М. Москов- 1910 г.
Всякой еснаф си имал празник, който отпразнувал много тържествено. Освен това иконата на патрона във всичките черкови поръчвал и плащал еснафът. Напр. иконата Иисус Христос във всички търновски черкови бил поръчвал бояджийският еснаф, казанджийският еснаф поръчвал иконата на св. Спиридон и т. н. И свещите, които горели под тия икони, плащали еснафите; восъкът, който се събирал, като глобят виновните членове на еснафа, се употребявал за тия свещи. Еснафите имали устабашии до освобождението ни, но изгубили значението си много по-рано. Някои от майсторите почнали да не се подчиняват и да не се допитват до общото еснафско решение, затова и лонжата изгубила силата и значението си.
Интересна е уредбата на еснафите (сънъф — клас (арабски)—уредба доста строга, войнишка. Всякой еснаф си избирал с явно гласуване устабашия, чауш и няколко души за членове, които заедно образували едно управително тяло, наречено Лонжа. Лонжата, под председателството на устабашията, имала големи права над еснафа, права съдебни и административни; тя представлявала нещо като същински съд над еснафа си. Тоя съд се свиквал по устното заявление на някого от членовете на еснафа. Напр. някой чордбажия не заплати „хака“ на чирака си. Чиракът не можел да се оплаче на турското правителство, а отивал при устабашията на еснафа си и там изказвал тъжбата си. Устабашията пращал чаушина да свика членовете на лонжата и пред тях излагал оплакванията на пострадалото лице. Пред целия съвет се викало и виновното лице, което трябвало да даде своите устни обяснения там. След това се вземало решение, с какво да се накаже виновният. Отначало лонжата се събирала, гдето намервала по-удобно място. Тъй напр. лонжата на табашкият еснаф се събирала пред черковата, но когато си направили в 1856 г. табаците стая в училището, в тая стая почнала да прави лонжата своите заседания. Пред черковата св. Георги в Асеновата махала има сайвант; под тоя сайвант дълго време заседавала лонжата. Там се събирали и майсторите да обсъждат някои въпроси, които се касаяли до еснафа; там се събирали да си избират нов устабашия, ако старият не гледал интересите на членовете си и пр. Устабашията на Търновският еснаф управлявал делата на еснафа вън от града. Тъй напр. в 1830 г. търновският табашки еснаф бил доста силен и управлявал и габровския табашки еснаф, т. е. търновската лонжа разправяла еснафските работи и на габровските табаци. Казах по-горе, че лонжата била като еснафско съдилище; тя съдела не само господарите, но и слугите и чираците. Напр. открадне ли някой чирак нещо от господаря си, не се ли подчинява на разпоредбите на майстора си, иска ли без време да напусне чорбаджията си и да отиде при други или пък изяви ли желание без време да му се увеличи заплатата, трябвало да се яви да отговаря за тия си работи пред лонжата и да чуе присъдата си. Виновника отсъждали да купи няколко оки восък за някоя черкова или за някой манастир. Ако ли се окаже някой майстор, че отива против интересите на еснафа, напр. продава стоката си по-евтино, отколкото е решил еснафът, устабашията, по решението на членовете на лонжата, имал право да му затвори дюкяна или да му земне оръдията, с които си служи виновникът в своята работа, и можела да се измени присъдата чак тогава, когато виновното лице заплати наложената глоба. Даже имало хвалага, с която наказвали погрешилите калфи и чираци. Когато трябвало да се признае някой калфа за майстор, събирала се лонжата, отивали и няколко майстори и там новият майстор издържал нещо като изпит пред майсторите, плащал 200—400 гр. и чак тогава добивал право да бъде "башкалия" майстор и да има чираци. С парите, които се получавали от тия нови майстори, се направили училища, общи стаи, еснафски стаи в манастири и др. Турското правителство признавало решенията на еснафския съд и ги потвърдявало. Главен ревизор над всички еснафи бил Ахъ-баба, дервиш; той с двама помощници обикалял Турция и като върховен надзорник над всички еснафи, разглеждал тъжби, решавал спорове между устабашии, паши, калфи и чираци. В свое отсътствие поверявал властта си на устабашията на най-силният еснаф в града. В Търново най-голям еснаф бил табашкият, затова и устабашията му бил заместник на Ахъ-баба. Ахъ-баба бил облечен в дълго бяло джубе, с висока шапка и с патерица. Правителството го издържало. Той имал по-голяма власт над еснафите, отколкото имал пашата. Ето един случай.
Устабашията на чофаджиите глобил с 500 гр. едного от чираците, защото виновният искал да стане по-рано чорбаджия. Чиракът не останал доволен и се оплакал на пашата. Пашата отменил глобата. В това време дошъл Ахъ-баба и се спрял при турския табашки еснаф, устабашията на чохаджиите отива и се оплаква на Ахъ-баба от произвола на пашата. Ахъ-баба се явява при пашата, изважда официалното си писмо, с което бил назначен за ревизор, и го хвърля в полите на пашата. Пашата го земва и го целува. Тогава Ахъ-баба му казва: „ако можеш, скъсай го. Ти си си позволил да се месиш в моите работи“! След една къса разправка, пашата се извинил и чиракът бил глобен с още 100 гр. освен кьошлу-хака, който се плащал, когато някой станел чорбаджия. Устабашията играл роля на еснафски представител пред търговци и пред правителство. Има ли нужда правителството от някой еснаф, обръщало се към устабашията, искал ли е някой търговец да купи повечето стока, повиквал устабашията, който отговарял от името на целия еснаф. Ако се явял някой едър търговец, устабашията свиквал майсторите или в стаята, или пред черковата и там всички се съветвали, като колко стока могат да изработят, докога и с каква цена. Това се отнасяло повече за кожухарския и табашкия еснаф. Когато признавали калфата за майстор, чорбаджия, събирали се майсторите, чаушина от еснафа; ако било възможно, там бил и Ахъ-баба. Тоя калфа, който трябвало да бъде признат за чорбаджия, купувал агнета, вино и давал угощения на всички майстори от еснафа си, освен това подарявал на устабашията фес, на чауша — иминии, а на другите—хилал да си чистят ушите. При това плащал и сто, сто и петдесет гроша кьошлу-хак. На тоя зефет Ахъ-баба окачвал през рамото плат—тистир на новия чорбаджия и тъй един вид го кръщавал в новото положение.
Не само еснафите виреели преди 40—50 г. в Търново, но и търговията била доста развита. Доставяли се стоки от Цариград, а по-сетне и от Англия, особено от Манчестер, и се разпродавали по околните села и градове. Търново с маазите си бил като склад за една голяма част от България. Към всичката тая оживена търговия на Търново, към неговото цветущо положение и високо благосъстояние прибавете и пълните бъчви с руйно вино, което се получавало от карталските, пишманските, камбурските и качишките лозя и вижте, дали можете се въздържа да не завидите на старото Търново и да не съчувствувате на по-старите граждани, като си спомнят с въздишка хубавите търговски времена, когато всичко било в изобилие и когато охолността пълнела душата на търновския гражданин.
Прочетете още за:
- Кундураджийският и бояджийският еснаф
- Кожухарският и казанджийският еснаф
- Абаджийство и мутафчийство
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар