На десния бряг на Янтра, над западната част на Асенова махала, се издига Трапезица — едно плоско, продълговато възвишение, опасано от тесен венец невисоки скали. След създаването на второто царство в 1186 г., на това място е възникнала столицата, около родовия замък на Асена и Петра, която в един старобългарски ръкопис се величае с думите: „В славнем граде Трапезице“ /Среща се в някои стари съчинения и под името Трапезъд — Трапезонд./ - И наистина, славен е бил този чуден по своето местоположение град. Асеновци го украсили с въздигнатите от тях големи църкви: „Св. Иван Рилски“ и „Св. Апостоли“. В първата били поставени мощите на едноименния народ светец, а във втората — тия на Гавраил Лесновски. Останалите църкви, както се вижда след разкопването им, са били малки — домашни параклиси на близки до царското семейство боляри и велможи, къщите на които също тъй тука са се намирали. Но както големите, също тъй и тия църквици, не са били лишени от богата вътрешна украса — фрески, мозаичен стенопис и колони с издълбани орнаменти по техните капители. От всичко това, което след Освобождението аз сам и мнозина мои другари сме виждали, днес почти нищо значително не е останало. Децата, а нерядко и възрастни хора, отвличаха „за спомен“ златообагрени камъчета от мозаичния стенопис и повреждаха, макар без преднамереност, ценностите, които почти пет века е покривала и запазвала земята.
За разкопване на старините първи се е погрижил по-горе споменатият д-р В. Берон, основател на Археологическото дружество в Търново. По липса на средства и бавеж от М-то на просветата, разкопаването е било възпряно, но по-късно отново започнато по инициативата на цар Фердинанда и под ръководството на френския археолог Сьор. Открити са били, 17 църкви в двата периода на разкопването, на които до покриването им с временни покриви, фреските и мозаичния стенопис много са пострадали не само от възрастни хора и деца, както се каза, но и от самите работници и дъждовете. Някои от старинните находки се намерват в търновския музей, по-интересните от които ще отбележа, когато стане дума за музейната сбирка. Макар и късно, впоследствие е назначен за пазене на старините и находките в музея учителят-историк г. Т. Николов. И наистина, от това време насам работата в това отношение значително е подобрена.
ЦАРЕВЕЦ
"Колко звучност и колко мисъл в това име Царевец"
Владикин
На югоизток от Трапезица, оттатък Янтра и пътя за Асенова махала, се издига една просторна височина, във формата на триъгълник с един конусообразен хълм, самотно изправящ се на източната му страна и гледащ на всички страни — това е Царевец. По самия ръб на малко огънатите тук-там страни на могъщия триъгълник, на който източната линия е най-дълга, се виждат остатъци от хорусанлии зидове. В това градище — сърцето на Търновското царство — се отива откъм запад по един 3—4 метра широк, създаден от природата, каменист път, дълъг повече от стотина метра, с пропасти от двете му страни. Той започва там, дето навалява пътят за Асенова махала и дето в наше време е поставен един лъв, който сякаш замислен върху далечното минало, ви посреща с равнодушно безразличие. Почти на средата на този път има дълбок процеп, на който търновци са дали название "Пресечената скала", свързана с нямащи нищо общо с историята предания. Изсичането ѝ се предполага да е извършено от цар Крума, за когото се допуща да е основател на града, или от Асена I. Във време на старото царство над нея е имало, както пред входовете на средновековните рицарски замъци, подвижен мост и първата врата с наблюдателна кула. Тази врата е водела към главния, западен вход на крепостта. Мостът е съществувал и през турско време, както свидетелствува неговият очевидец, в 1857 г., д-р В. Берон. Отсетне турците са го заменили със зидан, постоянен мост. Главната врата, която всички търновци бяхме запомнили, макар с разрушени горни части, окончателно я срина, както и на друго място отбелязвам, един от търновските кметове. Освен тия две врати е имало още три — всички били пет, както свидетелствува и турският пътешественик хаджи Калфа, посетил Търново в XVII в. — от които две, водещи към Асенова махала и една към Френк-хисар, следи от която се виждат и днес. Сравнително най-добре е запазена едната от вратите, водеща за Асеновата махала. Върху конусообразния хълм на Царевец — 252 м. над м. р. — се е издигала патриаршеската църква „Възнесение Господне“, наричана още „Св. Спас“ — ,,матер всех Болгарских церквей“. Тя е имала висока камбанария, от която се е благовестило, поради което турците нарекли върха на това възвишение „Чан-тепе“ (Звънарски връх). Днес на този връх се издига скромен паметник по случай създаването на нова българска династия чрез оженването на княз Фердинанда за княгиня Мария Луиза Пармска. Почти насред източната линия на царевецкия триъгълник, се намира „лобната скала“, със страхотно зееща под нея пропаст, в дъното на която минава Янтра. От тая скала, която Владикин, гледал я отдолу, сполучливо оприличава на вкаменен змей, е бил хвърлен, по заповед на Светослава — Svetslau imperator Bulgarorum (1295 — 1322) — патриархът Иоаким III, когото подозрял в политически връзки с татарите. По-нататък, в южна посока, върху шеметна скалиста издаденост, се изправя Балдуиновата кула, най-запазена и достигнала до наше време царевицка старина. Пострадала от земетръси в 1913 г., тя своевременно бе поправена. В тая кула е бил хвърлен от неговия победител, цар Калояна, императорът на източната латинска империя Балдуин, впоследствие посечен. До тая кула се намира оная покрита каменна стълба, по която се е доставяло вода за крепостта от кладенеца при Янтра. Следи от нея се виждат и днес.
На северната равна страна на Царевец се е намирала църквата „Св. Петка“ („Св. Параскева“), в която Иван-Асен II поставил донесените от Епиватос мощи на светицата. Впоследствие мощите били изпратени, по искането на цар Страцимира, във Видин, а по-късно пренесени в Яш, по молбата на молдовския княз Василия Лупа, където и днес се намират. Върху развалините на тая църква Гаази Феруз бей построил в 1435 г. джамия, а според „Историята на българския народ“ от Т. Шишков, джамията била построена от някой си Ферне бей, както отбелязва и хаджи Калфа. Минарето ѝ често се събаряло. В тая случайност българите виждали личба за скорошния край на турското владичество над България. В наше време джамията служеше за склад на военни материали.
Между хълма с църквата „Възнесение Христово“ и „Св. Петка“ са се намирали царските дворци, в които са живели Асеновци, Тертеровци и Шишмановци. В построения от Иван-Александра дворец е бил държан събор (1355) против богомилите и евреите. Тук е бил и дворецът на патриарха, както и дворците на великите боляри, които са се ползували с благоволението на царското семейство. Дворците са били величави постройки, украсени и с разни видове мозайка, камъчета от които се намерваха, както на Трапезица, тъй и на Царевец, до преди няколко години. Посетители и пътешественици, в числото на които и хаджи Калфа, с възторг описват техния великолепен изглед.
Из "ПЪТЕПИСИ С КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ И СПОМЕНИ"- книга първа, изд. 1939 г.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар