М. Москов- 1910 г.
Другите
еснафи макар да са били по-малочислени, но били тъй също развити и
доходни. Целият град Търново е бил еснафски и представлявал от себе си
една вечно работлива машина, която далече разпращала своите произведения
и давала на работниците си доволна прехрана. Куюмджийски или златарски дюкяни имало около 17, а днес са останали само два. Отгде
си води началото куюмджилъкът, не може да се установи, но знае се
положително, че съществувал още в XVII в. и през всичкото време той бил
изключително в ръцете на българите. В най-добро положение еснафът бил
току пред и след кримската война. Тогава имало 17 главни дюкяни и
работили добри, известни и опитни майстори, като: Кънчо Куюмджията от
Габрово; Недю, Петко, Иван (на Сарафиди бащата) х. Христо, Михо от Елена
(ум. в 1853 г.) и др. Най-големите и най-главните дюкяни на тоя
еснаф били там, гдето е сега мъжката гимназия или на „растата,“ както
наричали тогава това място. Там имало 10 дюкяна. На Каябаш имало няколко
и 1—2 имало гдето е днес книжарницата на Еф. п. Христов.
Освободителната война сварила десетина дюкяни, а днес има 1—2, колкото
да не е без тях, и, като умрат тия стари работниците на тоя еснаф, няма
кой да го продължи, и той ще се изгуби Днес куюмджирте в Търново почти
нищо не работят и живеят със спомените си от миналото...
Тъй като
през XVIII, XIX в. не са могли да се изнасят чужди стоки от вънка в
турската държава, то всички сребърни и златни накити и потреби са
изработвани от наши куюмджии, затова и тоя еснаф бил в своето цветуще
положение. Всекой един майстор имал по 2—3 чираци и по 1—2 калфи. Средна
ръка майстор с един работник можел да препечели 1200—1500 лв. след като
прехрани семейството си. Като доходен занаят, привличал работници от
далечни села и градове. Имало майстори от Габрово, от Елена, даже и
по-далечни места. Още малки, те идвали при по-стари златари, научвали
занаята, засилвали го с парите, които спечелвали, и разпращали стоки
по-всички познати тогава панаири и големи градове. Тоя еснаф обработвал
най-вече сребърни предмети, като лъжички и особен вид кошнички за
лъжичките, кога черпели сладко. Всеки богаташ си имал тая къщна потреба;
при това имало се обичай да се дава дар такъв „дикис“ на мома, кога се
омъжва. Освен туй, обработвали се зарове, гюмчета за кафе, оковавали се
пушки, ножове, капии със сребро. Селяфлъкът на всеки богаташ турчин
тежал от сребърни украшения. Големите турци обичали да яздят хубави
атове, коне, на които ашиците, гемовете, седлата тежнели от сребърни и
златни изделия. И това всичко обработвал търновският куюмджийски еснаф. В
една случайно попаднала ми се стара книга в ръце един куюмджия бележи в
1859 г. върху корицата ѝ, че взел 532 гр. срещу байряма на турците.
Богати и бедни турци имали обичай да омиват, пречистват, поправят
сребърните си и златни потреби и вещи, когато наближат големите им
празници, и коюмджиите напущали другата си работа и няколко дни били
изключително заети само с това: да поправят и мият таблични, лъжички,
зарове, селефлъци, нергелета, които им носели турците. Но нашите
куюмджии приготовлявали немного черковни вещи, като кръстове, потири,
венци около главите на светиите, лъжички, кандила, кадилници и пр.
Никаква черковна сребърна потреба не идела отвънка, всичко се
изработвало тука. И досега се пази един работен в 1836 г. кръст в
черковата св. Петка в Асеновата махала. Който го е виждал, останал е
очуден от неговата тънка, делекатна, артистична изработка. Поръчал го
някой си „Кир Константин“ да го изработят търновските „златари“, за да
го подари на тая черкова. Надписът е на гръцки. Когато золумите намалели
в турската държава и селското население поправило положението си,
почнало да употребява сребърни и златни накити, като обици, пръстени,
връхели, чапрази, и куюмджийският еснаф се усилил значително. Есенно
време, като се улеснели селяните, като наближавали сватби и меяежи,
куюмджийската чаршия гъмжала от купувачи. Всичко изработено се продавало
с „паха“. Знае се, че 360 села са идвали да пазаруват от Търново
постоянно. Ако от всяко село са идвали по няколко души да купуват
куюмджийски изделия, то можете да сметнете, колко „алъш-вериш“ е ставало
в тоя еснаф. Необработеното сребро купували 50 пари, а обработеното
продавали 3—4 гроша драма. Претопявали турски сребърни пари, дребни
пари, а най-вече сребърни римски и гръцки, „антики“.
Патронният светия на тоя еснаф бил св. Спирдон — 12/25 декемврий.
Не по-малко било развито и копринарството. До 1860 г. то било в цветущото си състояние и доставяло голям доход на Търновското население. Много семейства, които нямали възможности да се занимават сътърговия, хранили буби и от тая си работа добивали доста добра прехрана и поддържали къща и семейство. Пашкулите се продавали около 50 гроша или 10 лева оката; те се изнасяли много вън от турската държава, но измервали широко употребение и тука, у нас. Тъй като не идели карулчета за шев от Европа, употребявала се налимата, която се продавала 400 гроша или 80 лв. оката. Освен за шев от налимата се нравело ибришим, пюскюли и други копринени работи. Пашкулите събирали особени хора, които се наричали казаси; те обработвали пашкулите в налима и я продавали в цялата турска държава. Имало в Търново търговски къщи, които прекупували коприна или пашкули и ги пращали в европейските градове, А така също имало и фабрики, които обработвали пашкулите. Напр. в Карагьозовата фабрика са работили около 200 души, във фабриката на Сарафиди са обработвали пашкули. Освен това имало и неколко чакръци, които точили коприна. Не може точно да се определи, като колко коприна се е обработвала на годината в Търново и колко пари са се получавали, но приблизително може да се каже, че Търново имал чист приход от пашкули не по-малко от лева 60 000—70 000. Търновчаните са продавали не само пашкули, но и бубено семе, когато европейското се побъркало. Бубеното семе в Търново се продавало 1200 гроша оката или 240 лева. Така щото, от храненето на буби Търновското население добивало прехраната си и обезпечавало съществуванието си.
 |
Курс по гренарство (бубарство), 20-те години на ХХ век Прочетете още за: |
Няма коментари:
Публикуване на коментар