Изгубили държава, църква и книжнина, българите вече не съществували като народ в края на XVIII и в началото на XIX век. През този период, та дори по-късно, в Търново се говорело по гръцки, като да е бил градът гръцки. Молтке, който придружавал султан Махмуда в пътуването му по държавата, като дошъл в Търново на 19 май 1937 г., пише след туй, че неговата гръцка квартира била много весела. Щом е било така, за българско, поне относително уредено, училище и дума не може да става. Наистина, в началото на 1822 г., пише историкът Т. Николов, абаджийският еснаф в Търново е помолил отца Зотика — впоследствие игумен на Преображенския манастир — да открие училище. Той открил такова в Ламбриновата къща и учил децата на еснафите на славянско четене, писане и черковно пеене. През същата година Велчо Джамджията наел къща и открил в нея училище за своите, роднинските и близките по съседство деца. През 1830 г., когато отец Зотик бил вече игумен на Преображенския манастир, изпратил за учител в Търново даскал Димитра от с. Самоводени — по-после свещеник в града, баща на свещеника Лефтер п. Димитров — да учи деца в метоха на манастиря. При него бил като ученик и учител Стойко Абаджи, който след подготовка и опитвания от Зотика, по настояване на последния, наел къща при църквата „Св. Богородица“ и отворил в нея училище. По после о. Зотик настанил това училище в манастирския метох. Всички тия частни училища „за свои и роднински деца“, за учене „на славянски и църковно пеене“, в които числото на учениците в най-добрия случай достигнало до 60 на брой, и то в град с повече от 20 хилядно население, могат да се считат само като предтеча на започналото по-късно училищно дело в Търново. В 1832 г. владиката- грък Иларион Критски открил — по искане на гръкоманитe в Търново, които съставлявали мнозинството от населението — гръцко училище в града, като поставил за учител Даскал Цончо от Елена, а после — поп Марина от Арбанаси. То се изпълнило с ученици не само от околните градове — Габрово, Трявна, Горна Оряховица, Лясковец — но и от селата. През същото време било открито и класно училище. Всички тия гръцки училища били най-добре организирани, както пише Т. Николов, в което не може да има съмнение, като се има предвид напредналата гръцка култура. Наистина, гърците унищожиха нашата някогашна култура, развила се под влиянието на тяхната — византийската — но пак чрез тяхната нова култура се възсъздаде нашата. Този факт се потвърдява от обстоятелството, че нашите най-видни нар. дейци — Раковски, Иларион Михайловски (Макариополски), Богоров, д-р Селимински, Ст. Чомаков и мнозина още — са добили своето образование все в гръцки училища било в Цариград, било в Атина, било на остров Андрос и т. н. Без да се гледа гонимата цел при откриването на гръцки училища в Търново, все пак трябва да бъдат взети във внимание при разучването историята на учебното дело в града, толкова повече, че тe са послужили като повик за откриване на български училища, имайки за образец първите — гръцките, които както се каза, били добре уредени. Тук ще се отклоня да изтъкна, че хвърляните от най-разнообразен вид клевети върху владиката Иларион Критски са тенденциозни извратявания на историческата истина, както казва проф. Шишманов. Напротив, той е бил един от най-честните гръцки владици в Търново. Той не е гонил българизма и българския език, нито е извършил приписваните му от разни страни обвинения. Това е ставало само под влиянието на общата омраза към гърците. Приписаното му престъпление за изгарянето на старобългарската библиотека, което Йордан п. Георгиев нарича „клеветата“, а митрополит Климент—„басня“, Йордан Трифонов в специална студия отрича напълно, което изтъкнах по-горе на съответно място. Историята със свещ. Иоакима, когото карал да изхвърля митрополитската смет и с когото се сбил, е тъй също една недостойна клевета. Това се доказва най-ясно от поведението и живота на самия този свещеник, който както е известно, се потурчил и впоследствие отличил като развратник и авантюрист. Относно гонението от негова страна на българизма и български език, било в църквите, било в училищата, е тъй също измислица и клевета. Това се потвърдява от Г. Христов, автор на историята на гр. Свищов, както Иларион не е проявявал в Свищов подобно гонение. И това обстоятелство е изтъкнато по-горе. Същото почти заявява и Н. Ганев в своята история на гр. Севлиево, в който град не се помни да е имало гръцки свещеник, а богослужението е ставало на славянски език. Тъй също и авторът на историята на църквата „Св. Архангел“ в Трявна, Б. Даскалов, като говори за Илариона, не казва нийде да е проявявал гонение на български език, когато е ходил в Трявна по разни поводи. В случая трябва да се има предвид обстоятелството, че тая църква е била един твърд крепител на българизма и българския език. В нея винаги се е служило на славянски; сметките ѝ били водени на български и подписвани от Илариона; тя е откривала и поддържала български училища и т. н. За тази толерантност на Илариона и неизпълнение на патриаршеското окръжно послание относно разпространението на гръцката образованост между българите и постигането на елинизуването им, Иларион е бил преследван от патриаршията, която чрез анкети, извършвани от турското правителство, се е стремила да го отстрани. Не е могла да стори това, защото анкетитe не са могли да установят някаква негова вина. Освен това, въпреки всякакви клюки и мълви против Илариона, нийде в неговата епархия не е била проявена борба против него. Ако всички фанариотски владици в България, включително и българите Панарет, Паисий и др., са били, като Илариона, толерантни към българизма и българския език, Възраждането би започнало много по-рано.
През 1835 г. в Габрово се е открило, както е известно, мъжко взаимно училище, което, според желанието на неговите основатели, трябвало да стане разсадник на новото образование. В него постъпвали ученици и от най-далечните краища на България. Подобни училища започнали да се откриват и другаде, включително и в Търново при църквата „Св. Никола“. Първият учител в това училище бил Петко Николов от Елена, който преподавал по Ланкастеровата метода. Второто училище се открило на 15 март 1839 год. от габровеца Петър х. Христов, с учител Захарий Княжески. Това училище е имало печат: „Печат на Терновското Петра х. Христова училище 1839 г.“
Първият почин за откриване на девическо училище в Търново се дължи на една жена — Евгения, майка на Врачанския епископ Агапия, родом българин от Кюстендилско. Първата учителка в Търново се казвала Теодора Христова, родом търновка, игуменка на девическия манастир в с. Арбанаси „Св. Никола“, основан през 1833 г. по инициатива на отца Зотика, игумен на Преображенския манастир. Построеното през 1843 г. училище при „Св. Никола“ с две отделени здания — едното за момчета и другото за момичета — изгоряло на 4 юлий 1849 г. във време на големия пожар, който унищожил 600 къщи. Същата година известният хаджи Минчо построил ново, триетажно училище, с мази под него за стоки. Освен учителки, на ученичките преподавали и учители, един от които е бил даскал Пеню Давидов от Лясковец. През 1843 г. било е построено училище и в Долна махала (Асенова махала), с негов пръв учител П. Р. Славейков, впоследствие изгонен от гръцкия владика Неофит Византиос. В това време училищното дело в Търново започнало да напредва към един по-широк кръг познания, каквито са били давани в разпространените в България гръцки училища. Като пръв в това отношение се явява гореказаният Петър (Пеню) Давидов, добил образованието си в Белградската семинария. Той преподавал славяно-българска граматика по учебника на Христаки Павловича, съчинена според изучаваната от него в Белград славяно-руска граматика на Ив. Мразовича. В 1847 г. въвел изучването и на география, аритметика, българска история (според царственика на Ив. Раича), катехизис и всеобща история. Един от най-заслужилите в Търново учители е Никола п. Василев Златарски, който преподавал в училището при църквата „Св. Никола“, в която бил и псалт. При случая трябва да бъдат отбелязани и следните търновски учители: поп Димитър, даскал Георги, даскал Добри Радославов, Г. Коджов, даскал Димо от Мерданя, К. п. Иванов, Минчо Георгиев, Георги Мазака, даскал Калчо от Килифарево, даскал Игнат от Самоводени, Д. Недев, Янко Дивитака, Васил Тодоров, поп Стефан, Давид Тулешков, Хр. Маринов, даскал Димитър от Дряново и др. През 1856 г. започват да се учат момчета и момичета в новопостроеното учил. здание при църквата „Св. Богородица“. Според сведения, произхождащи от 1859 г., в Търново е имало вече от по-рано отделни девически училища: при „Св. Никола“, в което е учителствувала Анастасия К. Джамджиева, а при „Св. Константин“ (за девойките) — поп Димитър Драганов (протонотарий). Но през това време девическо класно училище е още нямало. През 1858 г. в Търново се е образувала гр. община, секретар на която е бил Никола В. Златарски. Имало е и отделно учил. настоятелство, на което печатът имал текст: „Печат на Търновското българско народно настоятелство“. Първото класно девич. училище в Търново се е открило на 1 август 1869 г., както свидетелствува дошлата от Севлиево Елена х. Ангелова. Тя казва: „Аз дойдох в Търново за класна учителка на 23 април 1869 г. Класното девич. училище се отвори на 1 август 1869 г. От 50 ученички се съставиха два класа: единият нарекоха приготовителен, а другият — първи клас“. В случая трябва да се признае, че големи грижи е положила за образованието на девиците в Търново и въобще за културното повдигане на търновката е много спомогнала известната търновска общественица Евгения Д. Кисимова. Същото може да се каже и за д-р В. Берон, родом от Котел, за когото вече говорих. Като председател на учил. настоятелство в Търново, той много е спомогнал за повдигането на учебното дело в града. Когато бил в Букурещ (1856), търновци го замолили да дойде в Търново да практикува медицината. На това се съгласих — казва той — водим от предназначената си цел: да се възвърна в България и да действувам за просвещението и образованието на милото си отечество, което и аз точно изпълних, като през 1856 г. се преместих в Търново. И веднага се залових за уреждането и управлението на мъжките и девически класни и от отделенията училища“. Когато килията при „Св. Спас“ се оказала недостатъчна за девическото училище, били са използувани къщитe на Сава и Евстати Паница, които се заселили във Виена и отворили търговско-комисионерска къща.. За тях имах нейде по-горе случая да спомена. Тези къщи, намиращи се при църквата „Св. Богородица“, както се вижда от книжата на Ев. Кисимова, били подарени от майката на казаните братя Паница за девически училища. Къщитe били съединени и отговаряли за целта. От учителкитe в търновските първоначални училища и класното могат да бъдат отбелязани : Теодора Христова, А. Джамджиева, Ивани Сотирова, А. х. Йорданова, Евгени Стоянова, Елена х. Ангелова, Стефана Иванова, Райна Кесякова, Тонка Енчева, Вела Живкова, Йорданка Чалъкова, Евгения Шекерджиева, Анас. х. Петкова, Тодора Петкова, М. Ферадова и още много други.
Девическото класно училище, което до 1879 г. е имало три класа, в същата тая година го е поело М-то на просветата под свое ведомство. От него постепенно се развива днешната държ. девич. гимназия „Митрополит Климент“. Следните първонач. училища носят имената на дарители или заслужили лица: В Марнополе — „Петър Дапков“, при църквата Св. „Константин“- „Митрополит Панарет“; в махалата „Св. Кирил и Методий“ — „Иосиф I“; при църквата „Св. Богородица“ — „Братя Евстатиеви Паница“; в Турската махала — „Н. Михайловски“ и в Асенова махала — „Иларион Макариополски“.
ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ- "Главното мъжко училище „Св. Кирил“- Т. Янков"
Из "ПЪТЕПИСИ С КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ И СПОМЕНИ"- книга първа, изд. 1939 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар