В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Църквата "Свети Спас"

Според запазените архивни снимки църквата "Свети Спас" във Велико Търново е една от най-колоритните сгради, строени от Колю Фичето. Разположена е на скалата на Халваджи-баир наблизо до новия турски конак /днес исторически музей/, 250 крачки западно от църквата „Св. Богородица" и източно от „Св. Константин и Елена“. В Пътеводителя на В. Търново от 1907г. пише, че църквата "Св. Спас" или "Възнесение", е въздигната през 1858 - 59год. върху мястото на старата, малка и ниска каменна църква. Тази църква е наречена тъй за спомен и в чест на някогашната съсипана патриаршеска църква, находяща се върху Хисара /Царевец/. Тя е с три храмови празника: Св. Спас или Възнесение, Св. пророк Илия и Три Светители. Под нея има малка църква-гробница. Тъй като църквата Св. Спас е била близо до турския конак, била е наоколо заобиколена само с турски къщи, които наскоро до освобождението са били откупени от българи, предполага се, че съсипаната църква, на мястото на която е въздигната сегашната, е била останала още от времето на българското царство и е била частна църквица, — на някой знатен болярин. Сегашната църква Св. Спас е забележителна по своите особености в архитектурно отношение. Тя е най-солидно съзиданата църква." По-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи с гръцки надписи, взети от гробищата на старата църква, намираща се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. Както в повечето от търновските черкви и околните манастири в средата на XIX век, в „Св. Спас" се помещавало килийно училище. В килията на свещеника или клисаря, която е била запазена до края на 80-те години на XX век, намираща се на запад, в близост до Икономическия техникум, преди Освобождението се е помещавало класното девическо училище, което първоначално е било при черквата „Св. Никола", а след разрастването си се мести при „Св. Спас".
Църквата „Св. Спас“ е трикорабна базилика с размери 27,80/12,20м. Освен същинската църква, олтара и артиката под потона се е намирала крипта (гробница) с вход откъм южното църковно лице. Сградата е зидана с ломен камък; отвън църквата е измазана с оранжевочервена варова мазилка. Камъните са фугирани с варов разтвор. "В нея интересен беше главният дъгов корниз на източното и западно лице. Кривата, в която се извиваше този корниз, представляваше двойната фичевска кобилица. От всички останали страни църквата беше опасана с интересен дъгов корниз върху трапецовидни пиластри от тухли, измазани с варова мазилка. Църквата нямаше нито кубета, нито камбанария. Интерес представляваше също и галерията (женското отделение), която имаше барокова линия."
Земетресението от 1913 година е оказало най-голямо влияние върху облика на стария град на Велико Търново. То уврежда над две трети от сградите. Всички творби на Колю Фичето във Велико Търново поне частично са засегнати, някои са разрушени. Сред най-тежко пострадалите е самата църква „Св. Спас". Разрушен е изцяло покривът до кота корниз, като източната апсидна част е засегната най-много. Възстановени са намиращите се в съседство катедрала „Св. Богородица" и „Св. св. Константин и Елена", също пострадали от земетресението. Но за съжаление за възстановяването на третата черква в непосредствена близост- „Св. Спас", не достигат средства. Църквата остава в руини вероятно до 30-те години на XX век, когато кварталът променя коренно своя облик. През 1935 година е надстроена сградата на Икономическия техникум в съседство на запад. През 1939/40 година започва строителството - на запад между „Св. Спас" и конака - на комплекса библиотека-музей с автор арх. А. Дамянов. Заедно с това е променена и нивелетата на тангиращата до черквата от север улица - днес ул. „Иванка Ботева" - като е направена корекцията за повдигането ѝ в участъка на „Св. Спас" с цел намаляване на наклона до по-плавен и удобен. Корекцията на нивелетата води до обезсмисляне на северния вход, а също така поставя сградата в неблагоприятно положение на пътя на атмосферните води. Вероятно в началото или в средата на 30-те години черквата е преустроена в градски салон за забави, използван често от учениците на съседното училище. Каменната зидария е частично допълнена до нивото на първия етаж - т.е. до кота корниз на около 5,5 м, поставена е дървена двускатна покривна конструкция, която драстично променя облика на сградата в едноетажна. Останките от галерията са премахнати. Двата странични входа са зазидани. От югоизток е добавен комин, необходим за отопление.  Отвътре е измазана и е приспособена в салон за сказки и събрания. До края на 80-те години църквата функционира като градски салон. Междувременно е декларирана като паметник на културата. През май 1988 година е сключен договор с 20-годишна давност между Митрополията, чиято собственост остава имотът, и Регионалния музей във Велико Търново за възстановяване на сградата в първоначалния ѝ вид по проект на НИПК” и използването ѝ за експозиционна площ за колекцията от икони на музея. Строителните работи започват през лятото на 1988 година, когато е разрушен покривът, демонтиран е подът и са изпълнени стоманобетонните стъпки на колоните. Политическите промени от 1989 година и произтичащата от тях липса на средства за финансиране слагат край на строежа. През 1998 година са поставени частични защитни покрития над каменните пластики на трите входа. Останалата част от зидовете е изложена на атмосферните влияния и оставена да се руши към днешна дата повече от двадесет години. Съдбата на сградата остава нерешена и до днес - като отворена рана в сърцето на стария град. Ако трябва да обобщим споделената информация от търновци- сградата явно се е ползвала като архив на тогавашната милиция, защото в помещението е имало разхвърляни снимки от престъпления (обири, убийства), папки с документи, учебници по криминалистика. Преди също е била салон и там са се провеждали събрания на ОФ. През комунистическо е била използвана и за боксов салон.
За съжаление сега тя се намира в много окаяно състояние. Колко е срамно за града ни, че такъв великолепен храм, построен от великия майстор Колю Фичето е в такова окаяно състояние и се руши! Църква Св. Спас е забележителна по своите особености в архитектурно отношение. В уникалната църква прочутият майстор използва за пръв път своя патент – двойната Фичева кобилица, но част от елементите ѝ са се откъснали. В момента руините на „Св. Спас” са и своеобразно сметище, а уникалният градеж се доразрушава, независимо че се намира на основен туристически маршрут.   
На 07.01. 2018г. по сигнал на Старо Търново​ се извърши масово почистване на църквата и района около нея, благодарение на доброволният труд на около 70 търновци, организирани от Доброволно чистене - Велико Търново​.
Архитект Радосвета Кирова е експертът, изработил проект за възстановяване и адаптация на културния паметник- ОТВОРЕНА РАНА В СЪРЦЕТО НА СТАРИЯ ГРАД НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО – РУИНИТЕ НА ЦЪРКВАТА “СВ. СПАС” за възстановяване и адаптация на емблематичната църква, строена от Колю Фичето.
От Община Велико Търново смятат, че именно по него трябва да се направи обектът и да се отвори за туристи. За целта са необходими не повече от 20 хил. лв., които може да осигури и местният бюджет. „Има и вариант да се обединят в общ проект всички обекти на Колю Фичето, които са в лошо състояние – включително съседната „Св. Константин и Елена“ и Стамболовият хан, и да се търси общо по-голямо финансиране“, коментират от общината.
Дано в скоро време се предприеме нещо за запазване и реставрация на всички архитектурни шедьоври на Колю Фичето, за да могат бъдещите поколения също да им се възхищават.
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар