В Пътеводител на В. Търново от 1907 г. пише: "Владиката Панарет Рашев е един от най-щедрите завещатели — търновци. Светското му име е било Панайот. Роден е през 1808 г. от търновските жители Пенчо и Райка Рашеви. Баща му е бил кожухарин, заможен и влиятелен гражданин и дълги години е бил градски бирник (кабакчия). Образованието си владиката получил в Търново, Букурещ, Атина и Париж. След свършването на висшето си образование Панайот Рашев станал в Букурещ придворен учител при тогавашния управител на Влахия -принц Александра Гика (1838 г.). На 1840 г. последният, по молбата на търновските граждани, изпратил П. Рашев в Търново за учител в тогавашното гръцко училище. След две години учителят Рашев бил принуден поради интриги да напусне Търново и да замине за Цариград, гдето постъпил учител в патриаршеското училище на Фенер по френски и гръцки езици, какъвто останал до м. август 1846 г. От това време насетне Панайот Рашев приема духовен сан и става известен под името Панарет. Той е бил ръкоположен диакон, след това става архидиакон (1853 г.) и епископ (1854 г.), като бил тронясан за Погониански владика със седалище в гр. Букурещ. Тука владиката Панарет можал да икономиса за своята митрополитска каса значителни суми, част от които употребил за купуване помещение за митрополията и за параклис на българската колония в този град. До 1863—64 г. П. Рашев минавал за грък; но от това време насетне той, като българин, почнал да взема живо участие в борбите по черковния въпрос и по политическото ни възраждане. Още при живота си Митрополит Панарет завещал 10 000 австрийски жълтици, лихвите на която сума се е издържало Богословското училище в Петропаловския монастир при гр. Лясковец. После смъртта си той завещал една сума 544 645 лева, които 50 000 лева остава за издържане на махленските първоначални училища гр. Търново, 5000 лв. за църквата "Св. Константин и Елена", заедно с короната, и одеждите си, а останалата по-голяма част остава в разпореждане на Св. Синод, който да употреби 2/5 от дохода на тая сума за стипендии на млади български православни диакони и свещеници в духовна академия; 2/5 за премии за преводни или оригинални духовни кпиги за училищата било за прочит или по историята на българската църква, а останалата 1/5 ежегодно да се прибавя към капитала за нарастване. На 21 март 1887 г. Митрополитът П. Рашев се помина в Букурещ и съгласно неговата последна воля, смъртните му останки се пренесоха на 26 с. м. в Търново, гдето се погребоха в църквата "Св. Константин и Елена". Над гроба му, в артиката на църквата, върху един мраморен пиедестал, висок 2 метра, се издига великолепен паметник, художествено изработен от бял мрамор. Този паметник, който струва 16 000 лева, е работен в Италия и Букурещ: той представлява владиката в черковно одеяние, седнал на владишкия трон, с отворено евангелие пред себе си, държащ в едната си ръка патерицата, а с другата благославящ. Този паметник заслужава да се види от всекиго."
Завещава значителни
средства на българското Министерство на просвещението. До смъртта си
Панарет служи безрезервно на българската колония в Букурещ и е неин
духовен учител. Той е вуйчо на Венета Ботева. Спомага за оцеляването на
племенницата си и семейството ѝ, след смъртта на войводата Христо Ботев.
Завещава къщата си на Св. Синод на БПЦ, с препоръка средствата да се
използват за благотворителни цели. Одеждите и църковната утвар на митрополит
Панарет Рашев са изложени дълго време в музей "Възраждане и Учредително
събрание" гр. В. Търново, но митрополитската корона е открадната в края
на ХХ и началото на ХХІ век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар