"Търново по своето положение е истински уникум в Европа." Иречек
Отивайки за града по стръмен извит път, погледът е изненадан от картинния изглед, който неочаквано му се изпречва. Върху продълговата скалиста височина се редят притиснати една до друга и награмадени една над друга сгради — една вълна от най-разнообразен вид къщи, стремително ливнала от нейде и спряла се до самия крайчец на скалите, като със своите архитектурни издадености се е надвесила над самата пропаст с извиващата се в дъното ѝ Янтра. Срещу града, на десния бряг на реката, се издига покритата с гора висока стръмнина — Светата гора, дробът, чрез който диша и се освежава старата столица. Възхитен, погледът ненаситно се плъзга по този пъстър амфитеатър, всред който се издигат църкви и камбанарии, стари и своеобразни къщи, в съседство с нови — една грамада от постройки, достигаща небето, в която сякаш липсват улици, площади и проходи. Тук е мястото да се отклоня за малко и отбележа възторженото впечатление от Търново, поместено в най-големия вестник на света „Таймс", от неговия балкански кореспондент, след посещението му на града, което заемам от в. „Зора", 18. IV. 1931 г. „В България — казва той — има един град, който като да е излязъл от някоя вълшебна приказка, в ония книги, които добрите деца получават като коледни подаръци и в които вълшебните приказки са разказани в картини от художници с въображение, градовете са с къщи, натрупани една върху друга, а замъците са покатерени върху високи скали, блъскани от пенести реки и достъпни само по тесни пътеки, където може да мине само един рицар с коня си. Тъкмо такова е Търново, старата столица на България". И в заключение на статията си, уважаемият кореспондент най-похвално се произнася за търновци като хора спестовни и практични. Продължавайки пътя си за града, минаваме край великолепно, построено от Окр. постоянна комисия, здание, прилично на замък, което живописно се издига на западния край на Светата гора. Навалявайки и извивайки в югозападна посока, минаваме по леко колебаещия се висящ железен мост, под единствената дъга на който протича — то се знае — все неуловимата в своите причудливи извивки Янтра. Погледът е отново изненадан от новата част на града и красивите казарми, разположени в грамаден полукръг и тънещи в растителност. ➡ Продължение
Снимка из колекцията на Иван Панайотов
Няма коментари:
Публикуване на коментар