Дарителството в периода от 1878 г. до 1951 г. заема съществена част от живота на следосвобожденския българин. След 1944 г. всички фондове и фондации започват една след друга да бъдат закривани, а имуществото им се "влива в държавния бюджет".
Към 1915 г. даренията към Министерството на народното просвещение административно и финансово се централизират в обединения фонд „Завещатели и дарители". Към 1 януари 1942 г. в „Завещатели и дарители" се числят 207 дарения с общ капитал от 56 000 300 лв., което в наши дни се равнява приблизително на сумата от 31 920 000 лв. Законът за бюджета на НРБ от 1948 г. слага край на дарителските фондове, управлявани от Министерството на народното просвещение. С него те се вливат в държавния бюджет и така по същество се извършва „национализация" на дарените капитали и имущества.
Основните актове, по силата на които се осъществява одържавяването, са: 1. Закон за бюджета на НРБ от 1948 г. - предвижда включването на дарителски фондове в държавния бюджет. Към тези фондове попадат и фонд "Завещатели и дарители" към министерствата на народната просвета, народното здраве и индустрията и занаятите. В началото на XX век фонд "Завещатели и дарители" е бил вторият по големина след пенсионния фонд.
2. Указ за обществено подпомагане от 1951 г. - основният акт, по силата на който се ликвидират фондациите. Издадена е и Наредба № 2557от 15.11.1951. Тя предвижда, че в срок до 25 декември 1951 г. на народните съвети е следвало да се предадат всички недвижими покрити и непокрити имоти на ликвидираните дружества и фондации заедно с инвентара, архивите и отчетните книжа. Наличните средства се превеждали по сметка на Министерството на народното здраве и социалните грижи, дирекция "Социални грижи".
3. Наредба-закон за Заем на свободата от 03.02.1945 г., по силата на която фондациите и фондовете са задължени да закупят голям брой облигации от заема. По този начин по-голямата част от тях влагат почти целия си капитал и дейността им става невъзможна.
4. Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия. Пример за влиянието му е фондация "Тодор Пиперевски", която престава да съществува с ликвидирането на АД "Чилов", тъй като тя се е издържала от лихвите на вложения в това предприятие капитал.
5. Законът за изповеданията - съгласно него заварените болници, сиропиталища и др. преминават под управлението на Министерството на народното здраве или на Министерството на труда и социалните грижи. Пример е историята на фондация "Димитър Константинов", създадена през 1914 г. чрез дарение от Д. Константинов на триетажно здание на църквата "Св. Николай" в Плевен. Волята на дарителя е да се построи в града "сиротостаропиталище". Ефорията изчаква повече от 10 години, за да се съберат необходимите средства от наемите на дареното здание и лихвите по тях. Официално сиропиталището е открито на 9 март 1940 г. Фондацията е закрита през 1949 г. Приютът става държавна собственост. С разпореждане на МС от 31 юли 1952 г. зданието се предоставя на Градския народен съвет в Плевен. Сградата е съборена през 1969 г., на мястото и е построена сграда на БКП.
6. Закон за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища от 1946 г. С него се отнемат имуществата на девическите професионални училища, издържани от различни благотворителни дружества.
Сред многобройните фондове специално внимание заслужат тези на „Добре Ганчев", „Хаджи Ненчо Д. Палавеев" и „Григорий Немцов". Фондът „Васил Богомил Берон" бил закрит в началото на 1952 г., когато неговите средства, които възлизали приблизително на стойност по онова време от 7 045 000 лв. се вливат в републиканския бюджет. Идентична е и съдбата на фондациите. Като пример може да бъде използвана фондацията „Димитър А. Ценов", чиито средства, заедно с тези по фондовете са около 40 000 000 лв. през 1943 г., съответстващи на 25 000 000 лв. днес. През 1948 г. фондацията и фондовете са закрити.
Повече информация за фондовете- http://daritelite.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар