В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

За произхода на името на град Търново

Съществуват различни мнения относно етимологията на името Търново. Аз ще се спра само на това, което според мен е по-правдиво. Тринов е името, с което св. Патриарх Евтимий Търновски нарича града в житията, които съставя. Във всички стари жития името на града е Трьнов и Трiнов, което неправилно е преведено на Търнов. В старите речници числото "три" се е пишело не „три”, а "трь", от там и Трьнов, а по-късно неправилно наречен Търнов. В ранни византийски извори, градът се споменава като Триновос или Тринавос- от лат. Тринавус- трите кораба. Любомир Владикин пише в книгата си "Между Царевец и Трапезица" от 1931г. :"Три полуострова, но тъй силно издадени напред, чрез толкова тясна ивица свързани с планински масив, че изглеждат на острови, или на три исполински кораби, с отвесни стени, потънали в дълбоките процепи на Янтра. Тъй силна е илюзията, щото човек е готов да повярва, че името на града произлиза от латинските думи tri-navis — три кораба... Търновските хълмове са привлекли вниманието още на най-старите жители на земята ни — траките. По тях мъдрите прадеди са строили оброчища, крепости и жилища. Намерените по Къзхисар (Момина крепост) монети от Филипа Македонски и син му Александър Великий са неопровержими доказателства за това.
До неотдавна, селяни са изравяли по тези места мраморни плочки с изображения на тракийски конници, които считали за икони с ликът на св. Георги. И днес още личат следите на водопроводи, резервоари и крепостни зидове, които не са научно изследвани, но предполага се да са от римско време, особено като се съди по латинските и гръцки надписи върху някои плочи, жертвеници, постаменти и др."
През 1640 г. архиепископ Петър Богдан Бакшев посетил Търново и отбелязал в историята си следното: "На 20 септември 1640 година посетих града Търново, разположен между планините, близо до планината Хемус, със стени, но са разрушени; почти всички кули са паднали. Не е възможно да се опише неговото положение, бидейки направено непревзимаемо от самата природа – първом обграден от една река, назована Йетар (Янтра), която прави обиколка и образува като три острова, но не са острови, а полуострови. И върху тези острови са съградени три града, но отдалече изглежда един град, понеже са на високи места, и затова се наричал “Тринова”, което ще рече три нови града, сега са извратили името и го наричат Търново. Двата града са вече действително разрушени, но най-големият – средният – е запазен, ако и разрушен. Населен е само до първите врати, а всичко останало е пусто. Има един път на естествена скала, за влизане, а от двете страни има пропаст и пътят е толкова широк, че едва могат да минат две коли. Когато се пристигне близо до първата врата, скалата се разделя и образува долу пропаст, а отгоре има подвижен мост. Когато се влиза в първата врата, има отгоре голяма кула, така отгоре втора и трета врата, но почти всички са разрушени. Вътре се вижда джамия, съградена от турците, и стените на царския дворец и крепостта, която е била много яка, но наполовин е паднала; на най-високото място, гдето е била катедралната църква, стои половината от превисока камбанария и наоколо се виждат образите, но сега не може нищо да се различи.
В стените се намират мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места (образи на) римски императори и латински писмена, но онези, които са ги поставили в стените, са ги обърнали наопаки, аз мисля, че те не са разбирали латинските писмена или пък не са се грижили за древните неща."
Безспорно градът е основан от готите, за които още преди около един век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обръща внимание, в своя основополагащ труд „Готи или българи“, че готите са наследници на траките-гети и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия"... Той се позовава на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги. И за Паисий Хилендарски- готи и българи са един и същи народ. Също прави много важно уточнение:" По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари." 
Професор Чилингиров пише (с.52): … наличието на често употребявани “славянски” думи и лични имена в “тракийския” език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените “славяни” и “траки” са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език.” Като се има предвид, че името "славяни" се появява в руския панславизъм през 16 век. Дотогава никъде, в нито един документ или паметник не се споменава това име. Навсякъде в старите източници се споменава името склавини-гети. Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Селища с такова име съществуват на много места в т. нар. "славянски" страни: Ето информация от Уикипедия за Търново, като топоним

България

  • Велико Търново, град, известен и със старото си официално име Търново до 1965 г.;
  • Малко Търново, град, разговорно наричан Търново, предимно преди 1912 година;

Република Македония

Гърция

  • Търново, на гръцки Прасино, село в дем Преспа, Западна Македония;
  • Търново, на гръцки Анкатото, бивше село в Преспа, Западна Македония;
  • Тирнавос, град в Тесалия.

Турция

  • Търново, на турски Байрамлъ, село във Вилает Одрин.

Босна и Херцеговина

Рeпублика Сръбска
Федерация Босна и Херцеговина

Хърватия

Словения

Черна гора

 Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там (всъщност не се касае за нашествие, а за завръщане в свои земи). Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново са нещо заслужаващо вниманието ни.
Източници: Готи и Гети - Изследвания, проф. д-р Асен Чилингиров, Берлин, 2005 г. http://www.artsloi.com, http://nauka.bg/forum , http://bg.wikipedia.org
Четете- Непознатата история
Грета Костова- Бабулкова

2 коментара:

  1. 1. Тезата за името на Търново е много интересна. Другата алтернативмна хипотеза (на доц.Н.Близнаков), която също привлече вниманието ми, е за произхода на "Трьнов" от "Трон" - т.е., столичен град. Все пак ми се струва, че при толкова типичните за райноа растителни имена -Дряново, Габрово и пр. - и Търново ще да е от "трън"... 2. Добавката накрая за славяните е абсолютно неверна. РазБира се, че данните за славяните и то десетки и стотици писания, са не от 16-ти век, а от 5-ти век и е наивно да се твърди, че те са тракийско племе.

    ОтговорИзтриване
  2. Източници от 5 век! Цитирай!??
    . Подобно на църковно-славянски език ??

    ОтговорИзтриване

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова