Голямо значение за формиране на нейния характер
оказва нейният баща хаджи Георги Кисимов. Той е сред първомайсторите на
абаджийския еснаф, виден търговец с известни политически пристрастия и
личен дял в публичния живот на Търново. Братът Пандели Кисимов
своевременно се налага сред търновския елит като търговец и с
ангажираността си с книжнина, просветно дело и гражданските борби.
Сестрата Мария се жени за д-р Васил Берон.
Евгения Кисимова става
съпруга на богатия търговец хаджи Димитър Владов. Още съвсем млада
Евгения се проявява като модерна жена, която е едновременно
интелектуалка, води светски живот, участва и подема инициативи, поддържа
приятелски отношения с най-изтъкнатите личности по онова време - д-р
Албърт Лонг, Огюст Дозон, румънската княгиня Елисавета (Силва Мара),
Васил Чолаков, Петко Горбанов, Петко Славейков, Захари Княжески, Стоян
Робовски и други. Още от края на 50-те
години на 19 век тя търси поле за изява извън пределите на дома и
семейството - тя подготвя художествено иконата на Света Богородица, през
1863 участва в Цариградското изложение, контактува с Васил Чолаков за
събиране на фолклорни материали и др.
Появата на сдружение, което да обедини усилията на
жените от Търново и да придаде официален, публичен характер на тяхното
търсене и готовност за обществено присъствие се дължи
на енергичната инициативата на Евгения Кисимова. По нейн почин на 1869г. в Търново се урежда женска община, на която сетне дават името дружество „Радост“. Уставът на това дружество е съставен и писан от нея. На нея е била възложена всичката грижа и по уреждането на дружеството. Евгени Кисимова се е ползувала с добро име и известност не само между женското общество, но и между мъжкото, което по уреждане на важни политически работи е прибягвало до нейното съдействие. Тя е била първата председателка на дружеството и със своята неуморна дейност между женското общество в късо време е успяла да събере на дружеството чрез подписка достатъчен капитал. Взела е участие при уреждането на девическото класно училище, което по-сетне се превърна от държавата в гимназия. На учредително събрание в
училището „Св. Кирил“ Евгения Кисимова изтъква голямата нужда от
образоване и просвещаване на жената, и нуждата или необходимостта да „се
потрудим ний с тях (мъжете си-б.а.) като техни другари“. Тя произнася
реч в защита на женското образование. Кисимова изтъква вредното влияние
на гръцката пропаганда. Голямо значение има третото събрание, проведено
на 19 октомври, на което Евгения Кисимова изброява основните причини за
създаването на дружество и задачите, които стоят пред него: „... нашето
мило Отечество, милата наша България за нищо няма толкози голяма нужда
колкото за достойни и просветени майки“. На това събрание се приема
уставът на търновската женска община. Евгения Кисимова произнася реч, в
която очертава задачите на дружеството - да се отвори каса за набиране
на средства. Със събраните пари ще бъдат подпомагани девическите училища
и една главна учителка, която да обучава момичетата на необходимите
науки. На по-късен етап дружеството ще има задача да отвори училища в
селата около Търново. Женската община в Търново се превръща в една от
най-значителните и дейни организации през Възраждането. В първото
ръководство участие вземат:
Евгения х.Д. Кисимова - председател
Винтия Ст. Сарафидева - касиер
Иванка х. Петкова - писар
протонотарий Димитър - духовен отец (наставник)
На това събрание се оказва, че 32 търновки даряват веднага сума в размер на 6752 гроша. За кратко техният брой се е увеличил на 95 члена. Наред с дарителките, спомоществователи на дружеството са митрополит Панарет Рашев от Букурещ, епископ Климент Браницки, архим. Максим Райкович от Галац, търновският мютесарафин Хайдар бей и др. Събраните средства отиват главно за издръжка на Девическото училище в Търново. Друга важна инициатива е организиране на Неделно училище в Търново на 25 март 1870. Занятията се провеждат в храма "Св. св. Константин и Елена". Учителка в Неделното училище е Иванка х. Петкова, племенница на Евгения Кисимова, завършила образование в Русия. Третото направление на дружеството е насочено към изпращане на млади момичета да продължат своето образование в чужбина - Русия и Румъния. Сред възпитаничките са Тодора Илиева, София Кочова, Евгения Шекерджиева, Мария Ферадова, Елисавета Райкова, Велика Начова, Кина х. Петкова. Търновската женска община през 1872 година се преименувала на благотворително женско дружество „Радост“. За известен период от време дейността на дружеството е прекратено. На 1 август 1877 в двора на църквата "Свети Атанасий" Евгения Кисимова отново събира жените, след подходяща реч, те основават дружество "Милосърдие". Руско-турската война е в своя разгар и дружеството се ангажира с осигуряване на подслон за бежанците, както и мобилизиране на жените за милосърдни сестри по болниците и къщите на ранените. Дейността, която започват да развиват е разнообразна и свързана със събиране на средства, дрехи, храни, оказване на медицинска помощ. Дейността на новоснованото дружество "Милосърдие" отговаря на социалната и политическа обстановка по онова време. Работата му е в синхрон с дейността на Славянско благотворително дружество. Именно в Търново проличават мащабните, многобройните инициативи и стройната организация на женското движение по време на Освободителната война. Около 15 жени ежедневно дежурят във военновременните болници като милосърдни сестри, други работят в сиропиталището, трети се грижат за околните селища Арбанаси, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Драганово и Лясковец да събират помощи. Значителни грижи се полагат и за бежанките и децата, намерили подслон в манастира „Св. Никола“, намиращ се в Арбанаси. Така дружествата „Радост“ и „Милосърдие“ в Търново успяват да се организират и активно да действат при създадената военна обстановка. Дружествата „ Радост“ и „Милосърдие“ проявяват голямо внимание по отношение на сиропиталището създадено в Търново. Състоянието на това заведение в началото не е никак добро и именно заради това на 11 октомври 1877 година Славянското общество взема решение членовете на дружество „Милосърдие“ да се заемат с устройството му. Негови почитателки са били: А. Зафири, Вангели Калпакова, Евгения Кисимова, Евгения Славчева, Зойка Стамова, Ар. Д. Янулова и Пантели Петковица. Те изработили устав за вътрешния ред на сиропиталището и направили гардероб за дрехите на децата. През октомври били назначени: директор – Добри Войников, иконом, довереник, две готвачки, 15 слугини и две двойки. В края на годината поради теснотия били намерени други две къщи, в които настанили децата. Според равносметката за 1877 година дружеството давало за сиропиталището 650 гроша. Подарените дрехи от „полицията“ били раздадени до края на годината в сиропиталището: 14 парчета с разни неща и 16 чувала с разни дрехи. Женското дружество и неговата председателка се грижели не само за настаняването и изхранването на сирачетата, но и за тяхното по-нататъшно образование. Със съдействието на Наришкин и Александър Стрикалова Евгения Кисимова успява да издейства някои от децата да продължат образованието си в Русия. В резултат на тези грижи през месец септември 1877 година „ 8 сироти на малка възраст девойчета заминават вече за Москва“. Цялостната дейност на дружество „Милосърдие“ е подкрепяна от Любен Каравелов, Добри Войников, Алабин, Наришкин, ген. Домонтович, княз Черказки, Марко Балаканов, Цани Гичев, Джорджио Момчев, и други. Драган Цанков високо е оценявал заслугите на женското дружество, което е „имало добрината да предлага няколко пъти помощта си за облекчаване злощастното положение на бежанците“. В Търново и дружество „Радост“ проявявало внимание по отношение на сиропиталището. За неговите нужди са закупени „Вълна и ерина за пълнене на дюшеци за 766 гроша, за плат и американ 820 гроша, за чаршафи и други потребности 1782 гроша“. През март 1878 година сиропиталището има 30 момчета и 60 момичета. На 25 март питомците са били разпуснати, за да бъдат върнати по родните им места, а сиропиталището било закрито.
Една изключително интересна изява на дружество „Милосърдие“ е грижата за „Къщата на лихусите“. За нейното съществуване съдим от решение на общото събрание на дружеството от 19 декември 1877 година. Членовете поемат задължението да „подкрепят къщата на лихусите с нужните прани дрехи за лихусите и децата, както и повивки за кръщаване на децата“ и да дежурят там по една седмица. За разноските е определена да отговаря по една жена от всяка махала, “която да държи сметките“. По своята същност и значение къщата на лихусите представлява първия родилен дом в българските земи. Той е функционирал само за нуждите на бежанките. Безспорен е факта, че в Търново още през 1877 година съществува своеобразен родилен дом, който е създаден и активно поддържан от женското дружество. Много полезна и патриотична дейност развило търновското женско дружество и по време на Априлското въстание. То подпомагало с пари, дрехи и храна заловените въстаници, политически затворници и семействата им.
През 1882 година Евгени Кисимова възобновява дейността на дружество „Милосърдие“, но с цел – събиране на средства за издигане на паметник на мястото, където са обесени въстаниците от 1876 година и за ограждане на руските военни гробища в м. „Качица“. В кондиката на дружество „Милосърдие“ в Търново е записана основната цел: „събиране на разни волни помощи за пострадали и болни“. Осъществяването на тази идея и насоченост Евгения Кисимова вижда в няколко направления: настаняване на бежанците, оказване помощ на Опълчението и руските войски, уреждане и поддържане на сиропиталище, „къщата на лихусите“, грижа за гробовете на обесените участници в Априлското въстание и убитите руски войници.
В град Велико Търново три улици носят имената на членове от фамилията Кисимови. Едната улица е кръстена на актьора Константин Кисимов – прочут рецитатор на Вазов. Другата е на неговия чичо Пандели Кисимов – виден деятел на националноосвободителното движение през 60-те и 70 – те години на XIX век. Третата улица носи името на Евгения Кисимова – баба на прочутия актьор и създателка на търновско женско дружество. Името на актьора Кисимов носи и търновският театър. Кисимови живеели на централната улица в Търново- „Васил Левски“. Къщата на фамилията, в която са отсядали висши руски офицери по време на Освободителната война, е била съборена през 20-те години на миналия век.
Евгения х.Д. Кисимова - председател
Винтия Ст. Сарафидева - касиер
Иванка х. Петкова - писар
протонотарий Димитър - духовен отец (наставник)
На това събрание се оказва, че 32 търновки даряват веднага сума в размер на 6752 гроша. За кратко техният брой се е увеличил на 95 члена. Наред с дарителките, спомоществователи на дружеството са митрополит Панарет Рашев от Букурещ, епископ Климент Браницки, архим. Максим Райкович от Галац, търновският мютесарафин Хайдар бей и др. Събраните средства отиват главно за издръжка на Девическото училище в Търново. Друга важна инициатива е организиране на Неделно училище в Търново на 25 март 1870. Занятията се провеждат в храма "Св. св. Константин и Елена". Учителка в Неделното училище е Иванка х. Петкова, племенница на Евгения Кисимова, завършила образование в Русия. Третото направление на дружеството е насочено към изпращане на млади момичета да продължат своето образование в чужбина - Русия и Румъния. Сред възпитаничките са Тодора Илиева, София Кочова, Евгения Шекерджиева, Мария Ферадова, Елисавета Райкова, Велика Начова, Кина х. Петкова. Търновската женска община през 1872 година се преименувала на благотворително женско дружество „Радост“. За известен период от време дейността на дружеството е прекратено. На 1 август 1877 в двора на църквата "Свети Атанасий" Евгения Кисимова отново събира жените, след подходяща реч, те основават дружество "Милосърдие". Руско-турската война е в своя разгар и дружеството се ангажира с осигуряване на подслон за бежанците, както и мобилизиране на жените за милосърдни сестри по болниците и къщите на ранените. Дейността, която започват да развиват е разнообразна и свързана със събиране на средства, дрехи, храни, оказване на медицинска помощ. Дейността на новоснованото дружество "Милосърдие" отговаря на социалната и политическа обстановка по онова време. Работата му е в синхрон с дейността на Славянско благотворително дружество. Именно в Търново проличават мащабните, многобройните инициативи и стройната организация на женското движение по време на Освободителната война. Около 15 жени ежедневно дежурят във военновременните болници като милосърдни сестри, други работят в сиропиталището, трети се грижат за околните селища Арбанаси, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Драганово и Лясковец да събират помощи. Значителни грижи се полагат и за бежанките и децата, намерили подслон в манастира „Св. Никола“, намиращ се в Арбанаси. Така дружествата „Радост“ и „Милосърдие“ в Търново успяват да се организират и активно да действат при създадената военна обстановка. Дружествата „ Радост“ и „Милосърдие“ проявяват голямо внимание по отношение на сиропиталището създадено в Търново. Състоянието на това заведение в началото не е никак добро и именно заради това на 11 октомври 1877 година Славянското общество взема решение членовете на дружество „Милосърдие“ да се заемат с устройството му. Негови почитателки са били: А. Зафири, Вангели Калпакова, Евгения Кисимова, Евгения Славчева, Зойка Стамова, Ар. Д. Янулова и Пантели Петковица. Те изработили устав за вътрешния ред на сиропиталището и направили гардероб за дрехите на децата. През октомври били назначени: директор – Добри Войников, иконом, довереник, две готвачки, 15 слугини и две двойки. В края на годината поради теснотия били намерени други две къщи, в които настанили децата. Според равносметката за 1877 година дружеството давало за сиропиталището 650 гроша. Подарените дрехи от „полицията“ били раздадени до края на годината в сиропиталището: 14 парчета с разни неща и 16 чувала с разни дрехи. Женското дружество и неговата председателка се грижели не само за настаняването и изхранването на сирачетата, но и за тяхното по-нататъшно образование. Със съдействието на Наришкин и Александър Стрикалова Евгения Кисимова успява да издейства някои от децата да продължат образованието си в Русия. В резултат на тези грижи през месец септември 1877 година „ 8 сироти на малка възраст девойчета заминават вече за Москва“. Цялостната дейност на дружество „Милосърдие“ е подкрепяна от Любен Каравелов, Добри Войников, Алабин, Наришкин, ген. Домонтович, княз Черказки, Марко Балаканов, Цани Гичев, Джорджио Момчев, и други. Драган Цанков високо е оценявал заслугите на женското дружество, което е „имало добрината да предлага няколко пъти помощта си за облекчаване злощастното положение на бежанците“. В Търново и дружество „Радост“ проявявало внимание по отношение на сиропиталището. За неговите нужди са закупени „Вълна и ерина за пълнене на дюшеци за 766 гроша, за плат и американ 820 гроша, за чаршафи и други потребности 1782 гроша“. През март 1878 година сиропиталището има 30 момчета и 60 момичета. На 25 март питомците са били разпуснати, за да бъдат върнати по родните им места, а сиропиталището било закрито.
Една изключително интересна изява на дружество „Милосърдие“ е грижата за „Къщата на лихусите“. За нейното съществуване съдим от решение на общото събрание на дружеството от 19 декември 1877 година. Членовете поемат задължението да „подкрепят къщата на лихусите с нужните прани дрехи за лихусите и децата, както и повивки за кръщаване на децата“ и да дежурят там по една седмица. За разноските е определена да отговаря по една жена от всяка махала, “която да държи сметките“. По своята същност и значение къщата на лихусите представлява първия родилен дом в българските земи. Той е функционирал само за нуждите на бежанките. Безспорен е факта, че в Търново още през 1877 година съществува своеобразен родилен дом, който е създаден и активно поддържан от женското дружество. Много полезна и патриотична дейност развило търновското женско дружество и по време на Априлското въстание. То подпомагало с пари, дрехи и храна заловените въстаници, политически затворници и семействата им.
През 1882 година Евгени Кисимова възобновява дейността на дружество „Милосърдие“, но с цел – събиране на средства за издигане на паметник на мястото, където са обесени въстаниците от 1876 година и за ограждане на руските военни гробища в м. „Качица“. В кондиката на дружество „Милосърдие“ в Търново е записана основната цел: „събиране на разни волни помощи за пострадали и болни“. Осъществяването на тази идея и насоченост Евгения Кисимова вижда в няколко направления: настаняване на бежанците, оказване помощ на Опълчението и руските войски, уреждане и поддържане на сиропиталище, „къщата на лихусите“, грижа за гробовете на обесените участници в Априлското въстание и убитите руски войници.
В град Велико Търново три улици носят имената на членове от фамилията Кисимови. Едната улица е кръстена на актьора Константин Кисимов – прочут рецитатор на Вазов. Другата е на неговия чичо Пандели Кисимов – виден деятел на националноосвободителното движение през 60-те и 70 – те години на XIX век. Третата улица носи името на Евгения Кисимова – баба на прочутия актьор и създателка на търновско женско дружество. Името на актьора Кисимов носи и търновският театър. Кисимови живеели на централната улица в Търново- „Васил Левски“. Къщата на фамилията, в която са отсядали висши руски офицери по време на Освободителната война, е била съборена през 20-те години на миналия век.
Източници: "Пътеводител на В. Търново от 1907г.", Михаела Такова- "Евгения Хаджигеоргиева Кисимова, българка от епохата на националното Възраждане"
Енциклопедия А-Я. Издателство на българската академия на науките. София 1974 Маргарита Чолакова.
Българско женско движение през Възраждането 1857-1878. Издателство “ Албо“. София 1994
http://bg.wikipedia.org
"Девическото образование в Търново", 1936, с.28
Кулелиев, Йордан, "Словото на Евгения Кисимова", в. Право, №31, 27 септември 1869
Речта на Евгения Кисимова, в. Македония, №52, 8 ноември 1869
Драганова, Т. Известия на ОИМ - В. Търново, кн.3/1996, стр. 85
Иван Радев, "Историята на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 644-647
Прочетете още- http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/sites/default/files/lili_series_diss_5_2_takovam.pdf
Енциклопедия А-Я. Издателство на българската академия на науките. София 1974 Маргарита Чолакова.
Българско женско движение през Възраждането 1857-1878. Издателство “ Албо“. София 1994
http://bg.wikipedia.org
"Девическото образование в Търново", 1936, с.28
Кулелиев, Йордан, "Словото на Евгения Кисимова", в. Право, №31, 27 септември 1869
Речта на Евгения Кисимова, в. Македония, №52, 8 ноември 1869
Драганова, Т. Известия на ОИМ - В. Търново, кн.3/1996, стр. 85
Иван Радев, "Историята на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 644-647
Прочетете още- http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/sites/default/files/lili_series_diss_5_2_takovam.pdf
Няма коментари:
Публикуване на коментар