Една от най-авторитетните благотворителни организации в града. Образувана е по инициатива на д-р Невена Събева (по мъж – Попова). През апр. 1904 г. тя е назначена като училищен лекар в Девическата гимназия „Митрополит Климент“ в Търново. Това е времето, когато в страната си пробива път идеята за организиране на летни ученически колонии за бедни деца, а през 1905 г. в София се слага началото и на първото дружество, поставило си подобна задача. Само година след това, през 1906 г., по инициатива на д-р Събева е уредено летовище за ученички от гимназията в близкото с. Арбанаси. През следващите няколко години учебното заведение продължава да издържа колонията. Преценявайки нуждите и на другите възпитаници на училищата в града, невъзможността на Девическата гимназия да се нагърби сама с поддръжката на колония за учещите във всички търновски учебни заведения, д-р Събева инициира образуването на специално дружество. Учредителното събрание се провежда на 10 ян. 1910 г. В присъствието на 36 жени лекарката изнася сказка за ползата от колониите. Избрано е настоятелство с председател Т. Бурмова, а организацията приема името „Здравец“.
През следващите години се приема нейният устав, съставен по модела на организационния статут на едноименното софийско дружество. В него се фиксира целта на дружеството „да урежда летни ученически колонии, от които да се ползват бедни, средно заможни и даже богати ученици“. Средствата се набират от членски внос, помощи и дарения, приходи от такси за деца от по-богати семейства, от сказки и др. Структурата е обичайната за подобен тип организации: членовете са действителни, спомагателни, почетни и благодетелни. Ръководи се от настоятелство в състав от 12 души, в което по право влизат лекарката на Девическата гимназия, по 1 учителка от гимназията и прогимназията и по 3 учителки от основните училища.
Общото събрание на членовете взема решения, а настоятелството ги изпълнява. Същото се заема с непосредственото уреждане на колонията.
Дружеството бързо спечелва симпатиите на гражданството и става една от най-активните благотворителни структури в града. В него членуват главно жени, въпреки че в устава това не е изрично уговорено. Наблюдава се устойчивост и дори приемственост в състава и особено в ръководството му. Първата дружествена председателка е Т. Бурмова. През 1911 г. председателският пост се заема от д-р Н. Събева. В продължение на години в ръководството влизат представителки на известни търновски фамилии, общественички, много учителки. Сред тях са А. Ангелова, Мария Цанева, Ел. Кефсизова, Р. Радославова, В. Кулева, Евпрепия Манева и др. В средата на 30-те години на 20-ти век настоятелството се оглавява от известния общественик и учител Йордан Кулелиев, а прогимназиалният учител Иван Копчалийски и д-р Д. Ангелов са негови членове.
Още през лятото на 1910 г. дружеството отваря първото си летовище. В следващите години до 1947 г. вкл. ученическата колония действа ежегодно през летните месеци. Единственото изключение е през 1913 г., когато заради земетресението и разрушенията летовището не отваря врати.
Сградата разполага с 4 големи стаи, в които могат да летуват 45 ученици, и 1 помещение за ръководния персонал. Дворът е с площ ок. 1 дка и в него през 1927 г. се построява трапезария за децата. Колонията е добре обзаведена.
Приемат се 26 до 50–60 ученици от първоначалните училища, от прогимназиите и гимназиите в града. През първите 3 години летуват само момичета. Подборът се осъществява от учителските съвети, които посочват деца от бедни семейства с добър успех и примерно поведение. Срещу такса се включват и ученици от състоятелни семейства. Обичайно почивката трае ок. месец. В колонията децата са под наблюдението на лекар, а дружествените членки са тези, които се занимават с непосредственото ръководство на летовището.
Издръжката на благотворителното начинание е грижа главно на дружеството. Приходите са от членски внос, от дарения и от благотворителните фондове, от капитала на организацията.
Търновската община, училищното настоятелство и МНП също ежегодно подпомагат колонията. След приемането на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) значителни суми постъпват и от държавата.
През 1934 г. д-во „Здравец“ става член на СЗДБ.
Търновското гражданство е отзивчиво към делото на организацията, която ежегодно получава дарения в пари и натура. През 20-те години на 20-ти век с промяна на устава благодетелните членове са лица, дарили най-малко 1000 лв., а след 1927 г. – 3 хил. лв. Организацията провъзгласява за свои благодетели 34 души. Сред тях са дружествените членове Т. Бурмова, Мара Белчева, Веска Ангелова, Евпрепия Манева, Ангел Попов, Ради Кърджиев и др.
Извън еднократните пожертвования, организацията разполага с приходите на следните благотворителни фондове:
1. Фонд „д-р Невена С. Попова“
Дарител е Михаил Г. Попов (неизв.) – търновски жител. На 12 юни 1918 г. в памет на съпругата си Невена Събева-Попова (неизв. – 6 дек. 1917) – лекарка, общественичка, основателка на д-во „Здравец“ и на колонията предоставя на МНП 10 хил. лв (вж. „д-р Невена С. Попова“ – фонд). Желанието му е годишните приходи от фонда да се дават на д-во „Здравец“ за издръжката на летните ученически колонии. В случай че дружеството престане да съществува, с тях да се подпомага ученическата трапезария при Девическата гимназия в Търново.
Фондът е образуван със заповед на министъра на просветата от 12 юни 1918 г. и се управлява се от Министерството. Като се започне от 1924 г., от него ежегодно се отпускат между 440–1300 лв. за летовището на дружеството. Последните помощи се дават през 1946 и 1947 г. (по 1000 лв.).
Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.
2. Фонд „Мария Г. Цанева“
Дарител е Мария Цанева (неизв., Орхание – неизв.) – гимназиална и прогимназиална учителка в Търново, дългогодишен член на дружественото настоятелство, касиер на организацията. За заслуги към делото на дружеството през 1928 г. е провъзгласена за негов почетен член.
Капиталът на фонда възлиза на 11 340 лв. (1937). Приходите се използват за издръжката на колонията.
3. Фонд „Елеонора Г. Кърджиева“
Дарител е Георги Кърджиев (неизв.) – индустриалец, търговец. Дарението е в памет на покойната му дъщеря Елеонора Г. Кърджиева (неизв.). През 1937 г. капиталът възлиза на 34 060 лв. Липсват други данни за благотворителната дейност на фонда.
4. Фонд „Веселина и Яким Димитрови“
Дарител е Веселина Яким Димитрова (неизв., Търново – неизв.) – учителка. Подтикната от любовта си към децата, сама останала без деца, през 1931 г. тя дарява на д-во „Здравец“ 9 хил. лв. за образуване на фонд, носещ нейното и на съпруга ѝ име. Желанието ѝ е от лихвите да се издържа 1 момиченце в лятната колония.
Към 1937 г. фондът разполага с 13 400 лв. Волята на дарителката се изпълнява стриктно.
Заедно със съпруга си Яким Димитров през 1931 г. правят и второ дарение от 7 хил. лв. за образуване на благотворителен фонд при училищното настоятелство. Желанието им е приходите да се използват за купуване на дрехи, обуща и пр. на бедни ученици от първоначалното училище „Силвестър Пенов“ в Търново.
5. Фонд „Ангелина и Васил Рашеви“
Липсват данни за дарителите и за благотворителната дейност на фонда. През 1937 г. той разполага с 10 хил. лв.
6. Фонд „Катина и Тома Нестрови“
Дарител е Катина Томова Несторова (ок. 1870 – 13 септ. 1935, Търново) – домакиня, благодетелка на училищата в Търново (вж. „Катина Томова Несторова“ – фондове). Фондът е образуван през 1935 г. и носи нейното и на съпруга ѝ име. Капиталът му възлиза на 47 хил. лв. Управлява се от дружественото настоятелство. По волята на дарителката годишните приходи се използват за издръжка на лятната колония.
7. Фонд „Виктория и Илия Петрови“
Липсват данни за дарителите и волята им. През 1937 г. фондът разполага с 10 хил. лв.
8. Фонд „Кина и Никола Хаджиславчеви“
Дарители са Кина Хаджиславчева (4 юли 1858, с. Бяла черква, Търновско – неизв.) и Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853, Търново – 27 апр. 1927, Търново) – търговец, земевладелец, фабрикант (вж. „Славчо Никола х. Славчев“ – фонд). Двамата съпрузи са щедри дарители за просветни и културни организации в Търново.
Фондът за д-во „Здравец“ е с капитал от 10 хил. лв. Липсват данни за благотворителната му дейност.
9. Фонд „Атанаска и Богдана Хар. Владикови“
Дарители са съпрузите Пенка Владикова (14 юли 1872, Търново – 2 февр. 1934, Търново) – домакиня, и Хараламби Владиков (21 май 1864, Търново – неизв.) – индустриалец (вж. „Атанаска и Богдана Владкови“ – фонд). Двамата са благодетели на гимназиите в града.
Фондът е с капитал от 10 хил. лв. Липсват други данни за него.
10. Фонд „Иванка и Съби Минчеви“
Липсват данни за дарителя. Фондът носи името на родителите на основателката на дружеството д-р Н. Събева и през 1937 г. разполага с 4740 лв.
В първите години след 9 септ. 1944 г. д-во „Здравец“ продължава да открива и издържа лятната ученическа колония. На 27 ноем. 1949 г. се провежда последното му общо събрание. По препоръка на бюрото на Околийския комитет на ОФ в града се взема решение организацията да се откаже от уреждането на летовището. Основанието е, че „грижите за летуването на учащите се са поети от държавата, а благотворителността е проява на буржоазното общество“.
Р. Стоянова
Източник: "Енциклопедия Дарителството"
Няма коментари:
Публикуване на коментар