Надгробни плочи

Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.
Мястото, гдето днес се издига църквата „Св. Цар Борис“ (бивша „Св. Константин и Елена“) преди Освобождението, до 1872 година, е служило за гробища. На тези гробища са погребвани енорияшите от църквата "Св. Константин и Елена“, която до 1872г. се е намирала в двора на търговската гимназия. Че, наистина, тук е имало гробища, говорят многото запазени и до наши дни надгробни плочи, а много други са изпогубени и изчезнали. Едни от запазените надгробни плочи виждаме зазидани на южната стена на църквата, други поставени пред входа на църквата, трети—в притвора (артиката). От тези в притвора едни са на пода, а други по стените зазидани. Тези надгробни плочи за нас днес имат двояко значение: първо, научаваме имената на починалите съмахляни, търновски граждани, и второ, от запазения текст виждаме с какви мисли и чувства са били проникнати покойниците, а също и техните близки. Още те са и езикови паметници, по които можем да съдим и за развитието на нашия език. Поставенето надгробни плочи и паметници е стар обичай. Още в книгата Битие, гл. XXXV, ст. 19 — 20 четем: „И умря Рахил и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем. Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес“.
От тези далечни времена и до наши дни, във всички народи и времена грижата за покойниците е голяма и гробовете им са бивали набелязвани и пазени на вечни времена. Ето и енорияшите от нашата църква не са правили в това отношение изключение от общия, не само християнски, но и езически обичай.
На първо място от запазените надгробни плочи, ще поставим плочата на покойната поклоница Зафирица, която е майка на именития наш търновски съгражданин х. Николи х. Дамов, а жена на х. Дима.

 ПОЧИВ
"Братя и сестри на мене погледнете
И на нищо свѣтовно не ся мамете,
Но синца плодъ покаяния правете,
И за мене грѣшная Бога молете.
Кога по край гроба ми ще да минете
Синца до единъ Богъ да прости кажете
Покойная поклоница Зафирица,
Милость да получи отъ Божа дѣсница:
Поживщи до трийсетъ девета година
А на четиридесята ся помина.
Лѣто Господня 1848г., юлия 25
Буди ей вѣчная паметь!“

На второ място ще поставим надгробната плоча на покойната поклоница Гуна, която е на х. Минка жена.
„Земния свой животъ като премина
Благочестиво като небожителъ
Възнесе се въ небесна обитель

ПОКЛОНИЦА ГУНА.
А тѣломъ тукъ довременно почива
Като предаде Богу духъ безгрѣшний
И насъ остави въ сълзи, въ скръбь горчива
Съпругъ, чеда, роднини неутѣшни.
В. Л. Г. 1852, ноемврий 26.
Читателю добросердечний,
Речи — спаси я Боже Вѣчний!

В артиката на западната страна, до самата входна врата и срещу статуята на Митрополита Панарет Рашев е зазидана и надгробната плоча на именития наш съгражданин и съмахленин х. Минчо, убит от наемници-турци.
„За споменъ здѣ почивающаго Раба Божия х. МИНЧА х. ЦАЧОВА, перваго въ Тьрново гражданина, роденъ въ Дряново. Въ возрасть же 55 год. Бѣше человѣкъ добродѣтеленъ, родолюбивъ, трудолюбивъ и съ сичкитѣ благодетелни свойства накитенъ. Оубѣжденъ оубо отъ любородства поднови отъ основания собственимъ своимъ иждивениемъ Славяно-Болгарско оучилище за народно просвещение. Заради щастното пужена преднуванье завистливи иновѣрци неприятели отъ животъ го лишиха (убиха).
Въ лѣто господне 1855, майя 22.
Буди ему Вѣчная память

Хаджи Минчо е известен на българския народ с песента:
„Във Цариград бегликът се продава
Хаджи Минчо от Търново наддава.
Хаджи Мехмед иска да се с'ортачи,
Хаджи Минчо ортак турчин не рачи.
Хаджи Мехмедъ люто му се заканя
Хаджи мехмедъ люто му се разсърди.

Този Хаджи Мехмед Караманлията подкупва турците Ялмуз и Абдулрахман, теляци на банята Баш хамам, които и го убиват, убиват и слугинята му, а жена му нараняват.На 22 май 1855г. — на Петрови заговезни— х. Минчо отишъл да заговява в колибата на бабалъка си Челеби Янко на Мармарлия. След вечеря х. Минчо, жена му и слугинята си тръгнали с файтон и из пътя били убити. Съдът осъдил наетите убийци 8 години затвор, а интелектуалния убиец — 7 години.
Г-жа Мария Д-р Марко Хараламбева, дъщеря на покойния наш именит съгражданин и енорияш х. Николи х. Димов с писмена молба до църковното настоятелство е поискала разрешение да постави костите на покойния си баща в предверието на църквата, като постави надгробна възпоменателна плоча.
За тази сторена услуга Г-жа Мария Д-р Хараламбева е внесла дар на църквата 5000 лева. Настоятелството, като вземало предвид големите заслуги на покойния й баща към българския народ, особено борбите му за самостойна българска църква, и второ, че той през 1872 год. е изходатайствувал султански ферман за издигане новата енорийска църква, решило да удовлетвори молбата на госпожа дъщеря му.Паметната надгробна плоча е издигната на лявата колона при входа на църквата и има следното съдържание.
Тукъ почива
х. НИКОЛИ х. Д. МИНЧЕВЪ
1826 - 1892
Главенъ дѣецъ по църковната и училищната
свобода, безкористенъ патриотъ — първи
търн. дипломатич. представитель
КАТЕНКА х. НИКОЛОВА МИНЧЕВА
1858 - 1931

Под тази надгробна паметна плоча е изработена гробница, в която са поставени костите на следните покойници, които кости при строежа на новата църква, по молбата на х. Николи, са били извадени, поставени в специални торбички и надписани с имената им.
В гробницата при църквата „Св. Цар Борис“ се намират костите на:
1) х. Николи х. Д. Минчев, пренесени от Марино-поле»
2) х. Анастасия, сестра на х. Николи, майка на учителя Никола Иванов.
3) х. Гуна — жена на х. Минча (първа).
4) х. Димо — баща на х. Николи.
5) Зафирица — майка на х. Николи.
6) София — дъщеря на х. Николи.
Вѣчна имъ паметь!
Също така за спомен от Г-жа Мария Д-р М. Хараламбева до място „Голгота", в сев. част на църквата, гдето се палят свещи за умрелите, е поставила мраморна плоча с надпис :
„Семейства
х. МИНЧО х. ЦАЧЕВЪ
х. НИКОЛИ х. МИНЧЕВЪ
1824 - 1892
народенъ представител, дѣецъ
църковната борба
1850 - 1872
Д-ръ Хараламбеви.
х. Николи се е женил три пъти: първата му жена е х. Пенка, дъщеря на х, Минча, която е умряла в Цариград. Втората му жена се казвала Мариола, дъщеря на Ради Маждрака. Третата жена е Катинка, дъщеря на Янко Белели, с която се е венчалъ в църквата „Св.Константин“ на 17. X 1873 година. Кум им бил Денчо Ловчалията. И тя е живяла в Цариград до Освобождението. От този брак х. Николи имал 7 деца. Днес живи са Д-р Иван х. Николиев, който живее в София, и Мария Д-р Хараламбева, която живее в Търново.
От другите надгробни плочи ще споменем зазиданата в южната стена плоча, която също именитият наш съгражданин Георги Кисима, баща на Г-жа Евгени Кисимова, и на именития писател и революционер Пандели Кисимов, е поставил над гроба на починалия си син Димитър.
Двадесеть и петь годишенъ
Мя пристига часътъ смертний
Общата чаша испивамъ
При праотцитѣ си отивамъ
И въ темний гробъ ся затварямъ
Когото който погледни
Отъ все сърдце да въздъхни
Богъ да упрости да кажи
Кой подъ тоя камъкъ лежи Димитрия поклоникъ
Търновскаго рожденика
1850г. мца августа 24 день.
Под надписа е издълбано метър и ножици, което говори за занятието на покойния, абаджия. Това е също стар обичай да се издълбават върху надгробнота плоча изображения, от които да се вижда занятието на починалия.
Според думите на Кина х. Петкова, чиято майка, Тодорица Герги Кисимова, разказвала, че покойният бил много набожен и ученолюбив и искал да приеме монашеството, но той не го оставил. Когато той (бащата) рано загубил сина си, съжалявал много, че не го оставил да стане духовно лице. Димитър имал златно евангелие, което пазел много. В негова чест и вечен спомен бащата направил следното завещание:
„стр. 1831 Завещание (преп.) на български съ ц. сл. писмо и правописъ отъ 24. VIII. 1851 год.
х. Георги Д Кисимовъ опредѣля 3,700 гр. отъ лихвитѣ на които да се дава катагодно масло на Търновскитѣ и Арбанашки църкви за упокоение душата на неговия синъ \ Димитъръ, умрѣлъ въ цвѣтуща възрасть на 24 августъ 1850г., а именно: 2,100 гр. на осемтѣ търновски църкви (Митрополитската Св. Апостоли, Св. Богородица, Св. Константинъ, Св. Георги, Св. Спасъ, Св. Никола, Св. Богородица въ Долна махала, Св. Петка) на Маринополската църква Св. Марина и на Дервенския „мънастиръ Светаго Преображения", като отъ тия пари имъ се дава по петь оки масло; 1,600 гр.за сѫщата цель на Арбанашкитѣ 7 църкви: Иисусъ Христосъ Вседержитель, Св. Богородица, Св. Никола, Св. Архангелъ, Св. Димитъръ, Св. Атанасъ, Св. Георги.
„Завещательтъ се задължава до като е живъ да държи тѣзи суми съ лихва и самъ да изпълнява горните препорѫчвания". Затова той е далъ два записа: 1 за дългъ отъ 2,100 гр. къмъ Търновските църкви и 1 другъ за дългъ отъ 1,600 гр.—къмъ Арбанашкитгъ църкви, като ще ги сменява всѣка година на 24 августъ и тогава ще дава маслото на тѣзи църкви. Следъ смъртьта си, остава този Вакуфъ на наследницитѣ си, които трѣбва да изпълняватъ неговото нареждане. Чисто и право като святи заповѣди“.
х. Герги Кисимов се е поминал през 1871 год. и е погребан също в двора на църквата „Св. Константин и Елена".
Имало е и фотография на покойния с близките му, направена пред гроба, която до скоро Кина х. Петкова е пазила, но смятайки я за непотребна, я унищожила. След неговата смърт са останали изпълнители на волята му син му и дъщерите му. От дъщеря му Евгени Кисимова са шити и запазени до наши дни иконите.
През 1859г., като млада невеста, тя ушила иконата „Св. Богородица“, в размери 80 см. на 70 см., поставена в разкошна рамка, посветена на мъжа си X. Д. Иконата Иис. Христос — релеф — кадифе, изработена със злато и гарнитура разни цветя. Под иконата има текст: „Тукъ виждаме да спи Оногова, който вечно бди“. (1859) iануарий Търново.
През 1863г. на изложението в Цариград, между, изпратените от нея неща, е и златошитата дреха, наречена "Болка“, отпосле подарена на румънската княгиня Елисавета през 1870 год. На 30 август 1882г. тя е подарила на княз Алекс. Батемберг „Златошит от нея герб".Тя е дала на княза и златошит от нея адрес за спомен от освобождението на България, който да се положи на гроба на Царя Освободител в Петербург. Тази голяма сръчност на х. Тодорица х. Петкова, както и на Евгени Кисимова, са унаследили от баща си х. Герги Кисима, който е бил виден абаджия и шиел на турските бейове и паши дрехи със злато и сърма. Подобни златошити дрехи са носели и нашите боляри от второто българско царство.
За необходимо считаме да поменем, че в двора на старата ни църква е погребан Велчо Атанасов Джамджията, организатора на въстанието през 1835год., известно под името „Велчова Завера“. Знаменателни са думите му:
„Идете и запалете кандилата на църквата ,Св. Константин“, за да светят тъй, както светеше душа ми за България.“
В чест на „Велчовата завера“ е издигнат в града ни обелиск, точно срещу къщата и дюкяна му и е издадена юбилейна книга, по случай 100 годишния юбилей, отпразнуван през 1935год.
Също така в двора на църквата е погребан и Димитър Бостанджиев, родоначалникът на големия търновски род Бостанджиеви. До него е бил погребан и Тодор Бостанджиев през 1866г., син на Панайот Бостанджиев и на Вангели П. Бостанджиева, внучка на Велчо Ат. Джамджията, а баща на Зафири Т. Бостанджиева.
Погребан е също в двора на църквата и Д-р Марко Павлов, медицински лекар в Търново, баща на Д-р Павел Марков, медицински лекар на турска служба, който с Д-р Хр. Даскалов през 1858г. откриха Асеновата колона в църквата „Св. 40 мъченици"; дядо е на Д-р Марко Хараламбев, който сега живее и в неговата къща. Старият Д-р Марко Павлов е роден през 1784г. в Македония, а е бил лекар в Пловдив през 1821г., гдето се е оженил. През 1822 год. дохожда за лекар в Търново, гдето му се раждат 3 сина и една дъщеря. Тук и починал на 18. I. 1864г. и погребан в църковния двор. Пред пангара в притвора на църквата е поставена, надгробна плоча със следния надпис:
„Продумай камьчи и кажи Питрунъ хаджи тукъ лежи
усимдисять и петь годишенъ ся представи и дубаръ поменъ остави 1862 iануарiй 7“,
Всички извадени от гробовете кости са пазени в костницата при новопостроената църква „Св. Константин и Елена“.
След разширяването на Търговската гимназия, извадени са нови кости. Извадените нови кости, както и тези, които са били в църковната костница, са поставени в подходящи погребални ковчези и със съдействието на Търновската градска община са погребани в градските гробища през 1936год. Поставен е кръст с надпис:
„Погребани кости отъ костницата и двора на църквата „Св. Царь Борисъ“. 

Съдържание: Начало на църквата "Св. св. Константин и Елена“
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“
Старата кондика
Икони при старата църква
Старата плащаница
Надгробни плочи
Построяване на нова църква през 1872 г.
Новият иконостас от 1872 г.
Митрополит Панарет Рашев
Възстановяване на църквата след земетресението на 1.VI.1913 г.
Освещаване, преименуване и дарители на новата църква
Възпоменателни плочи
Почетни и благодетелни енорияши
Свещенослужители, църковни настоятели, певци и хорове при храма

Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в