Любомир Владикин
Но само една дума, казана или написана върху паметна плочка, стига, за да обърне в прах натрапниците: - "Тук е роден поета П. Р. Славейков“! И словото превръща бедната колиба в народен храм, както Витлеемската звезда превърна Богобелязаната ясла във всевечно светилище.
Старинен строеж с тесни стълбички, низки тавани и мрачни стаи. И все пак нещо много мило, нещо от душата на дедите ни, които са строители на Възраждането и ратници на Освобождението. Такава е и поезията на дядо Славейкова: непристорена и проникваща до сърцето, като искрена дума.
Старицата, която сега обитава скъпата за българина къщичка разказва, че Петко Славейков като дошъл в Търново от Стара Загора, завел жена си да ѝ покаже бащината къща и, посочвайки стаята в която се родил казал:
—„Виж, Радке, къде съм се измътил!“
Дали скромният дядо Славейков някога е мислил, че два града Трявна и Търново — ще си оспорват честта да бъдат негово отечество? Сигурно не. Само съдбата е имала грижата да свърже звездата му със старата столица на България.
Рождената къща на П. Р. Славейкова
Из спомени на Т. Янков 1939 г.
Редакторът на местния в. „Най-ново време", г. Д. п. Михайлов има любезността да ме заведе да видя къщата, в която се е родил народният поет, учител и народен деец Петко Рачов Славейков и за която, макар и търновец, не подозирах дори съществуването ѝ. По повод сто годишнината от раждането на Славейкова, Михайлов е написал няколко хубави статии във вестника си, от които, между другото се ползувам: „Преди сто години на 17 октомврий 1827 г. — се роди в гр. В. Търново Петко Рачов Славейков, син на Рачо Казанджията, който заедно с баща си се преселили от с. Якоруда, Мехомийско (Разлога) на постоянно местожителство във В. Търново, където до края на живота си е живял и упражнявал занаята си — казанджилък. Къщата на Рача, в която се е родил син му Петко (Рачов Славейков) е горе, където е сега махалата „Св. Атанас", но самата църква с това име — не била още въздигната", пише в една от статиите си г. Михайлов. Както казах, тръгнахме с него и се отзовахме на ул. „Драгоман" пред къща № 1887. Днешната ѝ притежателка г-жа Зойка Д. Василева—една побеляла старица, но твърде приказлива — ни прие любезно, с готовност да ни разведе из цялата къща. Къщата е типична старотърновска сграда — паянтова, двуетажна, многоъгълна, с низки тавани, патоми и стълбички, тънещи в полумрак. Развеждайки ни из къщи, словоохотливата г-жа Зойка успя да се пооплачи от съседа си, който в „дружбашко време" можал да издигне голяма масивна къща, долепена до нейната и много да ѝ повреди. И наистина, стаята, в която е роден П. Р. Славейков е изгубила много, понеже е останала с един прозорец, който е много малък. Стаята е доста малка, низка и полутъмна. Щом става дума за този прославен търновец — поет и борец за църковна и политическа свобода, трябва нещо повече да се каже за него. Г-н Г. П. Христов, като отбелязва в книгата си „Свищов в миналото", че П. Р. Славейков се е учил и в Свищов при знаменитите на времето учители: Емануил Васкидович и Неофит Бозвели, казва на стран. 70 и следното: „Достатъчно е да се спомене за двамата техни ученици П. Р. Славейков и Др. Цанков, най-характерните личности в черковната борба. Те се явяват като истински последователи и на своите учители Н. Бозвели и Еманул Васкидовича".
Ето какво пише г-жа Нели Николова-Ляскова на страницата Старо Търново:
