ПРОФЕСОР ГЕОРГИ МАНЕВ -ОСНОВОПОЛОЖНИКЪТ НА ТЕОРЕТИЧНАТА ФИЗИКА В БЪЛГАРИЯ

Роденият през 1884 г. в град Велико Търново Георги Иванов Манев завършва реалния отдел на Търновската мъжка гимназия. След смъртта на баща си се издържа сам като студент във Висшето училище в София. Във Физико-математическия факултет (ФМФ) завършва специалността математика и физика, а през свободното си време работи. Като е учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия създава изключително добър кабинет по физика, достоен и за университета. Георги Манев постъпва на работа като асистент по физика през 1919 г. в СУ „Св. Кл. Охридски”, след 14 години учителстване и една година специализация по теоретична физика при професор Н. Воиаззе в Тулуза, Франция, където е бил изпратен от Министерството на народното просвещение От 1921 г. е редовен доцент по математична физика, от 1925 г. - частен доцент по теоретична физика, а от 1935 г., след редица перипетии - редовен професор и пръв титуляр на създадената още през 1924 г. по негова инициатива Катедра по теоретична физика. Два пъти е бил декан на ФМФ (1926-27; 1930-31), а през 1936/ 37 г. - ректор на университета. Създал е над 12 курса по различни раздели на теоретична и математична физика, които е чел през периода 1921-1944 г., автор е на трите първи български учебника по тези дисциплини. Автор е на над 40 научни публикации по физика, публикувани в Годишника на Софийския университет, както и в най-реномираните научни списания на неговото време - статията му в „Zeitschrift für Physik” е представена за печат от самия А. Айнщайн (!). Публикациите му от онова време засягат проблеми от космологията, математическата физика и предлагат една класическа алтернатива на специалната и общата теории на относителността на Айнщайн. Манев води активна кореспонденция с Алберт Айнщайн, която сама по себе си днес е обект на специално проучване. Като ректор на СУ ”Св. Кл. Охридски” той има многобройни и съществени приноси по редица важни въпроси: запазване автономията на университета; запазване на бюджета и щата; апелиране за парични кредити, нови доцентски места и студентски стипендии; запазване на утвърдени университетски преподаватели от заплахата за предсрочното им пенсиониране; защита и възстановяване на изборните права на студентите; предотвратяване на изключването на студенти заради политическите им убеждения; противопоставяне на създаването на висши училища, които не отговарят на нормалните образователни и научни изисквания. Като министър на народното просвещение през 1938 г. - за 8 месеца, той издейства заем за заплащане на заплатите на българските учители, въвежда подбор на кандидат-студентите и обща система за оценка на зрелостниците в страната, издейства допълнителни места за прием на студенти, средства за започване на нова сграда на ФМФ, започва строеж на Университетската печатница, прави изложби на руската, немската и съветските книги. В края на 1944 г. видни университетски професори са отстранени от СУ „Св. Кл. Охридски” по политически причини. Сред тях е и 60-годишният професор по теоретична физика Георги Манев. Това прекъсва неговата кариера на учен и преподавател. Този акт е сериозен удар не само срещу личностите на всички отстранени професори, а и срещу самия университет, който остава лишен от свои водещи учени. Макар че не е възможно да поправим тези събития, днес си струва да си припомним думите на проф. Георги Манев, написани в отчетния му доклад като ректор по повод на предсрочното пенсиониране на университетски преподаватели през 1937 г.: „Не трябва тия няколко души, представители на българската култура пред външния свят, създадени при трудните условия при нас... да бъдат принудени да напущат своето дело и да лишават науката от ценните си придобивки.” Научната работа на професор Георги Манев е оценена като цяло положително както от съвременниците му през първата половина на XX век, така и по-късно -в края на XX век и началото на XXI век. През последните 15 години негови работи намериха широк отзвук и са основа за систематични съвременни изследвания на учени от Канада, Румъния, САЩ, Мексико, Испания, Швейцария, Бразилия, Португалия и др. Тези изследвания са свързани с т.нар. „поле на Манев”. С помощта на модела на Манев в рамките на класическата механика могат да се обяснят основните предсказани от Айнщайн ефекти на теорията на относителността за движение на тела в Слънчевата система и в частност, знаменитата пре-цесия на орбитата на планетата Меркури. Моделът е много по-прост от теорията на Айнщайн, което го прави привлекателен за много съвременни изследователи. По такъв начин полето на Манев може да се разглежда като мост между класическата и релативистичната механика. И днес моделът на Манев води до нови неочаквани резултати, описващи астрономическата реалност с използването на методите на класическата небесна механика. Той обединява различни астрономически задачи от астро-физиката, небесната динамика, класическата физика и механиката и дори от атомната физика и спектроскопията. Професор Георги Манев умира на 15 юли 1965 г., прекарвайки спокойно старините си в домашни условия, посветен на внуците си, както и на своите научни занимания, последните резултати от които са все още непубликувани и непроучени.

Автор: Доц. д-р Пламен Физиев, ръководител на катедра Теоретична физика на СУ "Св. Кл. Охридски"

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ