В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

За името и основаването на гр. Търново, местоположение и климат

Из "Пътеводител на В. Търново и околностите му" от 1907г.

От що е получил името си градът Търново, точно не се знае. Самото название Търново (Тръново, Терновъ) навежда всекиго на мисълта, че то е славянско и че произхожда от думата трънъ (тернъ). И наистина, старите хора казват, че мястото, върху което е застроен градът, цялото е било обрасло с тръни и бодливи храсти. И сега по хълбуците на близкоседните около града ридове растат подобни тръни и храсти. Покойният български родолюбец, П. Р. Славейков, в своите „Разни бележки", като споменува името на града Търново, поставя до това последното Стриново в скоби: „Тръново (Стриново)“. /Прочетете за крепостта Стринава/. Отгде Славейков е взел името Стриново и какво е тълкуванието му, не обяснява. Не можахме и ние да си го обясним, макар да правихме справка у разни стари търновски граждани. Твърдението на старите хора за произхода името на града от трънъ (тернъ) намира подкрепа: 1) в имената на градове и села близкостоящи до Търново (Габрово, Дряново, Оряховица, Буковец, Сливово и др.) — имена, които са били дадени на тия градове и села от името на онзи род растения, що са преобладавали в техните землища; и 2) в срещането почти във всички славянски земи на градове и села с това име (Тръново, Тернов, Тарново). С подобно име славяните са наричали всяко запустяло и обрасло с тръни селище, което е бивало наново заселвано.
Кой е основал и кога е основан градът Търново, положително не може да се каже. За основаването му обаче има две предания. Според едното, Търново е било построено от исполини или великани, наричани житове или жидове, които били много високи хора и лесно се спъвали, особено у стъблата на къпините. Според другото предание, градът е бил застроен от българския цар, Крум Страшний, след като византийският император, гордият Никифор, му бе опустошил и изгорил столицата Преслав (811 г. след Хр.). Съществуването на тези две предания е обяснимо. Първото предание говори за старостта на града, който под вид на голямо или малко селище ще да е съществувал още в незапомнени времена; второто пък предание ни сочи възникването на града в по-ново историческо време върху запустялото място на това селище. Както и да е, кога първоначално е изникнал градът Търново, не се знае; обаче големите каменни блокове, които се виждат и днес в остатъците от зидовете при входа в „Хисара („Царювец“) и на срещуположния нему източен рид, наричан Къс-хисар, свидетелствуват, че тука е съществувал град още през време владичествуването на римляните върху полуострова (II. в. след Р. Хр.). Какво е представлявало от себе си Търново през онова време, в съществуващите старовремски паметници не се споменава нищо. Може само да се предполага, че през него време градът е бил най-малко едно селище с първостепени бойници (кули), отгдето са били пазени пътищата, водещи от Балкана за полето към главния римски град Nikopolis ad Istrum, развалините на който и днес се виждат близо до сегашното село Никюп, 19 километра на с.-з. от Търново. Търново е станало град след разорението на Nikopolis, както ни показват това разните архитектонически фрагменти, изкопани при разкриването на старите църкви по „Трапезица“, и пренесени тука от разорения римски град.
Градът Търново се намира на 43° 5 9" с. ш. и на 23° 18' 15" и. д. по парижския меридиан (изчислено за църквата Св. Никола в града). Той лежи между Дунава и Балкана, при северните поли на последния, в една живописна котловина, оградена с най-разнообразни гребени, ридове и чуки, които правят продължение от планината и които, незабелезано като се снишават, постепенно се превръщат в равнина. Реката Янтра на протежение около два часа път прорязва тази котловина, като образува откъм юг, при вливането си, и откъм север, при излизането си от нея, две твърде красиви дефилета, увенчани отстрани със скали. Южното дефиле се казва "Устето".

То има дължина от 900—1000 метра. Надясно, под неговите скали, расте гъста люлякова горичка — „Княгинината горичка", приятните и миризливи цветове на която още с идването на незабравимата наша покойна княгиня Мария-Луиза в Търново привлякоха вниманието ѝ и я караха често да я посещава през първия месец на живеенето ѝ в града. По полите на тази горичка сега се врязва платното на железопътната линия Търново—Борущица. Низко, в самото дъно на дефилето, се протака реката Янтра, която втисната в своето скалисто корито, с едно приятно ромолене бърза да се измъкне от теснината и като гигантска змия да опаше града. Наляво от Янтра, наспоред с нея, се извива шосето, водещо от Шипка—Габрово, Трявна—Дряново, Хаин-боаз— Килифарево, Твърдица—Елена, Сливен —Елена за в града. От това дефиле пътникът, идещ откъм Балкана, като през прозоречен отвор зърва Търново, което след няколко стъпки величаво се изпречва напреде му.
Другото дефиле, северното, се казва „Дервенето“ („Дервент“). Това дефиле, дълго около 7 километра, е богато с орехови, дъбови, липови, дрянови и други дървеса, както и с най-разнобразни цветя и треви. Със своите живописни изгледи то е докарвало във възторг много западно-европейски пътешественици, както и много от руските кореспонденти и военачалници през освободителната война. Сега това дефиле е изгубило множко от своята красота поради безжалостното и безразборно изсичане на горите, разпоположени по урвите от едната и другата му страни.

Отляво на дефилето, на значителна височина от реката, криволичи шосето за Свищов и Русе, а отдясно, право срещу шосето, се простира платното на железопътната линия Русе—Търново и новопроектираното шосе за монастира Св. Троица. На 5 километра от града, прилепени в скалите на това дефиле, се гушат двата богати и хубави монастири: Св. Преображение и Св. Троица. По кубетата и кръстовете на тия две обители зарите на слънцето игриво се отражават и блещат надалече, като канят пътниците да споходят тия светилища, останали от времената на Шишмановци и чудесно запазени от еничери, кърджалии, делибашии и други орди, допустими само в турско.
В самата котловина Янтра криволичи, като прави най-разнообразни извивки по всички посоки, докато незабелязано, възпирана и препречвана от язове и мостове, най-сетне се измъкне из северното дефиле (Дервенето) и при голямото село Самоводене кривне и се изгуби негде из полето, за да се влее заедно с посестримата си Росица в Дунава.


Със своите завои в Търновската котловина Янтра прорязва и заобикаля няколко бърда и чуки, които мие от няколко страни, като им дава форма на полуострови, от които три обръщат вниманието на туриста... 
Нивото на р. Янтра в чертата на града има следната височина над морското равнище: при гарата Търново 150м., при банята „Баш-ханам“—146м., а при църквата „Успение Пр. Богородици“ в Долна-махала— 140м., сир. при излизането си водата на реката образува падане от 10м. височина. Янтра (от старото име Iatrus) е изобщо плитка река, тук-таме с вирове, дълбоки 3 и повече метра. Водата ѝ през лятото обикновено значително намалява, но през есента и пролетта бива изобилна. Цветът на водата ѝ е зеленикав. 
Климатът на Търново и в близките му околности е умерен, мек, приятен. Освен лятото, което в самия град е горещо (температурата на сянка достига до 40° С.), останалите три годишни времена са отлични. През летния сезон Янтра служи за къпане на любителите на студени бани. Есента е топла, умерено дъждовита, рядко мъглява, и дните обикновено се съпровождат с поетични вечери и приятни нощи. Разните плодове, с които пазарите на града изобилстват през този сезон, правят прекарването това време в града още по-приятно. През есенните дни стават и големите пазари в града. От есента, която понякога продължава да стои топла и до първите числа на м. декември, незабелязано се преминава към зимата. Последната трае до края да м. януари или до половината на м. февруари, при което острите студени дни (с температура  -15°, -20, -25° С) са редки. Дни с такива температури биват обикновено 3-5 подред, след което настъпват дни с приятна зимна температура (от +1° до -7° С ). Често през зимата духа южен вятър, който през м. януари очиства снега и накарва дори плодовите дървеса да цъфтят. Реката Янтра, която лесно замръзва поради маловодието си, доставя на гражданите лед за през горещите летни дни и прави хубава пързалки с кънки през зимата. Много от покритите със сняг градски улици поради стръмнината си служат за пързалки на децата. Най-хубавото годишно време е пролетта, която се почва от 1 март и трае понякога до юни. През това време гледките около Търново са очарователни, възхитителни. Пеенето на славеите в Светата гора, в горичките и храсталаците по близоседните долове и ридове, извикват веселост у хората и желание към разходка на открит въздух. Песните на хорове, съставени от младежи, и свирните на окарини, флейти и мандолини, сливат се през пролетта с чуруликането на птичките, и будят живота у гражданите. През всички годишни сезони гражданите имат близки и приятни разходки. Човек трябва да направи само няколко крачки, за да се озове вън от града, на открито пространство.
Прочетете още: Старо Търново- местоположение и махали
Неповторимият Търновград
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN