Според "Пътеводител на В. Търново от 1907 г." църквата "Св. Никола" е изградена в периода 1834-36 год. по настояване на гръцкия владика Иларион. Знае се, че през 1835 година в махалата Варуша във
Велико Търново известният строител уста Иван Давдата започва строежа на
църквата “Св. Никола”. При него като калфа работи и Колю Фичето и когато
майсторът се разболява, всички единодушно го избират за ръководител на
строежа и именно за този строеж самоукият архитект получава прозвището "Майстор". При освещаването на църквата владиката Иларион изразява
голямото си задоволство от сградата и награждава парично талантливия
дряновчанин. Впечатлени остават и турските големци, които признават
Кольо Фичето за майстор. Това е и първата самостоятелна творба на бележития майстор, който според преданието получил специална кожена престилка и майсторското си звание за тази църква. Мястото така е избрано, че църквата да доминира
над съществуващите тогава 31 джамии в града.
Храмът е ниска 3-корабна базилика с размери дължина 37м. и ширина 17м.
През 1843 г. тук е открито първото българско училище в града. То било
взаимно училище с два отдела - за момичета и за момчета. А през 1844 г. е
построена отделна сграда за него. Учител бил Никола Златарски. В 1845 г. тук е основан и първият църковен хор в града, диригент отново бил Н.
Златарски. През 1872 г. е построена и камбанарията.
През 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4
предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание.
В 1913 г. храмът става катедрален. През 1949 г. в северната част е
построен параклис "Св. Евтимий".
Тя има три храмови празника: Св. Николай Чудотворец, Св. Харалампий и Св. Иларион. Последният е установен в чест на митрополита Илариона /Мъгленски/. По-рано на това място църква е нямало."
Иконостасът, дело на тревненски майстори резбари, се отличава с фината си ажурна резба по царските врата и венчилката. Забележително произведение на резбарското изкуство е и владишкият трон с двата подлакътни изправени лъва и обвитите около тях черни змии, които са ги захапали за езика, една смела алегорична трактовка на двойния робски турски и гръцки гнет. Не е излишно да отбележим, че на същия трон са стояли по време на църковната служба търновските гръцки владици Иларион Критски, Атанасий, Неофит Византиос и Григорий по време на непримиримата борба за църковна независимост, в която търновци вземат най-активно участие. Най-старите икони по иконостаса (53 броя) са от Иоаникий (Йонко) Папавитанов (Попвитанов) (1790 — 24 март 1853 г.) от Трявна. Освен горния ред на иконостаса, който се състои от 35 апостолски и празнични икони, Иоаникий е нарисувал и големите царски икони на Св. Никола, Благовещение, Св. Димитър Солунски, Св. ап. Андрей, Св. Новозаветна Троица, Св. Архангел Михаил, Три Светители, Св. Богородица, Иисус Христос, с надпис: „рука Ион. 1837“, Св. Йоан Кръстител, Св. архидякон Стефан (на входната врата към дяконикона), Св. пророк Илия, Св. Харалампий и следващите по реда — Въведение Богородично (от 1839), Иисус Христос, Св. Екатерина, Св. Иларион Мъгленски и Св. Никола. Последните четири икони са разположени на иконостасната половина около царските двери на параклиса. С този си жест търновци се отблагодарили за оказаната им помощ при издействуваме на разрешението за строеж на църквата от страна на тогавашния гръцки владика Иларион Критски, но го посветили на българския пустиножител и отшелник Иларион Мъгленски, основател на Мъгленския манастир в Македония. Така че в църквата „Св. Никола“ са се запазили общо 53 творби от зрелия период на големия тревненски майстор живописец Иоаникий Папавитанов.
Източници: "Пътеводител на В. Търново от 1907 г."
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар