В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Катедрален храм "Свето Рождество Богородично"

Из общински вестник Велико Търново от 1934г.
Храмовете в гр. В.Търново, построени от цар Иван Асен II, са били разрушени от турците след падане на Търново (1393г. ). После през четири вековното ни двойно робство в начало на възраждането — след появяването на „славяно-българската история“ от отца Паисия (1762г.) богати събудени великотърновци са започнали да си възобновяват старите храмове, като строят и нови. Един от тия новопостроени храмове по онова време е бил и „Рождество на Пресвета Богородица" в т. нар. "Болярска махала".  За първи път в 1762 год. е била построена една малка църква на рибния пазар, а след 1830г. е възобновена. Тя е била каменна постройка, във форма на кораб, без кубета с каменни стълбове и свод.
Построена е била от Уста Кольо Фичето, изградена била от дялан пясъчник с голям главен корниз и двойна, фичевска кобилица от камък и червени тухли. Украсена била с четири колони и елипсовидни прозорци, които придавали особена оригиналност на фасадата. Църквата е била трикорабна. На 30м западно от нея била построена камбанарията, също иззидана от дялан камък. Подът е бил застлан с мраморни плочи. Най-оригиналното във вътрешността на църквата били двата реда капители. Сводовете са били направени от тухли и хоросан. Освен главния вход имало още две странични, симетрично разположени врати, през които се излизало във външните аркади.  Построена е била със средства, събирани от населението по махали. Много видни търновци, търговци и занаятчии са помогнали със средства за нейното построяване. За изграждането ѝ са помагали сдруженията на еснафите — най-вече кожухарите. После еснафите се редували да стават епитропи в новия си храм. След освобождението 1878г. русите го обявили за катедрала. В храма е имало дървен владишки трон с резба, а срещу него амвон. В 1879г. построили царски тронове. Иконостасът е бил дървен с резби. В 1901г. вън в артиката от дясно е бил погребан Митрополит Климент, а в 1914г. — от ляво — митрополит Антим. 
Мара, д-р Игнатова /ученичка/ пише: "През време на земетресението в 1913г. 1 юний, събота, срещу св. Троица, 11:30 часа преди обед, след църковната служба, едва що богомолците излезли, църквата се съборила от силния трус.

Сега наново е възобновена по образеца на „Александър Невски“ в София — с красив и величествен вид и добра акустика. От ляво в олтара е гробът на моя прадядо — архиерейския наместник — Протонатарий х. поп Димитър. На 25 ноември 1934г. Негово Високо Преосвещенство
Митрополит Филип свети вода в храма и започнаха да извършват богослужението, което досега ставаше във временния параклис, построен след земетресението. След като се подреди площадът наоколо и мебелира вътре храмът, през лятото на 1935 година ще стане освещаването на грандиозно-живописната катедрала, която от "Царевец" и "Трапезица" има изглед на величествен конус." 

Фасадата ѝ е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. Сега той се съхранява в експозицията, подредена с макети на Леон Филипов. Строежът на новия храм започва през 1924 година. Десет години по-късно той добива вида, в който го познаваме и днес. Настоящата катедрална (съборна) църква е строена от майстора строител дядо Грозю през 1933г. – 1934г. За оформяне на интериора влагат своя труд много известни майстори и творци. Дърворезбата за иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. Стенописите са направени през 1954г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Атанас Велев. Средствата за зографисването са осигурени от Търновския Митрополит Софроний /1888 - 1961/. Камбаните са руски, изработени стилно и отбелязващи чрез надписи преминаването на река Дунав от Руските освободителни войски. В притвора на катедралата се намира гробът на Митрополит Климент /1840 - 1901/, известен от историята и със светското си име Васил Друмев. Негови са думите: "ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС- ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ- НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД." Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега му от гроба, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено и нетленно. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество. 
Източници- общински вестник Велико Търново от 1934г.  http://bg.wikipedia.org http://www.zemetresenie.museumvt.com
Старите снимки са из колекциите на Иван Панайотов и Павел Енчев
Вижте още: Чудотворната икона "Пресвета Богородица Курско-коренна" е била и във В.Търново
Старо Търново

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви..
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар