И ние, като граждани на Търново, трябва да имаме близко до нас интереса, напредъка на нашия град; за да издигнем тоя град на високо културно, умствено и икономическо положение, да осигурим бъднината му, като град с велико минало и като столица на някогашното ни царовище.
Ще ви поговоря, какво е било Търново преди половин век в икономическо отношение и ще се постарая да ви посоча някои средства, които ще могат да издигнат града и да го турнат пак начело на най-добре поставените наши градове. Като говоря за тия средства, не претендирам, че само те могат да бъдат едничките, които ще осигурят бъднината на града ни — аз искам само едно нещо да кажа, че трябва вече да се направи какво да е за Търново, защото чувате оплаквания, че градът не стои добре в търговско отношение, че сиромашията, вместо да се намалява, увеличава се... Ако е така, престъпна е нашата немарливост към съдбината на един град, който в турско време стоеше начело на градовете в северна България по търговията и по богатствата си. Един ден идните поколения ще ни натекнат, че сме се отнесли много нехайно към града си и не сме съумели да използуваме всички средства за да им оставим поминък.
Какво е станало с Търново след заробването му в 1393 год. 17 юлий, не се знае. Но от всичко изглежда, че е обърнат в развалини и в жилищата на българите са се настанили нашите нови завоеватели. От българското население останало твърде малко и то било принудено да се изсели по покрайнините на стария град или да избегне по балкана и там някъде, затулено между непроходимите дебри и животни да оплаква печалното си робско положение и да си спомня миналите радостни дни на свободния живот. Бавно се е увеличавало българското население. Дори чак до 1840 год. турското население надминало българското по числеността си. До общинското управление се простирала турската махала. Имало турски къщи и под черковата св. Константин, живели турци и в Асеновата махала, а по Хисаря имало около 180 къщи турски. Ала от 1840 год. турското население почнало да намалява, а българското да се увеличава и да се промъква в турските махали, откъдето било изтикано турското население. Особено през времето на холерата в 1848 год. от 10 юлий до 4—5 август турското население доста много пострадало. Като не знаело да пази най-елементарните правила на хигиена, дало големи жертви: умирали по няколко стотин души на ден. Българите избягали по околните монастири, по горите и тъй се запазили от тоя бич. Турците никъде не мръднали, освен това, като фаталисти, не взели никакви мерки против тая болест и уредели дотолкова, щото към 1850—60 год. българското население се било вече настанило по Халваджи баир и достигнало дори до Баш-хамам. Освен това, почнало да пълзи и нагоре към черковата св. Атанас, гдето по-рано имало само едни кошари, а откъм върха царувала пустотия. До къщата на гражданина ни Атанас Бойнов, до паметника и до болницата имало турски гробища и училището било сред гробищата заградено с двор. Дворът се простирал до сегашната пожарна команда в горната махала. В турско време на мястото на горната пожарна команда бил телеграфът, хвърлен на такова отдалечено място от града, от страх да не би „жиците“ да привлекат гръмотевицата да пострада градът. Около днескашната черкова св. Атанас/днес Св. св. Кирил и Методий/ имало малки къщици и, като се заправила черковата в 1857 год. сам гръцкият владика Неофит се заловил да копае за дуварите ѝ, а подир него подкачили работата гражданите. Най-главните вина се направи тая черкова в ония малко населени и пусти места били братята Киселови във Виена. Те сякаш предвиждали, че градът ще расте, и турнали там основа на черкова, около която доста бързо се издигнали къщи, станала махала с твърде хубави постройки.
Казах, че българите към 1850 —60 год. почнали значително да се увеличават и да изместват турското население, което продавало къщите си и отивало малко по-малко към турската махала. С какво може да се обясни, защо е намаляло турското население? Ето с какво. Като господствуващо племе, то имало всичката възможност да живее в ония тъмни и беззаконни времена от гърба на раята. Но като се поуредиха по-сетне отношенията между господарите и робите, турците се лишиха от много доходи, а тъй като бяха неработливи, лениви, изнежени, непроизводителни, малко по-малко обедняваха, намаляваха и отстъпваха мястото си на друго по-живо, по-енергично и по-трудолюбиво племе, което бързо усвои занаятите, взе търговията у ръцете си и стана господствуващо в икономическо отношение.
Това племе бяха българите.
След като се подобри положението на българина малко по-малко в политическо отношение, след като му се дадоха някои права с хатихумаюните и хатишерифите, след като се обузда донякъде разбойничеството, което по-рано безконтролно царуваше в турската държава, след като се подобриха и улесниха съобщенията,—търговията минала вече у български ръце, напредна, и ето ние виждаме някои наши градове изпъкват с положението си, с богатствата си, с благоустройството си. Между тия градове бил и Търново. Като почнала да се развива търговията в него, като захванали да работят занаятите му, ние виждаме, че населението му подраснало в едно късо време доста много и надминало и турци и други. Между 1840—1860 год. най-много се увеличило населението на Търново с българи, когато достигнал градът цветущо състояние, когато станал център, оживено културно и икономическо средище. Той привлякъл балканското население. Всяка година, особено есенно време, със стотина 15—20 годишни момчета напущали балканските села и потърсвали поминъка си в Търново и го намервали: ставали или слуги, или съдружници на търговци или занаятчии и след време отваряли самостоятелен дюкян и понеже търговията била развита, те скоро забогатявали. Тия нови пришелци усилвали енергията си, започнали работата си с всичкото усърдие и могли да разпрострат търговските си или занаятчийски работи по цялата турска империя. Турците останали на дирен план и чакали вече прехраната си само от една служба, когато българите изтръгнали из ръцете им всичката прехрана и поминъка в града. Русе, Свищовъ, Ловеч, Плевенъ, Враца, Габрово, Трявна, Елена —не говоря за другите малки градове и села — купували стока от Търново. Търновските търговски къщи имали клонове и в другите големи градове в България, като във Варна, Шумен, Силистра и Тулча и чрез тези свои клонове търновските търговци разпращали и разпродавали изработените в града неща. Цели кервани стока, особено кожухарска, се изнасяла из Търново по панаирите. Това време било най-честитото за нашия град, и старите си го спомнят като най-блажено за икономическото състояние. Освен това, градът търгувал и с околните села доста много. Турчинът покровителствувал търговията само в градовете, селата се занимавали изключително със земеделие и всичко друго, от което имали нужда, купували от града. Пазарни дни, есенно време, Търново представлявал истинско тържище: всички доставени през лятото стоки, се изпродавали, всичко изработено от еснафите, намервало цената и купувача си. В селата нямало дюкяни и за всичко селянинът трябвало да дойде в града. Стоката се продавала с цена, а иначе животът бил много евтин. Като били мъчни съобщенията, окръгът нищо не можел да изнесе да продаде надалеч, и всичко трупал в града, и естествено цената на всичко донесено спадала доста много. По такъв начин гражданите имали възможност да преживеят по-охолно и да икономисват, да натрупват богатства.
Като бил поставен тъй добре Търново в търговско отношение, казвам, като станал средище на една доста оживена и доходна търговия, населението му се увеличавало от ден на ден растяло, а заедно с това растяло и икономическото благосъстояние на гражданите. Като се разпростряла търговията на Търново по цяла северна България, то се появили и развили до висока степен всички еснафи, като бояджийският, абаджийският, кожухарският, терзийският бакалският, златарският, чехларският, табашкият, дюлгерският, бъчварският, тюфекчийският, басмаджийският, калпакчийският, казаският, тютюнджийският и още много други еснафи. Колко от тия еснафи са останали днес? Почти никой. А преди 50—60 години са цъфтели, широко вирели със своята строго почти войнишка организация и привличали всичко деятелно, което искало да работи и да се обогати. Нямаме точна статистика, за да може да се проследи по-добре състоянието на нашите еснафи в ония времена, но колкото се знае, може да ни даде възможност да кажем с положителност, че Търново е надминавал много градове по търговията си и по производителността си.
Не само еснафите вирели преди 40—50 г. в Търново, но и
търговията била доста развита. Доставяли се стоки от Цариград, а
по-сетне и от Англия, особено от Манчестер, и се разпродавали по
околните села и градове. Търново с маазите си бил като склад за една
голяма част от България. Към всичката тая оживена търговия на Търново,
към неговото цветущо положение и високо благосъстояние прибавете и
пълните бъчви с руйно вино, което се получавало от карталските,
пишманските, камбурските и качишките лозя и вижте, дали можете се
въздържа да не завидите на старото Търново и да не съчувствувате на
по-старите граждани, като си спомнят с въздишка хубавите търговски
времена, когато всичко било в изобилие и когато охолността пълнела
душата на търновския гражданин.
Аз ще ви кажа по няколко думи за по-важните еснафи...
- Кундураджийският и бояджийският еснаф
- Кожухарският и казанджийският еснаф
- Как си е представял бъдещето на Търново търновецът М. Москов през 1910 г.
Казанджиите
имали дюкяните си там, гдето са и сега. Бояджиите са били на това
място, гдето минава пътя край пощата, срещу бившата аптека на Юрдан
Пенчев. „Терзийския хан“ е бил там, гдето сега са касапниците до хотел
Борис оттатък; той се наричал Челебиянковия хан, а дюкяните си имали по
Баждарлък. Кожухарите са се помествали в два хана, наречени единият
кожухарския, който изгоря преди няколко години, до арменската черкова, а
другият се наричал Текирдалийският, той заемал мястото между Роял и
Борис. Чаршии имало на Кая-баш — абаджийски и терзийски. Налбантската
чаршия била по оная улица, гдето се намерва бившия хотел Съединение или
къщата на бяла Бона, както са я наричали. От турския мост до Френк Хисар
имало табахани там били турските табаци. А мястото, гдето ставал
най-главния пазар—Ум пазар всеки петък и събота, бил самоводския мегдан.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
