ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Из Общински вестник "Велико Търново“ 1935г.

Ст. Н. Коледаров (Реч, произнесена на 5 май 1935 година)

И след падането на българското царство под турското иго, всички добри българи, които са вярвали в светлата звезда на своето племе, винаги са устремявали погледи към старата българска столица, този единствен духовен център на българщината, и от там са очаквали зов за борба и изгрев за свобода. И наистина, потомците на Асена и Шишмана всякога са пазили честта на тъпкания пет века буден народ, който безспирно вдига бунтове и метежи, макар винаги потушавани най-жестоко и страшно. От друга страна, и свободолюбивото население от двете страни на Балкана първо се раздвижи в отговор зова на Паисий и подкачи борба за свободен и човешки живот. Неколцина българи—смели и издигнати мъже, любящи своето отечество и желаещи да го видят свободно и честито — вдигнаха първи глави, тъкмо преди сто години. Ала тоя хубав блян се осуети от едно предателство. Въпреки всичко, борбата се повела и води от герои безчет, които воюваха дори за свободата и на съседни земи — Гърция и Сърбия. А тия герои следва да се посочват и тачат от младите поколения, ако последните искат да се окажат достойни за саможертвата на своите прадеди—великани, и защото народ, който не тачи своето славно минало и великите си будители, е обречен на упадък и забвение.

Измъчванията на българите от турците из ден в ден ставали по-тежки. Българите викали за защита хайдути, ала това още повече влошило живота им. Появили се даалии, делибашии, кюрди и крайове, които измъчвали и ограбвали раята, като й налагали и диш-парася (зъбен налог)- такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна, нещо нечувано в световната история. В Търновско на българите много дотегнало. Много села били изгорени. И будните люде пак замислили въстание. Начело на тия бунтовници застава Велчо Атанасов Джамджията. Той зарязва своята охолност и с верни другари обикаля Елена, Трявна, Габрово, Дряново, Г. Оряховица, Лясковец и други околни места. Запалва най-будните хора: еснафи, търговци, учители и духовници, за да извоюват самостоятелността и независимостта на родна земя, и то на местна почва, със свои сили, току под окото на потисника.

Кога е основал във В. Търново Велчо революционен комитет или както тогава се наричало "тайно дружество", и дали то не е продължение на ефорията от 1821 год. — не е известно, но през есента на 1834 година тоя комитет е функционирал. В него са взели участие още: Иванаки Йонков Враджалията (Врачанеца), Желязко Бакърджията, Колю Гайтанджията, Ганю Витанов — всички от гр. В. Търново, майстор Димитър Софиянеца, еленчанина хаджи Йордан Брадата, игуменът на Плаковския манастир хаджи Сергей, игуменът на Килифарски манастир хаджи Теодосий и учителя Антон Никопит от Македония. Освен тях, членували са и следните търновци първенци: Момчил Налбантина, Стоян Добруджалията, Цаню Бабукчията, Стоян П. Николов Симитя, Момчо Казасина, хаджи Петър Бояджията, Никола Стамболоолу (баща на големия българин Ст. Стамболов), Георги Кабакчиоолу, Димитър Варената и много още други от Габрово, Лясковец, Дряново, Ловеч, Горна Оряховица, Русчук и пр., чиито имена почти се знаят. 

На събранията, които ставали в дома на Велча, било решено да се прибегне до следната хитрост:

Димитър Софиянеца, под предлог, че ще поправя Варненската крепост, разрушена от русите при бомбардировката във войната на 1828г. (При бомбардировката на Варна е присътствувал император Николай I, който наблюдавал боят от висотата над Евксиноград), тръгнал да събере работници. За поправка на тая разрушена крепост били нужни около две хиляди здрави момчета, които ще се съберат из търновско. Като стигнат те във Варна, ще нападнат и разграбят намиращите се там складове с оръжие и бойни припаси, ще се въоръжат и ще въоръжат също и населението в другите градове. Въстанието щяло да бъде обявено през есента на 1834г., но в това време капитан Мамарчев съобщил от Силистра да се отложи за през пролетта на 1835 год., когато сам той щял да дойде във В. Търново да го ръководи.

Когато работата била напреднала и почти организирана, през пролетта на 1835 год. пристигнал и капитан Мамарчев. За да се избегне всякакво подозрение, събранията почнали да стават в Плаковския манастир (между Търново и Елена). В едно от събранията през април, х. Йордан предложил да се приеме в комитета и неговият кръщелник хаджи Йордан Кисьов, който бил деятелен момък. На великия четвъртък 1835 год. по нареждане на комитета, в Плаковския манастир било свикано последно комитетско събрание, в което щели да се дадат не само последните разпореждания, но и да се определи деня на въстанието. Тук присъствувал и младия хаджи Йордан, когото обвиняват, че издал заверата на гръцкия владика. Когато получил известие от владиката за готвещото се въстание, търновският аянин изпратил войска, която заобиколила манастиря. Там били игумена Сергей и капитан Мамарчев, които били докарани вързани във В.Търново. Останалите заверажии: Велчо Джамджията, Иванаки Йонков, Димитър Софиянеца, Колю Гайтанджията и даскал Антон били заловени в Търново. Желязко Бакърджията и Ганю Витанов избягали във Влашко. В това време град В. Търново административно бил подчинен на Видинският вилаят, дето губернатор бил Хюсеин-паша. Той заповядал да се обесят бунтовниците. Набързо съставения полеви съд разгледал делото. Велчо със смазана глава — полумъртав, бил обесен тъкмо пред своя дюкян на 5-ти май 1835г. (пазарен ден), на един железен стълб в източния край на "Баждарлъка“, дето днес 5-ти ще се освети въздигнатия паметник—обелиск, пред сегашната Земеделска банка. Преди да бъде откаран на бесилото, Велчо Джамджията претърпял най-ужасни мъки, каквито надали е търпял някой от първите християни в Рим: късали и скубали ноктите му, стискали и усуквали месата му с нагорещени клещи, окачвали му конска торба на главата с негасена вар и я тупали отдолу и пр. и, като не изказал нищичко най-после му претрошили свирките на краката и му смазали главата с дървета и, почти мъртъв го занесли от затвора рано сутринта и го обесили: "иптен гечсин" — „през въже да мине“. Димитър Софиянецът пък бил обесен при входа в града откъм Дервента; Колю Гайтанджията и стария х. Йорадан — при горната порта на входа от Марино-поле в града, дето сега е паметника. Хюсеин-паша искал да види най-смелия бунтовник, отличаващ се със своите смели отговори — Иванаки Йонков, затова заповядал да му го изпратят в Ловеч, за където сам заминал. В Ловеч Иванаки Йонков бил обесен, също след дълги изтезания.

След като преседели три дни на бесилото, за да ги видел народа, телата на бунтовниците били вдигнати от бесилките и изхвърлени на боклука вън от града, дето сега е махалата "св. Атанас". Двамината игумени — х. Сергей и х. Теодосий, изтезавани страшно, били изпратени от затвора в Мъглишкия манастир, дето първият наскоро (на 30 януарий 1836г.) починал. Неколцина търновци били изпроводени също във Видинския затвор, а зетят на Велча — Петко стоял 6 месеца в затвора, отдето бил освободен срещу откуп 4,000 гроша. Даскал Антон след като стоял некое време в цариградския затвор, бил освободен, защото Мамарчев заявил, че той бил негов слуга. А самият Мамарчев — заловен с офицерската си униформа — турците не посмели да обесят. Той бил изпратен във Видин при Хюсеин-паша, който пожелал да го види, а от там в Цариград при султан Махмуда, който също пожелал да го види. Султанът, като изслушал бунтовника, заповядал да го заточат в гр. Кония, като му дали всички удобства за живот, право да носи военната си униформа и месечна пенсия от 1500 гроша. Там той прибрал и семейството си. В 1845 г. преместват Мамарчева от Кония на о. Самос при тогавашния управител на острова, неговият съгражданин — котленец Богориди, обаче заместника на Богориди — Гавраил Кръстевич, пак котленец, отнел пенсията и Мамарчев починал, на 60 год. възраст, в голяма мизерия.

Така, „Велчовата завера" не е могла да успее, обаче, нейното значение не се намалява. Макар и безуспешна, тя е напълно народополезна. След нея великите сили се заинтересуваха за потиснатия български народ, и две години след туй турският султан, който лично обходил гр. Велико Търново, чието население пак продължавало да се бунтува, биде принуден от великите сили да даде на раята права. Така "Велчовата завера" разчисти пътя за величавата църковна борба подета горещо от българите.

Поклон и вечна слава на дейците отпреди сто години за тяхната саможертва за род и родина! Накрай нека цитирам и песента, запазена по "Велчовата завера":

Голямо чудо станало,
В Търново града голяма,
Велчу Мариаци думаше:
Мариацо, първо венчило,
Дрехите да ми извадиш,
Венчалната ми премяна,
Та в Цариград ще ида
На царя да се оплача
Че от турци мира нямаме.
Марияци Велчу думаше:
Не ходи, Велчо, в Цариград,
Че ви се турци заканят,
Заканят да ви затрият.
А ходи, Велчо, на черква,
На Бога да се помолиш
Дано ви Господ запази
От тази вяра юрушка.
Туку туй Мариаца издума,
Пълен се двора напълни
С турци, билюк-башии.
Че ми Велча фанаха,
Та ръцете му вързаха
И ту в тъмница запряха
Дуде се заря зазори
Те ги петтима събраха:
Велчу ми, Велчу Джамджия,
И хаджи Йордан Брадата,
Иванчо Вражалията,
Никола Гайтанджията,
И Йоргето Арбанасчето,
През Търново ги караха.
Хаджи Юрдан жално плачеше,
А пък Велчу го миреше:
Я мълчи дедо Хаджия,
Твоите деца са възрастни,
А моите деца—дребнички.
Та не ще баща запомнят.
Кат ги на даража закараха!
Четирмата обесиха,
А Велча назад върнаха,
И му порта отвориха.
Тогаз се Велчу провикна:
Мариацо, първо венчило,
Лозето да си продадеш,
Лозето зад колибата,
И казана ракаджийския,
Та децата да ми отгледаш.
Туку туй Велчо издума
И на портата го обесиха.
Ето как нашият добър народ възпява и предава от едно поколение на друго подвига на тия мъченици за днешната наша свобода. Още веднъж: да пребъде вековечно тяхната свята памет!
 

Прочетете още- Важна историческа бележка за съдбата на Велчовата завера 

ЗА ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА И ПРЕОБРАЖЕНСКИЯ МАНАСТИР
По Велчовата завера 

Как се роди Велчовата завера
Паметник "Велчова завера"     
Първият български книжар- Велчо Джамджията

Грета Костова- Бабулкова
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.