Наредба закон за общественото подпомагане

из Общински вестник Велико Търново от 1934 г. 
Обществено подпомагане от страна на държавата, общините, благотворителните дружества и частни дарители имаше и преди появата на закона. Обаче, в цялата тази работа липсваше система, единство, общ план и най-главното, липсваха необходимите материални средства, за да можеше общественото подпомагане да засегне всички нуждаещи се, а и даваната помощ да бъде по-ефикасна. Съзнанието на тази празнота продиктува изработването на новия закон за общественото подпомагане. Чрез него общественото подпомагане става масово и в неговото изграждане вземат участие всички граждани. На всички се правят съответни парични удръжки и се образува един голям фонд, от който сумите процентно се разпределят по областите, общините и благотворителните съюзи и организации за засилване вършената от тях благотворителна дейност. 

По силата на закона при всяко общинско управление ще се образува комитет от вещи лица по общественото подпомагане и представителите на благотворителните дружества, които ще изработят годишен план за своята дейност. Явен е смисълът и значението на този комитет и резултатите, които се очакват от неговата дейност в полето на общественото подпомагане. В своята дейност той ще бъде твърде много улеснен било чрез органите на общинската власт, било чрез материалните сили и средства, които последната ще му предостави за използуване. 

В обсега на същия ще бъде и задачата за подпомагане и засилване дейността на заварените от закона БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА в града ни, каквито са:
-ДРУЖЕСТВО „ЧЕРВЕН КРЪСТ", което издържа съвещателна станция „Д-р Селвели";
-ДРУЖЕСТВО „МИЛОСТИВИ САМАРЯНИН“, което издържа детски приют;  
-БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЗДРАВЕЦ“, което урежда летни колонии в с. Арбанаси; 
-ДРУЖЕСТВО "ЕМАНУИЛ", което издържа СТАРОПИТАЛИЩЕ „АНИКА И АНГЕЛ АНГЕЛОВИ“, 
-ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО „РАДОСТ“, което издържа професионално девическо училище "Мария А. Попова" и пр.

Поменатите дружества имат зад себе си минало и изпитани дейци, които са достатъчна гаранция, че ако бъдат подпомагани материално, те ще засилят още повече своята полезна благотворителна дейност и ще оправдаят своето обществено съществувание.
Дарителството в периода от 1878 г. до 1951 г. заема съществена част от живота на следосвобожденския българин. След 1944 г. всички фондове и фондации започват една след друга да бъдат закривани, а имуществото им се влива в държавния бюджет. Към 1915 г. даренията към Министерството на народното просвещение административно и финансово се централизират в обединения фонд „Завещатели и дарители". 

Към 1 януари 1942 г. в „Завещатели и дарители" се числят 207 дарения с общ капитал от 56 000 300 лв., което в наши дни се равнява приблизително на сумата от 31 920 000 лв. В началото на XX век фонд "Завещатели и дарители" е бил вторият по големина след пенсионния фонд. 

Законът за бюджета на НРБ от 1948 г. слага край на дарителските фондове, управлявани от Министерството на народното просвещение. С него те се вливат в държавния бюджет и така по същество се извършва „национализация" на дарените капитали и имущества. 

Прочетете още: Огромното дарителство в България преди 9 септември 1944 и национализацията след това

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ