Из Общински вестник "Велико Търново" от март 1935г.- "Една дарителка"
На улица „Гурко“ и „10 февруари" живее една скромна жена, в преклона на своите години, на име
КАТИНА ТОМОВА HECTOPOВА. Нейният външен вид не допуска да се помисли, че
тя носи в гърдите си златно българско сърце и здраво обществено чувство
и съзнание. А това сърце тя носи още от най-ранното си детство, когато е
видяла баща си да увисне на бесилката за свободата на България. Когато
пламва Панагюрското въстание и цялото Средногорие е с оръжие в ръка,
между борците е и Копривщица, родното място на Катина Томова Несторова. В
числото на пострадалите за свобода е и нейният баща, а в числото на
избягалите деца и прибрани в Пловдив е и тя, тогава 5—6 годишна. Между
взетите деца от Пловдив и доведени в Търново е и тя. Според думите ѝ,
покойният митрополит Климент, ги довел в старата столица и настанил в
Търновския хан. Била взета за храненица от Илийца Шапкалийката, мах.
„Св. Богородица“, ул Болярска. Мъжът ѝ имал спиртена фабрика в с.
Сергювец, околия Горна-Оряховска. Тук тя стояла три години. Разболява се
от шарка, от която болка ѝ се поврежда едното око. За този недостатък
тя била напъдена. Тогава я прибира баба Зойка Станевата. Тя изкъпала,
почистила и я придала на грижите на женското д-во „Радост“. Последното
поема грижата да я настани в някое добро търновско семейство. Такова се
указало семейството на Кинтишеви. Баба Зойка Станевата се погрижва и за
нейното образование и я записва ученичка в 3-то отделение в мах. "Св.
Богородица" и успяла да достигне до IV отделение. В семейството Таню и
Елена Кинтишеви тя е живяла 15 години. За това семейство, особено за
Елена Кинтишева, е запазила само добри спомени. При тях пораства и те я
задомяват за Тома Несторов, родом от Севлиево. За да улеснят живота на
своята храненица, те ѝ продават бащината си къща, която Катина и Тома
Несторови през 1895год. ремонтират и до днес тя живее в нея. От брака си
с Тома Несторов е имала 4 деца: едно момче и три момичета. Всичките ѝ
деца стават жертва на страшния човешки бич — туберкулозата. Мъжът ѝ,
здрав и силен човек, през време на Балканската война се разболява и на
19 август 1913 год. умира от туберкулоза. След време почва да загубва
едно по едно и децата си. Всички са жертва на същата болест. Дъщеря ѝ
Еленка Т. Несторова умира като ученичка от VIII кл., Марийка — от VII
клас; Надежда от III клас а синът ѝ Стефан — след оженването си. Така
жестоката съдба ѝ отнема всичко мило и скъпо. Остава сама да изживява
определените ѝ от провидението дни. Едничка утеха има: че при нея днес
живее оная, при която тя живя 15 години, която ѝ отстъпи бащината си
къща, за да се завърне сега пак в нея. Думата е за Еленка Кинтишева.
Днес тези две жени споделят взаимно последните радости и скърби от своя
земен живот. Виждайки края на този живот, баба Катина Томова Несторова
пожела да даде всичкото си скътано състояние на обществото.
„Искам, каза тя, баща ми, който увисна на бесилката за България, да бъде утешен с това, че е оставил деца, които също така обичат България и искат да ѝ бъдат полезни. Искам да покажа пример на младите. Имам две сестри в Пловдив, с които преди 2—3 години се открихме, че сме сестри, по-рано не се знаехме живи ли сме и где сме, но на тях не желая да оставя имота си. Обичам Търново и нему оставам своя скромен имот. Като виждах, как изнесоха от Търново много учреждения, как се разпиляха събирани вещи, плачеше ми се. Казах си: „Ако оставя имота на сестрите си, и те така ще дойдат от Пловдив и ще извлекат след смъртта ми всичко. То ще изчезне безследно. Не, аз искам да бъда полезна на бедните търновски деца и на тях ще оставя имота си, състоянието си!“ Намислено и сторено.
На 15 февруари тя отива в женското д-во „Радост", занася им паричен дар от 3,000 лв. и една шевна машина за 2,000 лева. На 18 февруари н. г. с подходящо писмо до г-на Директора на слетите гимназии, г-н Гр. Христов, придружено с банково свидетелство № 71,034 на сума 5,000 направи своя дар на девическата гимназия за образуване фонд при дев. гимназия ЕЛЕНКА И МАРИЙКА Т. НЕСТОРОВИ“, от лихвите на който ежегодно да се подпомагат заболели бедни ученички или изпращат на колония. "Желая, каза тя на г-н директора, да бъда в услуга на бедните ученички, защото, когато моите дъщери ученички бяха болни, от никъде не получих нито един лев“. Същият ден с банково свидетелство № 010935, издадено от Б. 3. Б. клон В.Търново, тя внесе 5,000 лева в касата на д-во Здравец, за летни ученически колонии за образуване фонд при дружеството на име „КАТИНА И ТОМА НЕСТОРОВИ“, от лихвите на който дружеството да подпомага издръжката на летните си колонии. Даденото според нея, е недостатъчно. Тя желае основаните от нея фондове при дружеството „Радост“, „Здравец“ и девическата гимназия, да се увеличат и засилят, за да може пo-чувствително да се подпомогнат нуждающите се бедни ученици и ученички. Ей защо, тя чрез своето нотариално завещание, определи същите дружества и девическата гимназия да са нейните прями наследници и получените суми от продажбата на къщата, а също и тези, които ще се намерят налице, гдето и да било, да се прибавят за усилване на основаните ѝ фондове.
Хвала и чест на скромната, но с велика душа и сърце дарителка!
Йордан Кулелиев Като дарителка е спомената в Енциклопедия за дарителите и дарителството в България http://daritelite.bg/katina-tomova-n%D0%B5storova-2/
Грета Костова- Бабулкова
„Искам, каза тя, баща ми, който увисна на бесилката за България, да бъде утешен с това, че е оставил деца, които също така обичат България и искат да ѝ бъдат полезни. Искам да покажа пример на младите. Имам две сестри в Пловдив, с които преди 2—3 години се открихме, че сме сестри, по-рано не се знаехме живи ли сме и где сме, но на тях не желая да оставя имота си. Обичам Търново и нему оставам своя скромен имот. Като виждах, как изнесоха от Търново много учреждения, как се разпиляха събирани вещи, плачеше ми се. Казах си: „Ако оставя имота на сестрите си, и те така ще дойдат от Пловдив и ще извлекат след смъртта ми всичко. То ще изчезне безследно. Не, аз искам да бъда полезна на бедните търновски деца и на тях ще оставя имота си, състоянието си!“ Намислено и сторено.
На 15 февруари тя отива в женското д-во „Радост", занася им паричен дар от 3,000 лв. и една шевна машина за 2,000 лева. На 18 февруари н. г. с подходящо писмо до г-на Директора на слетите гимназии, г-н Гр. Христов, придружено с банково свидетелство № 71,034 на сума 5,000 направи своя дар на девическата гимназия за образуване фонд при дев. гимназия ЕЛЕНКА И МАРИЙКА Т. НЕСТОРОВИ“, от лихвите на който ежегодно да се подпомагат заболели бедни ученички или изпращат на колония. "Желая, каза тя на г-н директора, да бъда в услуга на бедните ученички, защото, когато моите дъщери ученички бяха болни, от никъде не получих нито един лев“. Същият ден с банково свидетелство № 010935, издадено от Б. 3. Б. клон В.Търново, тя внесе 5,000 лева в касата на д-во Здравец, за летни ученически колонии за образуване фонд при дружеството на име „КАТИНА И ТОМА НЕСТОРОВИ“, от лихвите на който дружеството да подпомага издръжката на летните си колонии. Даденото според нея, е недостатъчно. Тя желае основаните от нея фондове при дружеството „Радост“, „Здравец“ и девическата гимназия, да се увеличат и засилят, за да може пo-чувствително да се подпомогнат нуждающите се бедни ученици и ученички. Ей защо, тя чрез своето нотариално завещание, определи същите дружества и девическата гимназия да са нейните прями наследници и получените суми от продажбата на къщата, а също и тези, които ще се намерят налице, гдето и да било, да се прибавят за усилване на основаните ѝ фондове.
Хвала и чест на скромната, но с велика душа и сърце дарителка!
Йордан Кулелиев Като дарителка е спомената в Енциклопедия за дарителите и дарителството в България http://daritelite.bg/katina-tomova-n%D0%B5storova-2/
Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар