Патриаршески манастир "Св. Троица"


В Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. за този манастир пише: "Манастирът Св. Троица, се намира в Дервенето, на дясната страна от р. Янтра, в скалите, всред една дълга равнина, запазена на север и на североизток с високи скали от ветровете. Изгледът от тука е живописен. В оградата на манастира и вън от нея, на равни височини, се виждат кръгли или елиптични дупки (пещери), които са трудно достъпни за човека: по тях може да се качи само със стълба. В една от тия дупки, на височина 10 метра, вън от оградата на манастира, според преданието, живял е св. Теодосий Търновски след напускането му на Килифарския монастир. В тия дупки са се криели калугерите, когато манастирът е бивал нападан от башибозуци, кърджалии и др. турски орди. Този манастир е основан в 1070 год. януари 27, като скит (отшелническо място).
Това се потвърждава от един каменен надпис, намерен в основите на олтара на старата църква, когато започнала работата по възобновяването на обителта през 1847г. Надписът гласи: "Тази църква "Света Троица" е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ".
Скоро около св. Теодосий Търновски се събират много отшелници и създават голяма монашеска общност, която построява манастира "Св. Троица", а за пръв негов игумен е избран Теодосий Търновски. Не след дълго тук пристига и бъдещият патриарх Евтимий, който благодарение на своите изключителни способности, знания и умения поема управлението на духовната обител, а след смъртта на св. Теодосий е избран и за игумен на манастира. През тези години манастирът бил известен още като "Евтимиев". Най-вероятно по инициатива на св. патриарх Евтимий и с активната помощ на цар Иван Шишман става изграждането на обителта, откъдето идва и името “Патриаршески” или “Шишманов” манастир. “Теодосиевата” пещера е запазена и досега и се намира на 5м височина, а влизането в нея се осъществява сега, както и навремето най-вероятно по въжена стълба. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат да се съберат 50-60 души. Тези пещери служели като убежище за монасите, предпазвайки ги при нападение от разбойници. Входовете им се затварят с тежки заскобени в скалата врати. Българските царе Иван Александър и Иван Шишман били чести гости на манастира, и вероятно, отдавайки се на отдих и почивка, те често са събеседвали със св. Теодосий и св. Евтимий. Близо до Янтра има кладенче с бистра студена вода наречено "Шишманово кладенче", тъй като било градено по желанието на царя. С такива високо просветени духовни водачи Патриаршеският манастир се превръща във втори център на Търновската книжовна школа след Килифарския манастир, а скоро след това, и първо книжовно-просветено средище. Според писменото свидетелство на Григорий Цамблак - "Похвално слово за Евтимий", в новосформирания манастир Евтимий започнал своето огромно книжовно дело още с пристигането си от Атон в 1371 г. В скоро време славата на Евтимий и на неговия манастир се разнесла не само по българските, но и в съседните земи. При него пристигали "рояк ученици" от всички краища на България, от Сърбия, Византия, Молдова, Влашко и дори от Русия. Българските и чуждите ученици, наред с богословските науки, изучавали и усвоявали литературното и книжовното дело на български език, и завръщайки се по родните си места, те ставали ревностни разпространители в своите страни на постиженията на средновековната българска книжнина. Предполага се, че цялата работа по езиковата и правописната реформа, известна като "изправление" на преводите на богослужебните книги, Евтимий извършил именно тук, като превел наново и редактирал книги от гръцки на старобългарски. В това огромно дело участие взели, както подготвени от самия Евтимий ученици от светогорските манастири, така и най-добрите книжовници от Килифаревската школа, саратници на Евтимий още от пребиваването му в Килифаревския манастир. Така манастирът "Св. Троица" станал център на Търновската книжовна школа и на Търновското културно средище, превърнал се във висше учебно заведение за времето си. По това време тук са били съставяни и преписвани едни от най-ценните произведения на старата българска и славянска книжнина, които след това били разпространявани в Сърбия, Влашко, Молдова и Русия. Предполага се, че в Патриаршеския манастир "Св. Троица" е сътворено Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие), което понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. В пролога - в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ - в манастира “Св. Троица” край Търново. В манастира се обучавали и израствали творци и на други изкуства, свързани с църковно-религиозната дейност - краснописци, подвързвачи на книги, художници-миниатюристи, живописци, майстори-златари и др. След падането на България под османската власт, както повечето български манастири, така и Патриаршеския е опожарен и разграбен. 
През първите векове на тъмното турско робство манастирът запада и потъва в забвение. Но от ХVII до ХІХ в. попада под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което свидетелстват запазените дарствени грамоти. В Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. пише, че при възобновяването на храма през 1847г. монасите намират в един от зидовете тенекиена кутия. В нея са запазени четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Йоан и Стефан Кантакузин (1715 г.), произхождащи от арбанашките боляри Кантакузиновци, Йоан Александър Гика войвода (1748 г.), Йоан Ипсиланти войвода (1776 г.) и Йоан Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тая грамота се съобщава, че манастирът е основан от цар Иван Шишман. От това участие на влашките войводи във възстановяването и даряването на църкви и манастири отсам Дунава навежда на мисълта, че те продължават да се считат за приемници на българските боляри и войводи отвъд р. Дунав. През 1803 г., по време на кържалийските размирици по тези земи, манастирът е разграбен, а през 1812г. го сполетява ново бедствие – чумната епидемия и е изоставен. Духовната обител е възобновена през 1847 г. със средства, дарения и труд на местното население, но на разтояние един километър южно от стария манастир, където била крепостта за да могат да се наблюдават пътищата. Новата манастирска църква е дело на всеизвестният по това време майстор Колю Фичето. През 1913 г. голямото Горно-оряховско земетресение разрушава манастира заедно с църквата. Тогава, като по чудо са спасени част от църковната утвар, иконостасът от ХІХ в. и някои от старите олтарни икони. В сегашният си вид манастирът е възобновен през 1927 г., а жилищните сгради са изградени в периода 1946-1948 г. Църквата е наново изградена върху основите на стария храм от 1847 г. по запазени чертежи на Колю Фичето и стара снимка. За това свидетелства надписът, вграден от вътрешната страна над западния вход, който гласи: “...обновися от основаня в лято Христово 1847 г., април, 9, майстор Никола Йованович от село Дряново”. Патриаршеският манастир “Св. Троица” официално е мъжки до 1946г., но е обезлюден. Тогава Търновският митрополит Софроний възлага на о. Севастиан от Преображенския манастир (по-късно издигнат в архимандритски сан – починал на 82 - годишна възраст през март 2008 г.), да се грижи за стопанството на западналия Патриаршески манастир "Св. Троица". Обителта става официално девическа през 1948 г., като отначало монахините живеят в схлупените стари стопански постройки. Отец Севастиян взима дейно участие във възстановяне на сградите на "новия" девически манастир, като обновява стопанството – създава и работилница с машини. По-късно е назначен за ефимерий и заедно с вече покойната дългогодишна игумения монахиня Евдокия десетилетия наред са стълбовете на духовния живот в този Божи дом. В архитектурно отношение Патриаршеския манастир представлява комплекс от съборен храм "Св. Троица" с подземен параклис “Рождество Христово”, отделен параклис посветен на Свети Евтимий Патриарх Търновски и жилищни и стопански сгради. В обителта има и Света вода - аязмо. Днешната манастирска църква е изградена върху основите на стария храм, построен през 1847 г. от уста Кольо Фичето и разрушен при голямото земетресение от 1913 г. Някога, преди земетресението, цялата вътрешност на храма е била изографисана от представителя на Самоковската художествена школа Захари Зограф. Част от иконите в иконостаса също били дело на Захари Зограф, за жалост и те пострадали при земетресението. От олтарните икони рисувани от самоковския художник оцеляват: "Св. Богородица", "Христос Вседержител", "Св. Йоан Кръстител", и "Св. Троица". За щастие след злополучното бедствие е спасен част от възрожденския иконостас (XIX в.), прекрасната икона “Архангел Михаил” от 1663г. и храмовата “Св. Троица” от 1708г. с надпис: “Рука даскал Коста Пенюв и Цоню”. Предполага се, че даскал Коста Пенюв е местен учител в килийното школо в с. Арбанаси. Патронната икона както при много храмове из Търновската Света гора е разположена не до Св. Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Иисус Христос. 
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907 г., Чавръков, Георги - Български манастири, изд. Хайни, София, Валентин Миновски – магистър по история
Прочетете още:   

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания