М. Москов- 1910 г.
От еснафите заслужава да се спомене и кожухарският. Преди нашето освобождение и млади и стари, и граждани и селяни носели кожуси, затова и кожухалъкът бил доста напреднал в Търново. Само на Озунджовския панаир се карало по 100-200 кола кожухарска стока. Хаджи Славчо отделно карал на тоя панаир по 130 — 150 кола. Всяка кола побирала 400—500 кожи, всяка кожа се продавала по 12 гроша, а се купувала по 5 гроша, чист доход оставал 7 гроша от кожа. Ако сметнеш изобщо да са се изнасяли из Търново 400 коли и във всяка кола по 400 кожи, то ще имаме 160 000 кожи; да е оставало кяр от всяка кожа по 1 лв., кожухарският еснаф е имал чист доход в годината 160 000 лв. Ако пресметнем да е имало 400 кожухари, то всекой кожухар имал доход чист лева 400—сума доста завидна в онези времена. Кожухарската стока, изработена в Търново, се ценяла доста скъпо и се търсила вредом. В Текирдалийския хан, който се намервал между днешните хотели Борис и Роял, работили всекой ден по няколко стотин работници и едва могли да снабдят търговците със стока. Само лисичи кожи се изработвали по 70 хил. в годината и се разпращали по цялата турска империя. Сурови лисичи кожи се доставяли чак от Германия. Те се обработвали тъй, че боята им била трайна, затова се предпочитали във всички градове, и най-богатите турци купували за своите кожуси кожи, работени от Търновския еснаф. Една кожа се купувала 5 лв.—продавала се 8 лв. Днес са останали само 2—3 кожухари и те се чудят откъде да доставят прехраната си! Дотолкова е вече изпаднал тоя толкова цветущ и жив някога си еснаф.
Не по-зле от поменатите еснафи е стоял и казанджийският (казан, казган, кайнамак). Медта се купувала тогава 17 гр. оката, а се продавала 25 гр. Имало повече от 30 дюкяна с работници около 500 души. Изработвало се до 500 000 оки казанж. стока. Търновските казанжийски стоки се разнасяли по цяла север. България. Обработвали се най-вече сахани и тенджeри, но не малко и котли са се продавали. Тогава стока отвън не могла лесно да дойде в Търново, освен това българинът е предпочитал бакърените изделия за домашна употреба пред чаунените стоки и затова тасовете му, тавите му, котлите му, лиените му, казаните му — всичко това било приготвено от бакър и от ръцете на нашите бакърджии. От казанджийския еснаф са останали днес 2-3 дюкени с 10—12 момчета. Вънкашните чаунени стоки, които не са ни по-трайни, ни по-евтени, наводниха отскоро време нашите градове и села, те изтикаха медните съдове, а заедно с това убиха и цял един еснаф, който по преди прехранваше няколко стотин души в града. Казанджийски дюкени имало на Кая баш, на Ум пазар или, както го наричат, самоводския пазар и към улицата, гдето се намерват днес горните касапници. Средището на казанджийският еснаф се намервало там, гдето са останали днес няколко казаджкийски дюкяни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар