди. На фасадата е била поставена мраморна плоча с надпис: “Посвещения храм во имя святая великомученица Марина, соградися трудомъ и прилежаниемъ жители собствено махалени и принадлежаще на св. храма сега в лето от Христа 1850г. юли 17”. Сто годишнината на храма е отпразнувана на 6 ноември 1950г. Характерно за всички градски църкви построени от Колю Фичето е отделната камбанария. Тук тя е била на северната ограда, като е имала приземен етаж с отделна стая, обкована с железа дъбова сводеста врата и сводесто прозорче с желязна решетка. В нея са се пазели ценностите на храма. Чрез външна стълба с парапети се е стигало на втория етаж и от там по вита стълба до камбаните. Камбанарията е завършвала с осмоъгълен купол и кръст. От голямото земетресение през 1913г., тя се е напукала на много места и на 14 март 1934г. се е самосрутила. Непосредствено до камбанарията, на източната страна е имало църковна килия с малко предверие, стая и навес. Това е било Килийно училище. От тук е тръгнала искрата за кварталното читалище “Искра”, на което църковното настоятелство е дало средства за изграждането му. Когато квартала се разраснал и населението чувствително се е увеличило, настъпила нуждата да се разшири храма.
Затова на 14 юни 1931г. с протокол № 3 се взема решение и започва разширяването, за което научаваме от поставената мраморна плоча с надпис: “Колю Маминото дарител на мястото за тоя св. храмъ въ честь на св. в.м. Марина първоначално е въздигната презъ 1850г. при свещ. Георги Дивитаковъ и предст. Димо Ивановъ, Даню Джамбазовъ и Ив. Добревъ.
"Същиятъ храмъ се разшири презъ 1931 г. при царуването на Н.В. Царь Борисъ III и съпругата му Н.В. Царица Иоанна, светителствуването на Н.В. Митропол. Филипа: при свещенодействието на свещ. Георги Колевъ и настоят.: Стефанъ Ив. Челебиковъ, Никола С. Габровски, Атанасъ Чуховъ и Ставри Тихоновъ съ материялното иждивение на благочестивите енорияши. Аминъ. М. Преприем. Грозю Е. Цаневъ с. Джуровци тревненско. гр.В.Търново 6-ти ноемврий 1931г.”
Наложило се да се построи нова камбанария и строителството започнало веднага. Друга мраморна плоча ни съобщава: “Тая камбанария се издигна при свещенодействието на прот. Георги Колев и цър. н-ли Петър Милков, Никола Ст.Габровски, Ставри Тихимов, Денко Ив. Хаджиев и Янаки Савов през 1934г.”
През 1940г. целият храм е изографисан в старобългарски стил, от прочутия руски майстор художник-иконограф Николай Ростовцев със средства събрани от християните.
При разширяването на храма, живите иконостасни икони са изработени от Атанас Велев от В. Търново. Има малки икони от тревненски майстори, без надпис за майстора и годината на изработка. Най-старата икона е на “Св. Богородица” с гръцки надпис от 1870г.
Иконостасът е с размери: 5.50м. – дължина и височина с кръста 5м., като се предполага, че е изработен при изграждането на църквата през 1850г. от майстори от тревненския край, от където е и майстора на храма. Резбата е цялостна, изпъкнала, релефна, ажурна, изпълнена на орехово дърво в стила на тревненската школа. Владиковият трон и четирите по-малки иконостаса поставени до четирите колони, са от по-ново време без резба и нямат такава художествена стойност, както на главния иконостас. Ползваните утвари: Св. Чаша, Дискуси, Св. Потир, Кръст, Купел, Бакрачета и др.от XVIII-XIX в. са със съответните надписи поменания.
Книгите са от различни периоди и места, като: славяно-румънски от 1698г., старопечатни книги от 1847, 1848, 1864г., също и печатани от Московската синодална печатница от 1876г. и много други.

Автор: Виталий Чеботар, http://www.pravmladeji.org
Старо Търново
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар