М. Москов- 1910 г.
Асеновата махала била в нашите стари времена средище на нашето болярство, но след падането ни под турците тя изгубила това си значение и населението ѝ било принудено да търси прехрана в някой занаят. Местоположението ѝ помагало на табашкия занаят и ето преди сто и педесет —двеста години се заражда той там. Табаклъкът (дибагат—чистач на кожи, (ар.) е преминал сигур от турците както казва и самото име. На южната страна под Хисаря край р. Янтра имало турски табахани, гдето се обработвали различни кожи и гдето табаклъкът бил достигнал своето развитие. Турски табахани имало от моста чак до Френк-хисар. Там работили преди 150—200 години българи като чираци, като ортаци на турците и като самостоятелни господари. Но като усвоили занаята, не искали вече да работят на турците, а от друга страна, като българи, имали повече клиенти, влезнали зле в очите на турците, та се подигнало гонение против тях. Българските майстори, като видели, че няма вече живот при турците, при старите си майстори, напуснали турските табахани и отишли в Асеновата махала. Дали е имало там табахани по-рано, не се знае, знае се, че дядо Лефтер някога си бил табак в турски табахани и, като избягал преди 150 години, поселил се в Асеновата махала, заловил се да работи занаята си и станал в същото време епитроп на черковата св. Димитр, която била още здрава. Тъй като не била заградена тая черкова, то даалийците я разорили и табашкият еснаф я заградил със стена, която съществува и досега. Няма подробни тефтери или някои писмени документи, от които да се види, в какво състояние се намервал табашкият еснаф, но по околни пътища, като се запознава човек с тоя еснаф, иде до убеждание, че той е стоял доста високо в своето развитие и благосъстояние. Ще се постарая да ви дам по-подробни сведения за тоя еснаф, който преди 40—50 год. е прехранвал цяла махала и със загниването на който е свързана съдбата на една част от търновското население.
Турското правителство не допущало да се изнасят сурови кожи вън от държавата, нямало агенти, които да ги събират, затова и кожите били доста евтени. Напр. чифт ярешки кожи се продавал по 7-8 гр. или 1,20 или 1,30 а днес се продават 5—6 л. Било време, когато турците вземали на 10 едно от живия добитък, особено от овните и ги клали за войниците. Кожи се натрупвали с хиляди, и търговците — табаци ги купували и ги обработвали. Освен това, ставали панаири, гдето селяните изнасяли да продават кожите на изкланите от тях домашни животни, и търговците могли на сметка да купуват стока. Нямало кой да им конкурира в покупката, и те могли да намаляват цената според количеството и качеството на стоката: ако имало много продавачи, а малко купувачи, стоката се купувала с евтина цена. От друга страна обработените кожи намервали пазар. Всички в Турция без изключения употребявали местно произведение цървули, турски иминии, обуща за войската, колани, ремици за конете и пр. Европейците не са могли да надзирват в турската държава и да конкурират местното производство със стоките си. Освен това, в по-старите времена напр. в 1830—40 г. самите европейци имали нужда от обработени в турско кожи. Нашите табаци пращали стоки в Германия, в Франция, в Италия, в Австрия и в другите държави, а най-вече в Румъния. Около 20000 тури се изнасяли вън от България обработени кожи. Една тура имала 10 кожи, помножете 20 000 на 10 ще имате = 200 000 кожи, които се изнасяли от табаците на Асеновата махала. Едната тура се продавала от 5—7 л. Умножете 200 000 на 6 л. средно ще видите, колко лева са влизали в табашкия еснаф в Търново. Не е само това; много кожи обработени се продавали и във вътрешността на турската държава. Околните кундураджии купували кожи за местна употреба изключително от търновските табаци. При това в Румъния се изнасяли около 10 000 тури или 100 000 овчи кожи. Освен туй обработвали се около 5—6 000 ярешки кожи, а днес не може да се обработи ни една. Най-напред кожите се продавали на тури, а по-сенте, около нашето освобождение, се продавали на чет. В Европа изнасял търновският табашки еснаф кожи до 1870 год. Кои са причините да се спре изнасянето на обработени в нас кожи вън от Турция, не може лесно да се обясни. То е свързано с много причини. Трябва да се изучи икономическия напредък в Европа през последните времена. Важен е фактът, че ние до 1870 год. т. е. до Френско-пруската война сме снабдявали Европа с кожи, изработени от нашите табашки еснафи. Европейските търговци не са купували кожи само от Търново, разбира се, те са купували тази стока от всички градове, гдето имало табаци и ние не можем да знаем, колко кожи са се изнасяли, докатъ не изучим табашкия еснаф в цялата турска държава. Като говоря тук сега, правя сметка, колко кожи е изработвал търновският табашки еснаф и виждаме, че тоя еснаф се е намервал в доста добро благосъстояние и въртял голяма търговия с изработения си материал. Освен кожи, търновският табашки еснаф продавал и вълна—табашка. Овчата вълна се продавала на Калоферци за гайтани, които се разнасяли по целия Балкански Полуостров. По 15—20 000 оки вълна се продавала в годината, оката се давала 2—2, 40 лв., а козята вълна се продавава на чохаджиите, които я обработвали на чували, чулове, на конски торби за турската войска и пр. Чували и торби отвънка не се внасяли. Бреметата, които днес тъй много са разпространени и които убиха цяла една наша индустрия—чохаджийска, не са били известни. Козята вълна се продавала 8 гроша оката, а днес се продава 4 гроша. И ако се изкара толкова, колкото се изкарвала едно време, цената ѝ ще спадне до 30 ст. оката. Вижда се от това, че табаклъкът бил свързан с други занаяти и индустрии, напр. с гайтанджилъка, с чохаджилъка и др. Днес нашите табаци не обработват повече от 500 кожи, когато по-рано са обработвали до 200 000. Сега повече обработват кюселетата от телешка кожа и кожи за цървули. По-рано са обработвали сахтяни и особено едни бели кожи, които ставали за вътрешно облекло на обуща. Правили и роган и червени кожи, които ставали за турски обуща, но лак не могли да обработват, той се изработвал в Сливен. От него се правели най-вече хубави турски месюве.
Че табаклъкът е бил доста развит в Търново преди 60—70 г. се вижда и от друго едно обстоятелство: тогава имало повече от 500 пепелници или вареници, а днес има едва 70 и то не работят всички; имало около 100 табахани с по няколко чираци, калфи и ортаци, а днес има-няма около десетина и те са в едно доста жалко положение: майсторите или господарите едва могат да изхранят семейството си, а камо-ли да издържат калфи и чираци. Много са причините за това. Нема износ вече на обработени кожи извън България. Нашата табашка индустрия конкурирала по-рано на европейските пазари, днес е изхвърлена вече. По-рано, когато Сърбия, Влашко, Гърция влизали в турската държава или пък били нейни васали, нашите търговци могли много лесно да разнасят табашките си стоки по тия земи. По-сетне в тия страни се настанили чужди стоки и нашите били изгонени. От друга страна европейските държави, като напреднали в културно отношение, могли да усъвършенствуват своите стоки и да убият нашите дори в собствената ни земя. Разгледайте обущата на нашия последен селянин, ще видите, че те са направени от кожа, донесена от европейските фабрики. Нашите занаятчии, като хора с по-слабо културно развитие, не можаха да вървят с времето си, те останаха на оная степен на развитие, на каквато ги завари нашето освобождение. Па и да искаха да вървят напред, липсваше им образование; освен това и да са искали да направят нещо хубаво, нямат средства: фабриките убиха дребната производителност. Табаците и другите наши занаятчии се оплакват, че правителството не ги покровителствувало и вънкашните стоки убивали нашата производителност. Каквото и да се прави, дребната производителност не може устоя на вънкашната конкуренция, защото фабриките и капиталите убиха ръчния труд на един беден занаятчия. В по-старите времена от Гърция не се изнасяли сурови кожи, всички тук се обработвали, а сега суровият материал се изнася, фабриките в Европа го обработват в едно късо време по един рационален начин и ни го връщат пак няколко пъти по-скъпо. Нашите занаятчии, като виждат упадъка на занаятите им, напущат ги и търсят препитание другаде и ето днес виждаме, Търново от един търговски, богат и промишлен град, не знае в какво да се залови да си изкара прехраната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар