М. Москов- 1910 г.
След табашкият еснаф по уредбата си, по многочислеността на дюкяните си и работниците си иде абаджийският. Най-вече турците поддържали този еснаф. Те купуват готово всичко, в това число и облеклото. Абаджийският еснаф се подигнал, усилил от 1850 г. Най- цветущо състояние достигнал след кримската война. Къде освобождението ни съвсем отслабнал, а днес току-речи никак го няма. Мъчно е да се проследи, отгде води началото си тоя занаят, но той е бил изключително в български ръце. Около 1855—60 година в Търново имало близо 40 абаджийски дюкяни и то всички на Кая-башката чаршия. Абаджиите шиели потури, кожухи, елечета, болки, салтамарки и пр. Потури ушивали за 10 гр. а турските с колчаци по 30—40 гр. Елечета по 10 гр. Платовете купували от Сливен, от Котел за готовите дрехи. Майстори абаджии имало, които държели по 4—5 момчета, но имало и такива, които имали и до 10—12 момчета. Абаджиите тварили цели кервани стока изработена и отивали по панаирите да я продават. Най-вече абаджийска стока се изнасяла за Цариград, а оттам се разпращала по Мала-Азия и по другите страни на турската държава.
Да споменем и за мутафчилъка (муй-тап-таафтан (перс.) космоплетач), който занаят не е стоял по-долу от другите напреднали в града ни занаяти. Откога си води началото тоя занаят в Търново, не се знае. Но до 1849 г. не бил развит до такава степен, до каквато бил достигнал по-сетне. От 1853 г. мутафчилъкът почнал да се развива, когато се подкачила кримската война. Другаде из България не се работил толкова много мутафчилъка, та от Търново доставяли най-вече мутафчийски стоки. Особено кримската война значително потикнала тоя занаят напред, най-вече когато се явило нужда да си набавя турската конница всичко, от което имала нужда за конете, като торби, кюстеци и др. Щом се почнала войната, дошли меймури, викали устабашията Пеню Стойнов пред пашата и му предложили да достави от еснафа стока: 1000 чула по 15 лв. чифта, 2000 чифта торби по 2 лв. чифта, 4000 кустека по 1,20 ст. чифта, 2000 юларя по 2 лв. чифта, 1000 пайвана по 3 лв. чифта, 2000 гебрета по 80 чифта и няколко стотин хараря по 16 лв. чифта. След това се провървели няколко табора да купуват мутафчийска стока от Търново. От цялата тая поръчка имало майстори, които спечелили по 20 000 лв. Че действително мутафчилътьт тръгнал да напредва от това време се вижда от туй обстоятелство: дотогава и работници и чорбаджии имало около 20, а по-сетне къде 1800 г. станали 400 души. Като се привършила войната, като се умирили работите, търновската мутафчийска стока почнала да се изнася вън от турската държава, напр. в Бесарабия, Русия, а най-вече в Румъния, гдето нашата стока се освобождавала от всякакво мито. В Русия се продавали най-вече торби, а в Румъния всичко, що изработвали мутафчиите. Само чували за кашкавал се продавали около 15000 във Влашко и Добруджа. Освен това, нашите мутафчии изнасяли много стока и по панаирите в Джумая, Добричъ (Хаджиолу Пазарджикъ) и Кара-су(Меджедия). Освен това, много мутафчийска стока се продавала на градинарите. До март мутафчиите работили само за градинарите чували за семена, за лукове и др. бахчовански потреби, а от март до май работили чували за кашкавалджиите. През останалото време са работили торби, обикновени чували, чулове и др.
Козина купували от търновските табаци и, когато не стигала, доставели и от Ловеч и Севлиево. Отначало, около 1850 г. козината се купувала 50 ст. оката, но къде кримската война заскъпнала. Когато захванали да я търсят много, тя почнала да се продава 2 лв. оката. Като почнал да отпада табашкият еснаф, козината за чували намалила и нашите мутафчии взели да си я набавят чак от Тифлис и струвала 1 лв. оката, колкото струва и днес. Щом почнали да се внасят бреметата отвънка, щом другите държави затвориха границите си за нашите семена и градинарски стоки, щом намериха еврепейците пазари у нас, мутафчилъкът изпадна дотолкова днес у Търново, щото са останали само трима души без слуги, но и тяхното положение стана за оплакване. Патронният им празник е Три-светители — 30 януарий/ 12 февруари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар