За родната къща на П. Р. Славейков

Из книгата "Между Царевец и Трапезица"- 1931г.
Любомир Владикин

Има една малка вехта къщица на улица „Драгоман“, пред която всеки българин сваля шапка, като преди светиня, родната къща на дядо Славейков. Двуетажна паянтова къщурка, някак изглежда разкривена затулена от нови високи постройки, които сякаш искат да хвърлят в сянка, да я унищожат със своето високомерие. Като че ли и къщите са като хората.
Но само една дума, казана или написана върху паметна плочка, стига, за да обърне в прах натрапниците: - "Тук е роден поета П. Р. Славейков“! И словото превръща бедната колиба в народен храм, както Витлеемската звезда превърна Богобелязаната ясла във всевечно светилище.

Старинен строеж с тесни стълбички, низки тавани и мрачни стаи. И все пак нещо много мило, нещо от душата на дедите ни, които са строители на Възраждането и ратници на Освобождението. Такава е и поезията на дядо Славейкова: непристорена и проникваща до сърцето, като искрена дума.
Старицата, която сега обитава скъпата за българина къщичка разказва, че Петко Славейков като дошъл в Търново от Стара Загора, завел жена си да ѝ покаже бащината къща и, посочвайки стаята в която се родил казал:
—„Виж, Радке, къде съм се измътил!“
Дали скромният дядо Славейков някога е мислил, че два града Трявна и Търново — ще си оспорват честта да бъдат негово отечество? Сигурно не. Само съдбата е имала грижата да свърже звездата му със старата столица на България.

Рождената къща на П. Р. Славейкова

Из спомени на Т. Янков 1939 г. 

Редакторът на местния в. „Най-ново време", г. Д. п. Михайлов има любезността да ме заведе да видя къщата, в която се е родил народният поет, учител и народен деец Петко Рачов Славейков и за която, макар и търновец, не подозирах дори съществуването ѝ. По повод сто годишнината от раждането на Славейкова, Михайлов е написал няколко хубави статии във вестника си, от които, между другото се ползувам: „Преди сто години на 17 октомврий 1827 г. — се роди в гр. В. Търново Петко Рачов Славейков, син на Рачо Казанджията, който заедно с баща си се преселили от с. Якоруда, Мехомийско (Разлога) на постоянно местожителство във В. Търново, където до края на живота си е живял и упражнявал занаята си — казанджилък. Къщата на Рача, в която се е родил син му Петко (Рачов Славейков) е горе, където е сега махалата „Св. Атанас", но самата църква с това име — не била още въздигната", пише в една от статиите си г.  Михайлов. Както казах, тръгнахме с него и се отзовахме на ул. „Драгоман" пред къща № 1887. Днешната ѝ притежателка г-жа Зойка Д. Василева—една побеляла старица, но твърде приказлива — ни прие любезно, с готовност да ни разведе из цялата къща. Къщата е типична старотърновска сграда — паянтова, двуетажна, многоъгълна, с низки тавани, патоми и стълбички, тънещи в полумрак. Развеждайки ни из къщи, словоохотливата г-жа Зойка успя да се пооплачи от съседа си, който в „дружбашко време" можал да издигне голяма масивна къща, долепена до нейната и много да ѝ повреди. И наистина, стаята, в която е роден П. Р. Славейков е изгубила много, понеже е останала с един прозорец, който е много малък. Стаята е доста малка, низка и полутъмна. Щом става дума за този прославен търновец — поет и борец за църковна и политическа свобода, трябва нещо повече да се каже за него. Г-н Г. П. Христов, като отбелязва в книгата си „Свищов в миналото", че П. Р. Славейков се е учил и в Свищов при знаменитите на времето учители: Емануил Васкидович и Неофит Бозвели, казва на стран. 70 и следното: „Достатъчно е да се спомене за двамата техни ученици П. Р. Славейков и Др. Цанков, най-характерните личности в черковната борба. Те се явяват като истински последователи и на своите учители Н. Бозвели и Еманул Васкидовича".

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

Ето какво пише г-жа Нели Николова-Ляскова на страницата Старо Търново:



ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Книжарница "ПРОСВЕЩЕНИЕ“ на Иван Владов - гр. Търново

 В стар училищен алманах срещаме следната реклама:
"Подвижната агентска кантора „Просвещение“ на Иван Владов, с постоянно седалище Търново, известява всички ония, които се интересуват от нашата литература, че тя доставя по най-износни условия почти всички български списания, между които: "Учител", "Мисъл", "Медицинска Беседа", "Право Дело", "Ново Време", "Илюстрация", "Светлина", "Български Преглед", „Съвременен Преглед“ и пр. Има изданията на г. г. книжарите: Хр. Г. Данов, Е. И. Христов, Коста Евстатиев, Стефан Георгиев, Генков — Басан (театрални издания) и на други частни издатели и че е най-нзносно изписването чрез нея всички списания и книги за девически и мъжки гимназии, класни училища, ученически и детски библиотеки, градски, общински и дружествени библиотеки и читалища, офицерски и унтер-офицерски клубове и събрания, също и за частни лица.
Кантората доставя всякакви училищни пособия за средните и основните училища, като карти, глобуси и други уреди; портретите на нашите велики мъже за политическото ни и духовно освобождение, а също и картини от европейските знаменити художници за украшение на къщи и салони.
При изписването на книги и списания от някои библиотеки или училища чрез контората ни, се икономисват маса разноски и труд, които се изразходват при отделното изписване на тях (книги и списания) от разни места и лица. Освен това, за поръчка по-голяма от 30 лева, пощенските разноски по изпращането на парите, са за сметка на кантората. При изписване на книги се прави прилична отстъпка.
Но, за  по-голяма сигурност, нашата контора изпълнява поръчките на училищни библиотеки, градски, общински и частни дружества и читалища, на офицерски и унтер-офицерски клубове и събрания, отправени с писмо от учреждението до нас, без да се внася предплата. Изплащането ще става след като се получат няколко книжки от списанието или след като се доставят книгите.
Нашата агентска кантора работи вече от 4—5 години и досега тя е изпълнявала всички свои задължения и поръчки най-акуратно и честно. Нейната 4—5 годишна деятелност е единствена гаранция, на която могат да се доверят тия, които се интересуват от нея. Представителят на контората Иван Владов обхожда един път в годината градовете и някои села на цяла България по събиране на абонаменти.
Всичко, което се отнася до кантората като: поръчки, пари, и др. се отправя на адрес: Търново — Подвижна кантора „Просвещение“ на Иван Владов.
Всички поръчки се изпълняват, най-точно и бързо.
Кантората моли всички частни издатели и книжари да ѝ изпращат по 1 екз. от издадените си книги, за да ги има в списъка си и когато ѝ потрябват да се обръща към тях с поръчките си.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Търновски дружества след Освобождението

 Според Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. в града съществуват следните дружества: 
6) Музикално дружество „Струна“
7) Есперантско дружество „Lumo“
Първите две дружества са най-стари, те продължават съществуването си от турско време и са много спомогнали за развитието на гражданите и от двата пола. Останалите дружества са нови и някой от тях още не са закрепнали.
Читалището „Надежда“ има за цел: умственото и нравственото развитие на членовете му и въобще на другите граждани и възбуждането на обществения живот. Към тази главна цел има и втора: развитието на естетическия вкус у гражданите. То изникна по общата инициатива на младежите в турско време и първоначално е броило 70 члена, които са подарили по 60 и 100 гроша. Първите инициатори на читалището са: Тодор Шишков, Анастас Симеонов, Петър Василев Гюмишев, Никола П. Икономов, Стефан х. Пенчев, П. П. Димов и Давид х. Пенков. Тия лица са влизали в първото настоятелство на читалището. Читалището е открито на 22 юний 1869 година. Помещавало се е с кирия в частни здания. Имало е скромна библиотека и читалня, за които са получавани съвременните български вестници и списания. След освобождението книгите на библиотеката му значително се увеличиха, а читалнята се сдоби, освен с български вестници и списания, още с много руски и няколко немски и френски. Читалището е съществувало и съществува днес на дружествени начала — с членски внос. Всякой може да бъде негов член действителен, който плаща месечно по 1 лев. Има още членове почетни, които се провъзгласяват в главното годишно събрание на членовете, и благодетелни, които се провъзгласяват от настоятелството. Н. Ц. Височество, царствующвят ни Княз, е почетен председател. Почетни членове читалището брои 6 и благодетелни 6. В 1885/86 година то си построи собствено здание, благодарение на грижите и настояванията на членовете: Ст. Стамболов, Илия Симеонов, К. Тулешков, Д. Атанасов и М. Рачев. Мястото, върху което е построено зданието, е подарено от общ. управление. Това здание, оценено за 60356 лева, има дълг, който за сега е 12400 лева. Дългът е към Търновската земеделска банка с годишно погашение 600 лева, като се изплаща и припадающата се лихва. То има един твърде голям театрален салон с богат гардероб на сума 15000 лв. и мебилировка за 10000 лева; има зала за читалня и стая за библиотека. В читалнята се получават 16 български вестници, 1 руски, 1 френски, и списания: 26 български, 4 руски, 2 френски и 1 немско. Ежедневно тя се посещава от 40 — 60 души, преимуществено чиновници, учители н ученици. Библиотеката брои 4290 екз. книги, оценени за 27000 лева. Годишно се вземат за прочит вън от библиотеката около 3000 екз. На първо място се чете белетристика, списания, и др. Ползуват се от книгите само членове, съгласно устава на читалището. В читалищния салон се дават балове, концерти, представления, държат се научни и политически сказки. Делата на читалището се водят от изборно настоятелство, което служи безплатно. Бюджететът на читалището за 1906 /907 година възлиза на 828262 лева. Зданието на читалището е историческо. На 1886 г. (окт. — ноем.) и на 1887 г. (юни, юли и август) в него ставаха заседанията на 111 велико народно събрание по избирането на княз след абдикирането на княз Александра. Тука стана първият избор на Валдемара, Датският принц, който не прие да заеме вакантния български престол, а сетне— и на Н. Ц Височество, сега царствующият Княз Фердинанд. Последният след дохождането си в България тука положи на 2 август 1887 г. тържествено клетва за вярно служене на народа и за пазене на конституцията. В същото здание ставаха заседанията на IV велико народно събрание през месец май 1903 год. по изменението някои членове от конституцията за улесняване оженването на княза. В тази зала стана представянето на царските младоженци, Княза и Княгинята, пред представителите на народа. Тука в публично заседание на съда се разгледа през м. юли 1903 г. процесът на Митрополита Климента по обвинението му в подстрекателство на народа към правителството.
- Женското благотворително дружество „Радост“ има за цел: в) да помага на недъгави и неспособни за работа лица и на бедни ученици в местните градски училища; б) да се грижи за поддържането и усъвършенствуването на Стопанското училище; в) да се грижи за умственото и нравственото повдигане на женския пол въобще, и г) да си уреди библиотека и читалня. Във време на война дружеството помага на "Червения кръст". Дружеството, което е уредено още от турско време по инициативата на някои по-събудени гражданки начело с г-жа Кисимова, е твърде много спомогнало с поддръжката си за уреждането на девическите училища в града в турско време и за уреждането на сегашната девическа гимназия до превръщането ѝ в държавна. На 1 септември 1898 год. дружеството отвори и Стопанско училище „Трудолюбие“, което е с двегодишен курс по шев на горни и долни дрехи. Училището е с 3 учителки и 89 ученички: 27 по отдела за бели дрехи и 62 по отдела за горни дрехи. Дружеството в края на 1906 год. имаше наличен капитал 27363-25 лева, даден под лихва. Приходът му е 6184-96 лева, а разходът — 6339-85 лева.
- Туристическото дружество „Трапезица“ е основано през 1902 г. То има за цел да приучва младежта към близки и далечни разходки из околността на града и другаде из отечеството ни, като я запознава в с красотите на последното. Освен това, то се грижи и за разхубавяването на града и околността му. Дружеството брои 80 членове от двата пола и с разни професии. Членовете плащат годишно по 6 лева. Излети се правят годишно средно от 8—12. Дружеството, за да улесни през ваканциите престояването в града на външни ученици, наредило е при училището „Братя Евстатиеви Паница“ безплатна ученическа спалня с 25 легла. Спалнята съществува от лятото на 1905 г. и е бивала добре посещавана.
Гимнастическото дружество „Търновски юнак“ е основано на 1897 година и има 158 юнаци (63 — действителни, 27 — свободни, 16 — юноши и 52 деца). 
- Археологическото дружество има за цел да събира стари ценни предмети, както и да се грижи за запазването на старините в града и около него. То брои около 30 члена. Възобновено е през 1905 год., но проявява слаба дейност: живее, колкото да не издъхне.
- Музикалното дружество „Струна“ е основано на 1904 г. и има за цел да развие между членовете си музикалното изкуство, а между гражданите любов към музиката. То брои около 30 члена, има добре нареден струнен оркестър, развива се правилно, крепне и оркестърът му е почнал вече да дебютира.
Есперантското дружество е основано в 1906 г. и брои около 50 члена. То има за цел да разпространява между гражданите международния език.
- Колоездачното дружество брои около 40 члена.
В един стар училищен Алманах се дават основаните дружества и читалища за целия Търновски окръг.

Грета Костова-Бабулкова
 

Стихотворения, посветени на българското училище от преди Освобождението

— Търново — През декемврий Търновският паша Джемал обиколил всичките училища в Търново и това събитие се описва от учителя П. Давидович в едно стихотворение, напечатано в „Цариградски вестник“, бр. 79, което има следните любопитни редове:

 

Песня, която малките деца пеят в Търновското Еснавско Бояджийско училище кога вечерта си отхождат

Дечица мили
не сте добили
в млади години
книжно учение.

Сега е време
всякий да вземе
мила наука
синца ви тука.

Що сте собрани
в школо прибрани,
вий мили чеда
сега се пада.

От вашто племе
всякий да земе,
със прилежание
книжно учение.

Милички деца
с разна кръвчица,
с млади ви лица
с ревниви сърца.

От сън скочете
в школо ходете
в младост учете
леност хвърлете.

Иванчу Стоянов- учител в това училище





Цариградски вестник- http://www.bashtina.org


“Цариградски вестник” от  24.01. 1848 г.
“Цариградски вестник” от 15.03. и 27.03.1848 г.
“Цариградски вестник” от  18, 23 и 30.09.1850 г.
“Цариградски вестник” от 08.09., 15.09., 22.09., и 29.09.1851 г.
“Цариградски вестник” от 23.08. и 30.08.1852 г.
“Цариградски вестник” от 31.10. 1853 г.
“Цариградски вестник” от 25.12.1854 г.
“Цариградски вестник” от 07.01., 14.01., 21.01. и 28.01.1856 г.
“Цариградски вестник” от 17.11. и 24.11.1856 г.
“Цариградски вестник” от 07.09., 14.09., 21.09. и 28.09.1857 г.
“Цариградски вестник” от 27.09.1858 г.
“Цариградски вестник” от 05.09., 12.09., 19.09., и 26.09.1859 г.
“Цариградски вестник” от 13.09., 20.09., 27.09., и 04.10. 1862 г.
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Търново след Освобождението-статистически данни

Пътеводителят на В. Търново от 1907 г. ни дава малко статистически данни за периода след Освобождението. 
Градът в сегашно време брои номерирани сгради всичко 3120, заедно със сградите, които се намират и в лозята. Според числото на жителите си сегашното Търново заема 20-то място в Княжеството, а второ място в Търновския окръг (първото е на гр. Свищов, който брои 13408 ж.). Как се е движело населението на града от освобождението до днес, показват ни долните числа, взети от статистиката по преброяване на населението. Градът е показал:
на 1880 г. 5871 мъже, 5376 жени, всичко 11247 души;
     1887     5873     5441      11314
     1892     6805     5754      12559
     1900     6695     5970      12665 
     1905     6203     5968      12171
Дадените числа показват, че населението на Търново твърде малко се е изменявало. Увеличението през петилетното 1887—1892 год. с 1245 души повече е станало, без съмнение, от дохождането за единия от двата квартируещи в града полкове. Намалението пък през последното петилетие (1900—1905 г.) с 494 души се обяснява с временното разпущане на войниците за през коледните празници в края на 1905 г. Незначителното увеличение в числото на Търновските жители през първото 25-летие се обяснява с туй, че цели семейства или отделни техни членове постепенно са се изселили главно в София, Русе, Варна и др., както и с туй, че повечето от младежите, щом излезат от Търново, по едни или по други причини, не се възвръщат вече в родния си град.
От резултатите по преброяване населението в Княжеството през 1900 год. се вижда, че гр. Търново с 12665 души е имал 2803 домакинства.
В хигиенично отношение градът е поставен много по-добре отколкото в турско време. Премахнаха се старите чешми с хавните и са направени нови, металически, с пружини. Водата чрез железни кюнци се събира в резервоар и от там по железни тръби се разпраща по чешмите в равните части на града. Тя е достатъчна за пиене, но недостатъчна за всички домашни нужди. Недостигът се попълва от водата на Янтра. За премахване каловете от улиците вземат се мерки за постилането им с правилни четвъртити камъни, с каквито една част от главната улица е вече постлана. Гробищата, които до освобождението бяха в града, при всяка църква, наредиха се вън от града, зад Марнополската махала.  За ползуване с чист въздух на открито служи, освен градската градина със своя хубав павилион и буфет, още Св. гора, която се планира и ще стане един хубав парк — „Стамболов“, както и лозята, в които има издигнати къщи — „колиби“, много от които са твърде красиви. В три от тези колиби Н. Ц. В. Князът прекара през 1893 год. първия месец след оженването си.
Държавни здания, освен на финансовото управление и зданията на двете гимназии, други в града няма. Казармите са построени от окръжния съвет и са дадени на Военното министерство. Общината притежава няколко здания, но от тях по големината си обръща внимание Градският дом. В това здание се помещават: 1) Окръжното управление, 2) Окръжният съвет, 3) Окръжният съд с прокурорския паркет, с нотариуса, с съдебните следователи и съдебните пристави, 4) Двете мирови съдилища (първо и второ) и 5) Общинското управление. Държавните учреждения за помещаване в зданието плащат на Градската община годишен заем 12860 лева. Градското общинско управление, което се грижи за преуспеването на града, както и за посрещане нуждите му, разполага с бюджет, който за 1907 год. е утвърден, както следва:
I. Редовен приход . . . лева 253880.50
                  разход . . .          244422.68
                  Излишък . . .         9467.82

II. Извънреден приход. . . лева 117594.22
                          разход . . .         127052.04   
                      Недостиг    . . .         9457.82
При този бюджет общината има да погасява дългове: 1) 450000 лева към Б. Н. Б. в срок от 30 години, считан от 1893 год.; 2) 70000 лева към същата банка за 24 години, считан от 1906 г.; 3) 30000 лева за 30 години, считан от 1907 г., и 4) 15000 лева за 30 години, който скоро ще се сключи. Двата последни заема са за постройка на училища. Срещу този дълг гр. община ежегодно плаща лихви и погашение 49567 лева.
Сегашният град се още не може да се освободи от физиономията на турски град, макар да разполага с такъв голям бюджет от 371474.72 лева и да са се изминали от освобождението му 30 години. За да добие Търново изглед на модерен европейски град, изисква се от гражданите правилно разбиране на градските интереси, спазване на общ план по застрояването и в уреждането на града от всеки общински съвет — сегашен и бъдещен, като при това интересите на града се поставят винаги по-горе от личните и партийни интереси.
От 8 октомврий 1900 год. сегашното Търново е в близко съобщение с Дунава чрез ж.п. линия Русе-Търново. При града Горна-Оряховица тази линия се свързва с централната ж.п. линия, която съединява столицата  морето при Варна. За в бъдеще строящата се линия Търново-Борущица ще свърже града и с линиите в Южна България. За линията Търново-Русе са прокарани под града два тунела — № 1 под Св. гора и № 2 под центъра на самия град Търново.
Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Един забравен търновец и забранен от комунистите писател Атанас Русев- Сам

Благодарение на г-н Душков може да наднигнем в неговата биография. Той е роден в Търново през 1909 година, така че напълно подходяща е 2019 година за припомняне на онова, което той е направил през живота си.

През 1927 година търновецът Атанас Русев завършва Държавната русенска мъжка гимназия „Княз Борис“. Оттук си обяснявам интереса му към живота в Русе, който проявява през десетилетията, и в частност към творчеството на своя учител Тодор Хр. Дашков. През 1929г. заминава за Чехия. Първоначално учи два семестъра литература при д-р Йозеф Хорак. Ат. Русев обаче записва и завършва медицина.
Заниманията му с журналистика / литература започват още по време на младежките му години - в Търново сътрудничи на ученическото литературно списание „Лилии“ (1929), вече от Чехия изпраща свои материали до редакциите на „Нови дни“ (София), „Обнова“ (София), „Светлоструй“ (с. Щръклево, Русенско) и др. Интересна е статията му „Българските писатели в провинцията“, поместена не къде да е, а точно в списанието на Съюза на писателите от провинцията „Гребец“ (бр. 13, 1 юли 1936). В Прага е съредактор на „Факел на славянството“ и на „Славянско сътрудничество“. От 1935 година все по-често публикува в „Narodni stred“ и „Polldni list“ и др.
Първата си книга – стихосбирката „Златен прашец“, издава в Русе през 1936г. (на корицата авторът се представя като А. Р. Сам). През същата година в софийското издателство „Шуманов“ е отпечатан романът му „Баща и син“. През 1939-а излиза сборникът му „Човешки силуети“. За нуждите на Пражкия университет Атанас Русев съставя „Чешка граматика и чешко-българска читанка“. Превежда на чешки сборник с разкази на български писатели „Златен клас“. (Тук именно е поместен и разказът „Чучулигата“ на неговия учител от Русе Т. Хр. Дашков). Книгата излиза като № 15 от „Добро слово“ – библиотека за преводна литература на издателство „Матица словенска“. Година по-късно вече като книга 61 на поредицата е отпечатан и сборникът „Приказки на един дядо“, като подборът и преводът на приказките от български писатели у дело на А. Русев-Сам. В списъка на забранените книги откривам две заглавия на негови книги – „Песни на един българин“ (Поезия, 1938) и „Словашко през очите на българин“ (1940).
От писмо на Атанас Русев до Димитър Добрев узнавам, че е бил подготвил за печат преведените от него книги – романа „Бабичка“ на Божена Немцова, сборника с разкази „ Послушница Райна“, „Чешки народни приказки“ и пр., но каква точно е съдбата на тези ръкописи, не е известно (едва ли са отпечатани). Също не зная и нищо за съдбата на лекаря Атанас Русев, на твореца Атанас Русев-Сам. През 1994 година Българското землячество в Прага издава поетичната му книга „Живот като песен“, а на корицата е поставен и неговият портрет.
Прочетете забранената от комунистите негова стихосбирка "Песните на един българин"
Живодар Душков

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Манастир "Свето Преображение"

Из книгата "Между Царевец и Трапезица"- Любомир Владикин
Право насреща, в подножието на също такава каменна стена, се рисува живописният манастир „Св. Преображение“. И той е свързан с търновските царе. Вярва се да е въздигнат от втората жена на Иван Александра- еврейката Сара, която българската корона превърнала в христолюбива Теодора... Никоя българска царица не е основала повече църкви и манастири. Първоначално манастирът трябва да е бил скит- отшелническо място. И в необикновените пещерички които и сега се виждат по скалата над манастира, може би някога са се крили анахорети, пустинници, които за да съзерцават Бога, избягали от хората при зверовете и птиците небесни. Към 1820 г. манастирът е бил ограбен и опожарен от кърджалиите. Но монасите скоро се възвърнали, постепенно изграждали нови килии, нови черкви, докато отново ги направили огнище на богосъзерцание и духовна просвета. Първото български училище в Търновско било отворено от този манастир: в една от неговите килии, през 1831 г. някой си Димитър Куцият от Дряново бил повикан да учи децата на българско четмо и писмо, в една епоха, когато фанариотската пропаганда е заплашвала да удуши българския дух. Манастирът има стотина стаи, които лете се изпълват с гости, привличани от тишината на светата обител от красивата природа и чистия планински въздух. Цар Феодинанд често е посещавал манастира — стаята му и сега се пази. Наричат я „царска килия“. Игуменът с гордост казва, че и сегашният цар не забравя манастира. Посред манастирския двор лежи един грамаден почти четвъртит камък, който е страхотен спомен за монасите. През земетресението в 1913 г., което доразруши много търновски старини, някои от монасите се случили на двора. Изведнаж земята се разтърсила, чуло се глухо подземно бучение, заскърцали дървените балкони, зданията почнали да се клатят. Никой не могъл да се опомни от страшната изненада. Но когато вдигнали очи към или планината, страхът се превърнал в ужас: исполинската каменна стена, която се издига досамо монастира на стотина метра височина, се клатела като картонена кулиса. Острите гребени се размахвали като ръце, скалите, се напукали, пращели и вдигали облаци прах.
— Помислих, — казваше ми един от братята, — че цялата скала ще се събори и ще ни захлупи. Но Бог ни спаси от беда! Само този камък се откърти ей от там, като с нож пресече зданието и се спре тука. Добре, че братята не бяха в килиите си! И той се прекръсти.
Картичка из колекцията на Павел Енчев
Грета Костова-Бабулкова
©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания