Камбаната на свободата- Ангел Каралийчев

(Великотърновска легенда)

Ако някой от нашите малки читатели отиде в стария престолен град Велико Търново, нека мине по равното сенчесто шосе през Света гора. По една стръмна пътека той ще слезе към легендарната река Янтра, ще прехвърли Турския мост и ще завие нагоре към Царевец. Още нестигнал някогашната крепост, малкият гостенин ще спре учуден пред големия каменен лъв, легнал до входа на Царевец като верен страж. Зад гърба на лъва е Сечената скала. Доскоро над тоя стръмен прорез е имало дървен средновековен подвижен мост. Жителите на Царевец всяка вечер са го вдигали със синджири и крепостта е ставала недостъпна. Хълмът, където са били някога дворците, сега израства към облаците, опасан с живописни пътеки и зашумени с гъста зеленина. Ето и бялата хижа, където нощуват лятно време хиляди туристи. Над нея пълзи нагоре една пътека. Тя се вие под борови дръвчета, между бодливи шипки и потъва в дълбоката до пояс трева. По тая пътека гостенинът ще стигне на самия връх, наречен Камбанен хълм.
Чуден свят се разкрива наоколо. В морна мараня потъват горите, където са потулени манастири от Второто българско царство. Сини орлови скали се спущат и падат в пропастта, издълбана от водите на Янтра. Янтра лъкатуши, чурулика и водите ѝ горят като разтопено злато. А градът не може да бъде описан с перо. Много векове гигантската ръка на времето е трупала къща върху къща и е създала това чудо за очите, за което патриархът на българската книжовност Иван Вазов пише, че нощем прилича на полилей със запалени кандила.
Върху Камбанния хълм има една полузарината яма. Край ямата — дебели каменни зидове. Някога, преди, пет столетия, тука е имало една вехта черковка, с опушени икони и стройна висока камбанария. Тежка чугунена камбана е бучала над Царевец, а долу в черковката се е чувал шепотът на последния български патриарх. Когато османските турци, поведени от Челеби Сюлеймана, заградили Търново, великият старец Евтимий разбрал, че на българското царство е дошел краят. Дълго мислил каква надежда да остави на поколенията, които са обречени на робство, и най-сетне решил. Една вечер той слязъл в Асенова махала, където сега са кожарите. През времето на Евтимия там са живели ковачите на старинни оръжия и леярите на черковни камбани. Евтимий влязъл в леярницата на най-сръчния майстор и му поръчал да излее една камбана с глас на млада жена, която пее по жътва, и да влее душа в разтопения метал.
— Коя душа? — попитал майсторът.
— Душата на българската история.
Майсторът разбрал. Щом разтопил в един огромен казан метала за камбаната, той отишъл при патриарха. Евтимий измъкнал изпод възглавницата си една ръкописна книга с листове от кожа. В нея мъдрият старец бил разказал цялата история на българите. Той целунал книгата и я подал на леяря. Леярят слязъл в работилницата си и пуснал историята на Евтимия в казана с разтопения метал. Книгата изгоряла, ала нейната душа останала навеки включена в новата камбана. За пръв път камбаната забучала през оная страховита нощ, когато ордите на Челеби Сюлеймана нахълтали в крепостта и почнали да секат де когото срещнат.
Разярен се изкачил на Царевец турският военачалник и на кон влязъл в черковния двор. Евтимий дърпал въжето и камбаната плачела.
— Защо биеш тая камбана? — попитал турчинът.
— За да обадя на българския народ, че слънцето на неговата свобода залязва. Пада вековен мрак. Но ще дойде ден, когато камбаната пак ще забучи и свободата пак ще изгрее над нашата земя!
— Изгорете черквата! — провикнал се Челеби Сюлейман и заповядал да оковат във вериги беловласия патриарх.
Турците стръвно налетели в черковката и я запалили. Огънят запращял и пламъци обхванали камбанарията. Когато дървените греди изгорели, чугунената камбана рухнала с трясък и потънала в земята.
— Изкопайте я и направете от нея секири! — заповядал Челебията.
Запретнали се турците да копаят, но колкото повече копали, толкова по-дълбоко в земята потъвала камбаната и те не могли да я намерят.
Минали векове като черни птици над българската земя.
Народът много теглила претеглил, ала той знаел, че някъде в земята стои камбаната на свободата и чака да дойде хубавият ден.
… И разказват старите търновчани, че през 1876 година, когато пламнало Средногорското въстание, всяка нощ те чували изпод земята да ехти една камбана и гласът ѝ бил като глас на млада жена, която пее по жътва.
Източник: https://chitanka.info
Прочетете още: Легенда за потъналата камбана

Снимка: Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

АСЕН МОМЧЕВ (1906 - 1994 г.)

"При чешмата Дервишка I"

Роден е през 1906г. във Велико Търново. През 1930г. Асен Момчев завършва живопис в Художествената академия в София при професор Стефан Иванов. През 1952г. става асистент, а през 1954г. и старши преподавател в Художествената академия. В периода 1959 – 1966г. е инспектор по рисуване в Министерството на народната просвета. Той е сред основателите на катедрата по Изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий, на която е ръководител от 1966 до 1969г. Работи в областта на пейзажа, натюрморта и портрета. Участва в общите художествени изложби, организирани от Съюза на българските художници, в изложби на учителите-художници и урежда самостоятелни изложби в София и В. Търново.

"Вароша"

Автор е на учебници по изобразително изкуство и е съавтор на Учебник по рисуване за педагогическите училища и учителските институти, София, 1958. Последните петнадесет години от живота си живее във Варна, където умира през 1994г.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

ПРОФЕСОР ГЕОРГИ МАНЕВ -ОСНОВОПОЛОЖНИКЪТ НА ТЕОРЕТИЧНАТА ФИЗИКА В БЪЛГАРИЯ

Роденият през 1884 г. в град Велико Търново Георги Иванов Манев завършва реалния отдел на Търновската мъжка гимназия. След смъртта на баща си се издържа сам като студент във Висшето училище в София. Във Физико-математическия факултет (ФМФ) завършва специалността математика и физика, а през свободното си време работи. Като е учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия създава изключително добър кабинет по физика, достоен и за университета. Георги Манев постъпва на работа като асистент по физика през 1919 г. в СУ „Св. Кл. Охридски”, след 14 години учителстване и една година специализация по теоретична физика при професор Н. Воиаззе в Тулуза, Франция, където е бил изпратен от Министерството на народното просвещение От 1921 г. е редовен доцент по математична физика, от 1925 г. - частен доцент по теоретична физика, а от 1935 г., след редица перипетии - редовен професор и пръв титуляр на създадената още през 1924 г. по негова инициатива Катедра по теоретична физика. Два пъти е бил декан на ФМФ (1926-27; 1930-31), а през 1936/ 37 г. - ректор на университета. Създал е над 12 курса по различни раздели на теоретична и математична физика, които е чел през периода 1921-1944 г., автор е на трите първи български учебника по тези дисциплини. Автор е на над 40 научни публикации по физика, публикувани в Годишника на Софийския университет, както и в най-реномираните научни списания на неговото време - статията му в „Zeitschrift für Physik” е представена за печат от самия А. Айнщайн (!). Публикациите му от онова време засягат проблеми от космологията, математическата физика и предлагат една класическа алтернатива на специалната и общата теории на относителността на Айнщайн. Манев води активна кореспонденция с Алберт Айнщайн, която сама по себе си днес е обект на специално проучване. Като ректор на СУ ”Св. Кл. Охридски” той има многобройни и съществени приноси по редица важни въпроси: запазване автономията на университета; запазване на бюджета и щата; апелиране за парични кредити, нови доцентски места и студентски стипендии; запазване на утвърдени университетски преподаватели от заплахата за предсрочното им пенсиониране; защита и възстановяване на изборните права на студентите; предотвратяване на изключването на студенти заради политическите им убеждения; противопоставяне на създаването на висши училища, които не отговарят на нормалните образователни и научни изисквания. Като министър на народното просвещение през 1938 г. - за 8 месеца, той издейства заем за заплащане на заплатите на българските учители, въвежда подбор на кандидат-студентите и обща система за оценка на зрелостниците в страната, издейства допълнителни места за прием на студенти, средства за започване на нова сграда на ФМФ, започва строеж на Университетската печатница, прави изложби на руската, немската и съветските книги. В края на 1944 г. видни университетски професори са отстранени от СУ „Св. Кл. Охридски” по политически причини. Сред тях е и 60-годишният професор по теоретична физика Георги Манев. Това прекъсва неговата кариера на учен и преподавател. Този акт е сериозен удар не само срещу личностите на всички отстранени професори, а и срещу самия университет, който остава лишен от свои водещи учени. Макар че не е възможно да поправим тези събития, днес си струва да си припомним думите на проф. Георги Манев, написани в отчетния му доклад като ректор по повод на предсрочното пенсиониране на университетски преподаватели през 1937 г.: „Не трябва тия няколко души, представители на българската култура пред външния свят, създадени при трудните условия при нас... да бъдат принудени да напущат своето дело и да лишават науката от ценните си придобивки.” Научната работа на професор Георги Манев е оценена като цяло положително както от съвременниците му през първата половина на XX век, така и по-късно -в края на XX век и началото на XXI век. През последните 15 години негови работи намериха широк отзвук и са основа за систематични съвременни изследвания на учени от Канада, Румъния, САЩ, Мексико, Испания, Швейцария, Бразилия, Португалия и др. Тези изследвания са свързани с т.нар. „поле на Манев”. С помощта на модела на Манев в рамките на класическата механика могат да се обяснят основните предсказани от Айнщайн ефекти на теорията на относителността за движение на тела в Слънчевата система и в частност, знаменитата пре-цесия на орбитата на планетата Меркури. Моделът е много по-прост от теорията на Айнщайн, което го прави привлекателен за много съвременни изследователи. По такъв начин полето на Манев може да се разглежда като мост между класическата и релативистичната механика. И днес моделът на Манев води до нови неочаквани резултати, описващи астрономическата реалност с използването на методите на класическата небесна механика. Той обединява различни астрономически задачи от астро-физиката, небесната динамика, класическата физика и механиката и дори от атомната физика и спектроскопията. Професор Георги Манев умира на 15 юли 1965 г., прекарвайки спокойно старините си в домашни условия, посветен на внуците си, както и на своите научни занимания, последните резултати от които са все още непубликувани и непроучени.

Автор: Доц. д-р Пламен Физиев, ръководител на катедра Теоретична физика на СУ "Св. Кл. Охридски"

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Първоначално храм-паметник „Свети Александър Невски” е бил замислен да се издигне на Царевец

На 10 февруари 1879 г. в старата българска столица Търново тържествено било открито Учредителното събрание на новоосвободеното Българско Княжество. В заседанието от 13 април Петко Каравелов заявил, че Събранието има особено важен, свещен дълг „тъй като нямаме никакъв паметник на освобождението си да задължим народа нравствено да построи храм в Търново на Чанъ тепе (днес Царевец), който храм да се посвети на Александър Невски – руски светец и герой”. 

Веднага е съставен инициативен комитет, оглавен от епископ Климент Браницки (Васил Друмев), който по-късно става митрополит на Търновската епархия. Той се заема сериозно с набирането на средства и организацията по строежа. След идването си в София, към средата на 1879 г., княз Александър Батенберг се заинтересувал от решението за издигане на храм-паметник в чест на загиналите за Освобождението с патрон св. Александър Невски /празнува се на 6 декември по Юлианския календар/. На втората сесия на ІІ Обикновено народно събрание от 17 декември 1880 г., по внушения на княза, Петко Каравелов припомнил решението на Учредителното събрание за строеж на храм-паметник и обявил „заявлението на нашия господар” този храм да се издигне в София, а не в Търново.  

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в. Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана огласил София и околността ѝ на 13 март 1913 г., възвестявайки победата на българските войни при превземането на здравата крепост на Одрин през Балканската война. Освещаването на храм-паметника било насрочено за 2 август 1912 г., когато трябвало да честват 25-годишния юбилей от възшествието на цар Фердинанд на българския престол. Тържествата били отложени за месец октомври, но поради започване на Балканската война било обявена всеобща мобилизация. Последвали Междусъюзническата и Първата световна войни. В хода на Първата Световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира гр. Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“. Постановлението на Министерски съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма „Св. Александър Невски“. Бурите на политическите събития връхлитали една след друга, но не прекършили решението да се издигне този толкова  великолепен по украсата си и скъп паметник на българската благодарност. Най-рано замисленият да увековечи Освобождението на България от турско робство български паметник бил завършен един от последните. Почти половин век изминал от решението на Учредителното събрание в Търново до освещаването през септември 1924 г., Тъй като имало три престола, тяхното освещаване станало на 12, 13 и 14 септември 1924 г. С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение. Търновският катедрален храм "Рождество Богородично" е строен по образец на "Александър Невски" в София.

Вижте още: Катедралата "Свети Александър Невски" - Стара София в снимки и пощенски картички http://stara-sofia.com/nevski.html
Източници: статия на доц. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ, https://bg.wikipedia.org/, http://www.pravmladeji.org/ "Църковен вестник", бр.22/2012

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Огромното дарителство в България преди 9 септември 1944 и национализацията след това

Дарителството в периода от 1878 г. до 1951 г. заема съществена част от живота на следосвобожденския българин. След 1944 г. всички фондове и фондации започват една след друга да бъдат закривани, а имуществото им се "влива в държавния бюджет". Към 1915 г. даренията към Министерството на народното просвещение административно и финансово се централизират в обединения фонд „Завещатели и дарители". Към 1 януари 1942 г. в „Завещатели и дарители" се числят 207 дарения с общ капитал от 56 000 300 лв., което в наши дни се равнява приблизително на сумата от 31 920 000 лв. Законът за бюджета на НРБ от 1948 г. слага край на дарителските фондове, управлявани от Министерството на народното просвещение. С него те се вливат в държавния бюджет и така по същество се извършва „национализация" на дарените капитали и имущества. 

 

Основните актове, по силата на които се осъществява одържавяването, са: 1. Закон за бюджета на НРБ от 1948 г. - предвижда включването на дарителски фондове в държавния бюджет. Към тези фондове попадат и фонд "Завещатели и дарители" към министерствата на народната просвета, народното здраве и индустрията и занаятите. В началото на XX век фонд "Завещатели и дарители" е бил вторият по големина след пенсионния фонд. 

2. Указ за обществено подпомагане от 1951 г. - основният акт, по силата на който се ликвидират фондациите. Издадена е и Наредба № 2557от 15.11.1951. Тя предвижда, че в срок до 25 декември 1951 г. на народните съвети е следвало да се предадат всички недвижими покрити и непокрити имоти на ликвидираните дружества и фондации заедно с инвентара, архивите и отчетните книжа. Наличните средства се превеждали по сметка на Министерството на народното здраве и социалните грижи, дирекция "Социални грижи". 

3. Наредба-закон за Заем на свободата от 03.02.1945 г., по силата на която фондациите и фондовете са задължени да закупят голям брой облигации от заема. По този начин по-голямата част от тях влагат почти целия си капитал и дейността им става невъзможна. 

4. Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия. Пример за влиянието му е фондация "Тодор Пиперевски", която престава да съществува с ликвидирането на АД "Чилов", тъй като тя се е издържала от лихвите на вложения в това предприятие капитал. 

5. Законът за изповеданията - съгласно него заварените болници, сиропиталища и др. преминават под управлението на Министерството на народното здраве или на Министерството на труда и социалните грижи. Пример е историята на фондация "Димитър Константинов", създадена през 1914 г. чрез дарение от Д. Константинов на триетажно здание на църквата "Св. Николай" в Плевен. Волята на дарителя е да се построи в града "сиротостаропиталище". Ефорията изчаква повече от 10 години, за да се съберат необходимите средства от наемите на дареното здание и лихвите по тях. Официално сиропиталището е открито на 9 март 1940 г. Фондацията е закрита през 1949 г. Приютът става държавна собственост. С разпореждане на МС от 31 юли 1952 г. зданието се предоставя на Градския народен съвет в Плевен. Сградата е съборена през 1969 г., на мястото и е построена сграда на БКП. 

6. Закон за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища от 1946 г. С него се отнемат имуществата на девическите професионални училища, издържани от различни благотворителни дружества. 

Сред многобройните фондове специално внимание заслужат тези на „Добре Ганчев", „Хаджи Ненчо Д. Палавеев" и „Григорий Немцов". Фондът „Васил Богомил Берон" бил закрит в началото на 1952 г., когато неговите средства, които възлизали приблизително на стойност по онова време от 7 045 000 лв. се вливат в републиканския бюджет. Идентична е и съдбата на фондациите. Като пример може да бъде използвана фондацията „Димитър А. Ценов", чиито средства, заедно с тези по фондовете са около 40 000 000 лв. през 1943 г., съответстващи на 25 000 000 лв. днес. През 1948 г. фондацията и фондовете са закрити. 

Повече информация за фондовете- http://daritelite.bg/ 

Източник: http://bcnl.org, https://www.dnevnik.bg
 Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Невена Събева Попова (1875–1917) – лекарка, общественичка

Д-р Невена Събева Попова със сестра си

Родена е в Търново, завършва Медицинския факултет в Монпелие, Франция (1902). Дейността ѝ се свързва с ръководството на дружество „Самарянка“ през военните години. През 1904 г. започва работа като лекар при девическата гимназия „Митрополит Климент“ в Търново. По нейна инициатива и под ръководството ѝ през 1906–1909 г. се урежда летовище за ученичките от гимназията. Като преценява възможностите на училището и необходимостта от летен отдих на много деца от града, тя решава да образува дружество, чиято единствена цел да бъде организирането и издръжката на летовища. Дружеството е учредено на 10 ян. 1910 г. и се нарича „Здравец“. През 1912 г. дружеството купува къща в с. Арбанаси, предназначена за колония. В продължение на много години то организира летния отдих на бедни и физически слаби деца от града. д-р Н. Попова активно участва в дейността му, както и в покупката и ремонтирането на къщата. Дълги години е председател на дружеството. В памет на д-р Невена Събева Попова, нейният съпруг открива дарителски фонд, от средствата на който се подпомага дейността на дружество „Здравец“. Дарението на М. Попов, съпруг на д-р Н. Попова е в размер 10 хил. лв. и е в полза на делото, на което съпругата му посвещава много време и сили. Желанието му е годишните приходи от фонда да се предоставят на д-во „Здравец“ за издръжката на летни ученически колонии. В случай че дружеството престане да съществува, с тях да се подпомага ученическата трапезария при Девическата гимназия в Търново.
Фондът е образуван със заповед на министъра на просветата от 12 юни 1918 г. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Капиталът се съхранява на срочен влог и към 1 ян. 1931 г. възлиза на 12 619лв., към 1 ян. 1936 г. – на 13 149 лв. През 1937 и 1940 г. с част от средствата са закупени ценни книжа, в резултат на което към 1 ян. 1938 г. фондът нараства на 22 129 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 23 580 лв. От 1924 г. фондът ежегодно предоставя средства за д-во „Здравец“, които са между 440–1300 лв. Последните помощи се дават през 1946 и 1947 г. (по 1000 лв.). Изразходват се за издръжката на летните колонии от дружеството в с. Арбанаси. Към 1 ян. 1948 г. фондът разполага с 28 500 лв.
Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.
Източник:"Енциклопедия Дарителството"

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЗДРАВЕЦ“

Една от най-авторитетните благотворителни организации в града. Образувана е по инициатива на д-р Невена Събева (по мъж – Попова). През апр. 1904 г. тя е назначена като училищен лекар в Девическата гимназия „Митрополит Климент“ в Търново. Това е времето, когато в страната си пробива път идеята за организиране на летни ученически колонии за бедни деца, а през 1905 г. в София се слага началото и на първото дружество, поставило си подобна задача. Само година след това, през 1906 г., по инициатива на д-р Събева е уредено летовище за ученички от гимназията в близкото с. Арбанаси. През следващите няколко години учебното заведение продължава да издържа колонията. Преценявайки нуждите и на другите възпитаници на училищата в града, невъзможността на Девическата гимназия да се нагърби сама с поддръжката на колония за учещите във всички търновски учебни заведения, д-р Събева инициира образуването на специално дружество. Учредителното събрание се провежда на 10 ян. 1910 г. В присъствието на 36 жени лекарката изнася сказка за ползата от колониите. Избрано е настоятелство с председател Т. Бурмова, а организацията приема името „Здравец“. През следващите години се приема нейният устав, съставен по модела на организационния статут на едноименното софийско дружество. В него се фиксира целта на дружеството „да урежда летни ученически колонии, от които да се ползват бедни, средно заможни и даже богати ученици“. Средствата се набират от членски внос, помощи и дарения, приходи от такси за деца от по-богати семейства, от сказки и др. Структурата е обичайната за подобен тип организации: членовете са действителни, спомагателни, почетни и благодетелни. Ръководи се от настоятелство в състав от 12 души, в което по право влизат лекарката на Девическата гимназия, по 1 учителка от гимназията и прогимназията и по 3 учителки от основните училища. Общото събрание на членовете взема решения, а настоятелството ги изпълнява. Също то се заема с непосредственото уреждане на колонията. Дружеството бързо спечелва симпатиите на гражданството и става една от най-активните благотворителни структури в града. В него членуват главно жени, въпреки че в устава това не е изрично уговорено. Наблюдава се устойчивост и дори приемственост в състава и особено в ръководството му. Първата дружествена председателка е Т. Бурмова. През 1911 г. председателският пост се заема от д-р Н. Събева. В продължение на години в ръководството влизат представителки на известни търновски фамилии, общественички, много учителки. Сред тях са А. Ангелова, Мария Цанева, Ел. Кефсизова, Р. Радославова, В. Кулева, Евпрепия Манева и др. В средата на 30-те години на 20. век настоятелството се оглавява от известния общественик и учител Йордан Кулелиев, а прогимназиалният учител Иван Копчалийски и д-р Д. Ангелов са негови членове. Още през лятото на 1910 г. дружеството отваря първото си летовище. В следващите години до 1947 г. вкл. ученическата колония действа ежегодно през летните месеци. Единственото изключение е през 1913 г., когато заради земетресението и разрушенията летовището не отваря врати.

През 1912 г. дружест­вото купува къща в с. Арбанаси. 

Сградата разполага с 4 големи стаи, в които могат да летуват 45 ученици, и 1 помещение за ръководния персонал. Дворът е с площ ок. 1 дка и в него през 1927 г. се построява трапезария за децата. Колонията е добре обзаведена. Приемат се 26 до 50–60 ученици от първоначалните училища, от прогимназиите и гимназиите в града. През първите 3 години летуват само момичета. Подборът се осъществява от учителските съвети, които посочват деца от бедни семейства с добър успех и примерно поведение. Срещу такса се включват и ученици от състоятелни семейства. Обичайно почивката трае ок. месец. В колонията децата са под наблюдението на лекар, а дружествените членки са тези, които се занимават с непосредственото ръководство на летовището. Издръжката на благотворителното начинание е грижа главно на дружест­вото. Приходите са от членски внос, от дарения и от благотворителните фондове, от капитала на организацията. Търновската община, училищното настоятелство и МНП също ежегодно подпомагат колонията. След приемането на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) значителни суми постъпват и от държавата. През 1934 г. д-во „Здравец“ става член на СЗДБ. Търновското гражданство е отзивчиво към делото на организацията, която ежегодно получава дарения в пари и натура. През 20-те години на 20. век с промяна на устава благодетелните членове са лица, дарили най-малко 1000 лв., а след 1927 г. – 3 хил. лв. Организацията провъзгласява за свои благодетели 34 души. Сред тях са дружествените членове Т. Бурмова, Мара Белчева, Веска Ангелова, Евпрепия Манева, Ангел Попов, Ради Кърджиев и др. Извън еднократните пожертвования, организацията разполага с приходите на следните благотворителни фондове: 

1. Фонд „д-р Невена С. Попова“ 

Дарител е Михаил Г. Попов (неизв.) – търновски жител. На 12 юни 1918 г. в памет на съпругата си Невена Събева-Попова (неизв. – 6 дек. 1917) – лекарка, общественичка, основателка на д-во „Здравец“ и на колонията предоставя на МНП 10 хил. лв (вж. „д-р Невена С. Попова“ – фонд). Желанието му е годишните приходи от фонда да се дават на д-во „Здравец“ за издръжката на летните ученически колонии. В случай че дружеството престане да съществува, с тях да се подпомага ученическата трапезария при Девическата гимназия в Търново. Фондът е образуван със заповед на министъра на просветата от 12 юни 1918 г. и се управлява се от Министерството. Като се започне от 1924 г., от него ежегодно се отпускат между 440–1300 лв. за летовището на дружеството. Последните помощи се дават през 1946 и 1947 г. (по 1000 лв.). Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет. 

2. Фонд „Мария Г. Цанева“ 

Дарител е Мария Цанева (неизв., Орхание – неизв.) – гимназиална и прогимназиална учителка в Търново, дългогодишен член на дружественото настоятелство, касиер на организацията. За заслуги към делото на дружеството през 1928 г. е провъзгласена за негов почетен член. Капиталът на фонда възлиза на 11 340 лв. (1937). Приходите се използват за издръжката на колонията. 

3. Фонд „Елеонора Г. Кърджиева“ 

Дарител е Георги Кърджиев (неизв.) – индустриалец, търговец. Дарението е в памет на покойната му дъщеря Елеонора Г. Кърджиева (неизв.). През 1937 г. капиталът възлиза на 34 060 лв. Липсват други данни за благотворителната дейност на фонда. 

4. Фонд „Веселина и Яким Димитрови“ 

Дарител е Веселина Яким Димитрова (неизв., Търново – неизв.) – учителка. Подтикната от любовта си към децата, сама останала без деца, през 1931 г. тя дарява на д-во „Здравец“ 9 хил. лв. за образуване на фонд, носещ нейното и на съпруга ѝ име. Желанието ѝ е от лихвите да се издържа 1 момиченце в лятната колония. Към 1937 г. фондът разполага с 13 400 лв. Волята на дарителката се изпълнява стриктно. Заедно със съпруга си Яким Димитров през 1931 г. правят и второ дарение от 7 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд при училищното насто­ятелство. Желанието им е приходите да се използват за купуване на дрехи, обуща и пр. на бедни ученици от първоначалното училище „Силвестър Пенов“ в Търново. 

5. Фонд „Ангелина и Васил Рашеви“ 

Липсват данни за дарителите и за благотворителната дейност на фонда. През 1937 г. той разполага с 10 хил. лв. 

6. Фонд „Катина и Тома Нестрови“ 

Дарител е Катина Томова Несторова (ок. 1870 – 13 септ. 1935, Търново) – домакиня, благодетелка на училищата в Търново (вж. „Катина Томова Несторова“ – фондове). Фондът е образуван през 1935 г. и носи нейното и на съпруга ѝ име. Капиталът му възлиза на 47 хил. лв. Управлява се от дружественото настоятелство. По волята на дарителката годишните приходи се използват за издръжка на лятната колония. 

7. Фонд „Виктория и Илия Петрови“ 

Липсват данни за дарителите и волята им. През 1937 г. фондът разполага с 10 хил. лв. 

8. Фонд „Кина и Никола Хаджиславчеви“ 

Дарители са Кина Хаджиславчева (4 юли 1858, с. Бяла черква, Търновско – неизв.) и Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853, Търново – 27 апр. 1927, Търново) – търговец, земевладелец, фабрикант (вж. „Славчо Никола х. Славчев“ – фонд). Двамата съпрузи са щедри дарители за просветни и културни организации в Търново. Фондът за д-во „Здравец“ е с капитал от 10 хил. лв. Липсват данни за благо­творителната му дейност. 

9. Фонд „Атанаска и Богдана Хар. Владикови“ 

Дарители са съпрузите Пенка Владикова (14 юли 1872, Търново – 2 февр. 1934, Търново) – домакиня, и Хараламби Владиков (21 май 1864, Търново – неизв.) – индустриалец (вж. „Атанаска и Богдана Владкови“ – фонд). Двамата са благодетели на гимназиите в града. Фондът е с капитал от 10 хил. лв. Липсват други данни за него. 

10. Фонд „Иванка и Съби Минчеви“ 

Липсват данни за дарителя. Фондът носи името на родителите на основателката на дружеството д-р Н. Събева и през 1937 г. разполага с 4740 лв. В първите години след 9 септ. 1944 г. д-во „Здравец“ продължава да открива и издържа лятната ученическа колония. На 27 ноем. 1949 г. се провежда последното му общо събрание. По препоръка на бюрото на Околийския комитет на ОФ в града се взема решение организацията да се откаже от уреждането на летовището. Основанието е, че „грижите за летуването на учащите се са поети от държавата, а благотворителността е проява на буржоазното общество“. 

Р. Стоянова

Източник: "Енциклопедия Дарителството"

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ