Манастир "Свето Преображение"

Из книгата "Между Царевец и Трапезица"- Любомир Владикин

Право насреща, в подножието на също такава каменна стена, се рисува живописният манастир „Св. Преображение“. И той е свързан с търновските царе. Вярва се да е въздигнат от втората жена на Иван Александра- еврейката Сара, която българската корона превърнала в христолюбива Теодора... Никоя българска царица не е основала повече църкви и манастири. Първоначално манастирът трябва да е бил скит- отшелническо място. И в необикновените пещерички които и сега се виждат по скалата над манастира, може би някога са се крили анахорети, пустинници, които за да съзерцават Бога, избягали от хората при зверовете и птиците небесни. Към 1820 г. манастирът е бил ограбен и опожарен от кърджалиите. Но монасите скоро се възвърнали, постепенно изграждали нови килии, нови черкви, докато отново ги направили огнище на богосъзерцание и духовна просвета. Първото български училище в Търновско било отворено от този манастир: в една от неговите килии, през 1831 г. някой си Димитър Куцият от Дряново бил повикан да учи децата на българско четмо и писмо, в една епоха, когато фанариотската пропаганда е заплашвала да удуши българския дух. Манастирът има стотина стаи, които лете се изпълват с гости, привличани от тишината на светата обител от красивата природа и чистия планински въздух. Цар Феодинанд често е посещавал манастира — стаята му и сега се пази. Наричат я „царска килия“. Игуменът с гордост казва, че и сегашният цар не забравя манастира. Посред манастирския двор лежи един грамаден почти четвъртит камък, който е страхотен спомен за монасите. През земетресението в 1913 г., което доразруши много търновски старини, някои от монасите се случили на двора. Изведнаж земята се разтърсила, чуло се глухо подземно бучение, заскърцали дървените балкони, зданията почнали да се клатят. Никой не могъл да се опомни от страшната изненада. Но когато вдигнали очи към или планината, страхът се превърнал в ужас: исполинската каменна стена, която се издига досамо монастира на стотина метра височина, се клатела като картонена кулиса. Острите гребени се размахвали като ръце, скалите, се напукали, пращели и вдигали облаци прах.

— Помислих, — казваше ми един от братята, — че цялата скала ще се събори и ще ни захлупи. Но Бог ни спаси от беда! Само този камък се откърти ей от там, като с нож пресече зданието и се спре тука. Добре, че братята не бяха в килиите си! И той се прекръсти.
Картичка из колекцията на Павел Енчев
Грета Костова-Бабулкова

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ