Първоначално храм-паметник „Свети Александър Невски” е бил замислен да се издигне на Царевец

Предложението за въздигането на храм-паметника „Св. Александър Невски“ е по решение на Учредителното народно събрание през 1879 г., състояло се в старата престолнина Търново. Председател на събранието бил Екзарх Антим I, подпредседател — Петко Каравелов, брат на поета Любен Каравелов. Точно той предложил „да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец) и храмът да се посвети на св. Александър Невски, небесен покровител и закрилник на Цар Освободител – император Александър II. В светата литургия по време на Великия вход духовниците и до днес отправят възглас към Бога да помене в Своето царство блаженопочиналия Цар-Освободител и "всички войни, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество".

През 1880 г. Второто обикновено народно събрание, по желание на Негово Височество Княз Александър Батенберг, решило вместо в Търново, както било прието в Учредителното събрание, храмът-паметник да се въздигне в София – новата столица на българите. Подпредседателят на това народно събрание Стефан Стамболов възразил: „храмът трябва да се построи в старата българска столица – Търново, защото тъй беше решено в Учредителното народно събрание!“. Но „(депутацията“ единодушно подкрепила желанието на Княз Батенберг. Предложението било внесено в Народното събрание от Петко Каравелов, вече министър-председател.

На 19 февруари 1881 г., годишнината от Освобождението на България, Князът издал следната прокламация към българския народ:

„ Възлюбени ми народе!

Народното събрание от своя страна изяви желание да въздигне в столицата ми великолепен храм в името на св. Александър Невски, в който да се възнасят молитви към Всевишния за благоденствието на Цар Освободителя и неговия народ и за упокоение душите на падналите за освобождението на България герои. 

На днешния ден, в честития празник за възцаряването на Негово Величество, като Българин и Аз, който споделям високото чувство на признателност, което въодушевява българския Народ, намирам момента за най-сгоден да проглася предначинанието, за да се приведе в изпълнение общото народно желание.

Отправям ся, прочее, към тебе, вождалений Ми народе, и пригласявам всекиго от вас да принесе своята лепта за сооружение на честния този храм, който ще бъде и паметник на признателност на българския народ към Царя-Освободител.

За тази висока цел, всяко даяние благо.

София, 19 февруарий 1881 година

Александър „.

Веднага е съставен инициативен комитет, оглавен от епископ Климент Браницки (Васил Друмев), който по-късно става митрополит на Търновската епархия. Той се заема сериозно с набирането на средства и организацията по строежа. В помощ на фонда за построяване на храма-паметник, пръв дал личен пример княз Александър I със сумата 5000 златни лева.

През пролетта на 1896 г. българска делегация отишла в Русия за коронацията на император Николай II. Найден Геров, член на делегацията, получил правителствено възложение да потърси друг архитект за храма- паметник. При завръщането си от Петербург Найден Геров съобщил на министъра на Обществените сгради Маджаров, че кметът на Санкт Петербург му препоръчал архитект – вещ специалист по църковна архитектура, професор в Императорската художествена академия. Найден Геров установил и личен контакт с проф. Александър Никанорович Померанцев, който станал главният архитект на настоящата Патриаршеска катедрала ставропигиалния храм-паметник „Св. Ал. Невски“. 

Храмът- паметник, впечатляващ със своя екстериор – куполи, полукуполи, четвърткуполи, с цялата си внушителна външност, погледнат ог близо и далеч, от високо и в непосредствена близост, е дело на проф. Померанцев. Непретрупаният екстериор и интериор внушават респект у всеки ценител на храмостроителството и особено на православната традиция, съчетана с древновизантийската и подчертано българската традиции. Проф. Померанцев се ползвал с името на знаменит руски архитект, един от най- талантливите и продуктивни специалисти в тази област в края на 19 и началото на 20 век.

Ето скици на проф. арх. Померанцев, изложени в храм- паметника за 100 годишнината от освещаването му. 

Снимките са на Грета Костова-Бабулкова.

 

Тържественият звън на най-голямата храмова камбана огласил София и околността ѝ на 13 март 1913 г., възвестявайки победата на българските войни при превземането на здравата крепост на Одрин през Балканската война. Освещаването на храм-паметника било насрочено за 2 август 1912 г., когато трябвало да честват 25-годишния юбилей от възшествието на цар Фердинанд на българския престол. Тържествата били отложени за месец октомври, но поради започване на Балканската война било обявена всеобща мобилизация. Последвали Междусъюзническата и Първата световна войни. В хода на Първата Световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира гр. Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“. Постановлението на Министерски съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.).  

Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма „Св. Александър Невски“. Бурите на политическите събития връхлитали една след друга, но не прекършили решението да се издигне този толкова  великолепен по украсата си и скъп паметник на българската благодарност. Най-рано замисленият да увековечи Освобождението на България от турско робство български паметник бил завършен един от последните. 

Почти половин век изминал от решението на Учредителното събрание в Търново до освещаването през септември 1924 г., Тъй като имало три престола, тяхното освещаване станало на 12, 13 и 14 септември 1924 г. С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров. Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение.  

През 1924 г. тържествено се отпразнува 100 годишнината от освещаването на патриаршеския храм-паметник "Свети Александър Невски".

Сигурно не знаете, че Търновският катедрален храм "Рождество Богородично" е строен по образец на "Александър Невски" в София.

Вижте още: Албум „Ставропигиален храм паметник „Св. Александър Невски“ в „Библиотека Струмски“
Източници:  "Църковен вестник", бр.22/2012, https://cathedral.bg/istoriya

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ