През това време Царевец и Трапезица се съединявали с три моста. Следи от устоите на двата се виждат и днес, но от третия, който се предполага да е бил железен, такива положително установени няма. На мястото по левия бряг на реката се намира най-ценният, достигнал до наше време паметник — великата лавра „Св. 40 мъченици“. В църквата са запазени мраморният стълб с Иван-Асеновия надпис и гранитният —с надписа на Омортага.
„Св. 40 мъченици“ турците са превърнали в теке — един вид турски манастир, и се е казвало "Теке-джамиси". Старото ѝ положение било спазено до 1860 г., когато били предприети преправки от някой си хаджи Юмер. В своето усърдие, този турчин искал да изхвърли и стълбовете, включително и тия с горе-отбелязаните надписи, но бил възпрян от мютесарифина. Стенописът бил покрит с вар... — Тук, вдясно от входа на джамията, се е намирал гробът на някой си Махмуд-Фехти, който според турците, превзел града. А при копането за засилване основите на минарето, което често се събаряло, била е открита една гробница, в която са били намерени мощите на Илариона Мъгленски. Допуща се, че в тая гробница са били погребвани и българските царе, царици и членове от царското семейство. В тая част на града се намират още и следните, останали от българско време, църкви:
- "Успение Пр. Богородици", която е била църква на девически манастир. В нея се намирали мощите на Св. Филотея, които цар Калоян донесъл от Тракия, а след превземането на града, турците ги изпратили, заедно с тия на Св. Петка, на Страцимира във Видин, по негова молба. Тук е била затворена и първата жена на Ив. Александра, когато се оженил за еврейката Сара — Теодора в православието.
- „Св. Георги“, малка стара църквица, поправяна в 1612 г. от благочестивите Ирина и Параскева, гъркини от Цариград. В нея се е служило малко време и след освобод. война.
- „Св. Параскева“, също тъй малка и стара църквица, в която не се служи вече. При поправките ѝ, и нейният стенопис е бил покрит с вар.
В най-крайната източна част на Асенова махала се намира в двора на митрополията църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, която е в най-запазено състояние от старобългарските църкви в Търново. Макар малка, тя е забележителна със своя стенопис, сравнително най-добре запазен. В дясната страна откъм олтаря има врата, водеща в един коридор с килийка в стената, която е била пълна с книги от времето на българските царе. Вратата е била зазидана, за да се запази тая скрита библиотека. Във времето на гръцкия владика Иларион Критски, вратата е била открита и книгите изгорени. В това престъпно дело се обвинява казаният Иларион. Историкът, обаче, г-н Юрдан Трифонов в специална студия отрича неговата вина. По-нататък давам извадки от тая студия, за да се види същността на това обвинение. Този владика е умрял на 8 февруарий 1838 г. и гробът му се намира пред царските врата в църквата. В надписа върху надгробната плоча е наречен „Иларион Мудрий, архиерей Търновски“. Той е обвинен още и в предателство — съобщил на турците приготовляваното в Плаковския манастир въстание. И това обвинение е съмнително. По тучената врата на църквата има следи на удари от брадви и ножове, произхождащи от времето, когато турците са искали да я отворят и ограбят. Тук, отдясно на църквата се намираше помещението на митрополията, което беше паянтово; на неговото място днес се издига ново великолепно митрополитско здание.
В двора се намерва и кладенеца, в който на 24 август 1848 г. е бил намерен удавен гръцкият владика Атанасий. Изваден от кладенеца, той е бил погребан без опело в градината. Удавянето му се тълкува двояко: от една страна—че бил удавен от българите, защото през този ден шял да предаде на властта един списък на набедни българи в бунтовничество, и от друга — че той сам се удавил, защото бил излъгал властта, че се готвел бунт против държавата и, когато му поискали доказателства, каквито нямал, трябвало да бъде обесен; за да избегне позора, предпочел сам да тури край на живота си. В 1867 г., 18 март, от тази митрополия е бил изгонен от народа и последният гръцки владика в Търново Григорий, който се прибрал в Арбанаси, а след това заминал за Цариград. Старото митрополитско здание е свързано още и с нападението от страна на заблудени партизани върху митрополита Климент по повод държаното от него слово на Православната неделя през 1893 г., което по-горе, заедно със съденето му, накратко описах.
Вдясно на пътя за Арбанаси се намира въздигнатата в 1186 г, църква „Св. Димитър Солунски“, в която се е провъзгласило възстановяването на второто българско царство — едно велико народно дело, което тъй също по-горе на съответно място предадох. До 1856 г. тя е била разкрита и полусрутените ѝ стени са стърчели; по-сетне е била покрита от табашкия еснаф в Долна махала. От останалата до наше време — източната страна на църквата, с олтарната издаденост, се вижда, че този храм е бил една великолепна сграда, богато украсена и вътрешно. Много години подред е била изложена на хорския произвол и на разни иманяри, които откривали намиращите се в двора ѝ гробове, та много е пострадала. От стенописа и мозайката ѝ са останали незначителни части. Ограждана за запазването ѝ още в 1843 г. от табашкия еснаф, през последните години тя наново е оградена и остатъците ѝ приведени в ред.
„Св. 40 мъченици“ турците са превърнали в теке — един вид турски манастир, и се е казвало "Теке-джамиси". Старото ѝ положение било спазено до 1860 г., когато били предприети преправки от някой си хаджи Юмер. В своето усърдие, този турчин искал да изхвърли и стълбовете, включително и тия с горе-отбелязаните надписи, но бил възпрян от мютесарифина. Стенописът бил покрит с вар... — Тук, вдясно от входа на джамията, се е намирал гробът на някой си Махмуд-Фехти, който според турците, превзел града. А при копането за засилване основите на минарето, което често се събаряло, била е открита една гробница, в която са били намерени мощите на Илариона Мъгленски. Допуща се, че в тая гробница са били погребвани и българските царе, царици и членове от царското семейство. В тая част на града се намират още и следните, останали от българско време, църкви:
- "Успение Пр. Богородици", която е била църква на девически манастир. В нея се намирали мощите на Св. Филотея, които цар Калоян донесъл от Тракия, а след превземането на града, турците ги изпратили, заедно с тия на Св. Петка, на Страцимира във Видин, по негова молба. Тук е била затворена и първата жена на Ив. Александра, когато се оженил за еврейката Сара — Теодора в православието.
- „Св. Георги“, малка стара църквица, поправяна в 1612 г. от благочестивите Ирина и Параскева, гъркини от Цариград. В нея се е служило малко време и след освобод. война.
- „Св. Параскева“, също тъй малка и стара църквица, в която не се служи вече. При поправките ѝ, и нейният стенопис е бил покрит с вар.
В най-крайната източна част на Асенова махала се намира в двора на митрополията църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, която е в най-запазено състояние от старобългарските църкви в Търново. Макар малка, тя е забележителна със своя стенопис, сравнително най-добре запазен. В дясната страна откъм олтаря има врата, водеща в един коридор с килийка в стената, която е била пълна с книги от времето на българските царе. Вратата е била зазидана, за да се запази тая скрита библиотека. Във времето на гръцкия владика Иларион Критски, вратата е била открита и книгите изгорени. В това престъпно дело се обвинява казаният Иларион. Историкът, обаче, г-н Юрдан Трифонов в специална студия отрича неговата вина. По-нататък давам извадки от тая студия, за да се види същността на това обвинение. Този владика е умрял на 8 февруарий 1838 г. и гробът му се намира пред царските врата в църквата. В надписа върху надгробната плоча е наречен „Иларион Мудрий, архиерей Търновски“. Той е обвинен още и в предателство — съобщил на турците приготовляваното в Плаковския манастир въстание. И това обвинение е съмнително. По тучената врата на църквата има следи на удари от брадви и ножове, произхождащи от времето, когато турците са искали да я отворят и ограбят. Тук, отдясно на църквата се намираше помещението на митрополията, което беше паянтово; на неговото място днес се издига ново великолепно митрополитско здание.
В двора се намерва и кладенеца, в който на 24 август 1848 г. е бил намерен удавен гръцкият владика Атанасий. Изваден от кладенеца, той е бил погребан без опело в градината. Удавянето му се тълкува двояко: от една страна—че бил удавен от българите, защото през този ден шял да предаде на властта един списък на набедни българи в бунтовничество, и от друга — че той сам се удавил, защото бил излъгал властта, че се готвел бунт против държавата и, когато му поискали доказателства, каквито нямал, трябвало да бъде обесен; за да избегне позора, предпочел сам да тури край на живота си. В 1867 г., 18 март, от тази митрополия е бил изгонен от народа и последният гръцки владика в Търново Григорий, който се прибрал в Арбанаси, а след това заминал за Цариград. Старото митрополитско здание е свързано още и с нападението от страна на заблудени партизани върху митрополита Климент по повод държаното от него слово на Православната неделя през 1893 г., което по-горе, заедно със съденето му, накратко описах.
Вдясно на пътя за Арбанаси се намира въздигнатата в 1186 г, църква „Св. Димитър Солунски“, в която се е провъзгласило възстановяването на второто българско царство — едно велико народно дело, което тъй също по-горе на съответно място предадох. До 1856 г. тя е била разкрита и полусрутените ѝ стени са стърчели; по-сетне е била покрита от табашкия еснаф в Долна махала. От останалата до наше време — източната страна на църквата, с олтарната издаденост, се вижда, че този храм е бил една великолепна сграда, богато украсена и вътрешно. Много години подред е била изложена на хорския произвол и на разни иманяри, които откривали намиращите се в двора ѝ гробове, та много е пострадала. От стенописа и мозайката ѝ са останали незначителни части. Ограждана за запазването ѝ още в 1843 г. от табашкия еснаф, през последните години тя наново е оградена и остатъците ѝ приведени в ред.
Из "ПЪТЕПИСИ С КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ И СПОМЕНИ"- книга първа, изд. 1939 г.
Подкрепете и прочетете за "Царете на Търновското царство" от Т. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар