В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Неповторимият Търновград

Източник: https://myoldbgpostcardscollection.jimdo.com
 Из "Пътеводител на В. Търново и околностите му" от 1907г.

Местоположението на Търново е особено и според туй по формата си градът не може да се сравни и уподоби на нищо, нито пък може да се сравни с някой други град в Европа. През миналото и сегашното столетие градът е бил посещаван от много видни чужденци и наши българи, които възторжено са го описвали. Ето как К. Иречек в своята книга „Пътувания по България“ го описва: „Търново в Европа е истински уникум по своето положение... „В цяла Европа няма нищо подобно... Само един африкански град — според казването на един негов приятел — много приличал на Търново: този град е Константин (римската Cirta) в Алжирско, който лежи върху мощна скала със стръмни склонове, заобиколени от реката Румел, що тече в дълбок дол. Ала това сравнение е в сила само при пръв поглед отдалече, тъй като Търново не лежи на една скала, ами на цял ред трапезовидни скали, проплетени от Янтра“ — Молтке в пътните си бележки казва: „ . . . Нийде и никога още не съм видял по-романтично положение от положението на Търново. Представете си една тясна долина, обиколена от планини, гдето р. Янтра си е изкопала едно дълбоко легло между мекокаменни стени и продължава каприциозното си и по-криволично от криволичането на една змия течение. Едната страна на града е покрита с дъбрави, а другата с къщи. В средата се издига конична височина, на която е невъзможно да се качиш откъде ребрата ѝ, а това уподобява височината на естествена крепост. Реката се обвива като около остров. Насреща гледам покрита с гора стръмна планина, гдето славеите пеят на дебела сянка; зад дърветата се протакат, колкото могат високо, покритите със сняг балкански върхове“. — А нашият поет Вазов в своята книга „Пъстър свят“ пише: „ Боже мой, каква хубост има това Търново, което сега се разтила в по-голямата си част с една чудна живописност, разлазило се по склонове, закатерило се по върхове, накацало над шеметни пропасти, плъзнало се до вълните на Янтра! А тя, като една колосална блестяща на слънчовите зари змия, вие се игриво от запад към изток, от изток към запад, от юг към север, тук под настръхнали скали, там под прозорците на къщята, залепени една в друга по склона, там край зелената поляна на Светата гора. Знаел ли е Асен I , че като е избирал, по стратегическото му положение, Търново за столица, той си е избрал за столица и една от най-оригиналните местности на света?“
„И, като гледам тоя невероятен, невъзможен град, аз мисля, че пред мене стои видение, сън, измама за очите! Надали има в света град с подобно живописно местоположение. Мисля си, какво чудо—град би станало Търново, ако бе избрано столица на нова България; ако стотината милиони, изсипани за съзидание и украшение на София, бяха употребени да окичат с богатите и великолепни здания, дворци, улици, градини, булвари, мостове, тия ридове, склонове, чуки, под които се вие змиевидно и лъщи пълноводната Янтра! Това щеше да бъде град вълшебен, цял свят щеше да се стече да се очудва на възхителната и едничка гледка, дадена от дружните усилия на своенравната природа и човешкото изкуство “ Особеното местоположение на града и струпаността на къщите му върху описаните три полуострова, оградени някак особено от криволичането, завоите и лъкатушенето на реката Янтра, която трябва да проследиш, за да разбереш как обикаля града, отгде иде и накъде тече, не позволяват на човека с един поглед и от едно място да обхване целия град. Човек трябва най-малко от три места да изгледа града, да проследи разположението на къщите му, които откъм реката се представляват 4—5 етажни, а откъм улиците 1—2 етажни, за да добие едно по-ясно и пълно представление за Търново. Затова чужденецът без друго трябва да огледа града от върха на „Светата гора“, отвън „Картала“ при местността "Поличката" и от върха на „Хисара“/Царевец/ — от „Чан тепе“/Камбанен връх, на български/. Трудът му по изкачването на тия три доста високи пункта от града бива предостатъчно възнаграден от хубавите, почти фантастични гледки, които неговият взор обхваща. Когато се проследи и изгледа градът от тези три точки, тогава само се разбира как върви и се извива Янтра, както и образуването на трите полуострова, върху които е сложено Търново. Най-после, денем отгдето и да се гледа на града, гледката отвсякъде е нова и омайна: струва ти се, че все нещо ново гледаш. Вечерно време пък, когато свещите са запалени във всяка къща, гледката на града, особено откъм „Светата гора“ и откъм „Марно-поле“, е феерична. На пътника, идещ в града за пръв път откъм тия местности, хилядите огньове, които блестят отпреде му като окачени върху една стена, която прави продължение от звездния небосвод, струва му се, че небето се е откъснало и във вид на завеса е увиснало върху земята. На места огньовете понякога биват тъй разположени по тая фантастична завеса, щото ясно отличаваш съзвездията: „Голямата мечка“, „Ралицата“ или „Кокошката с пилците си“. Ето как описва К. Иречек в същата своя книга впечатлението си от виждането на града при запалени свещи: „В Търново пръв път пристигнах късно вечер откъм „Устието“ — тесен боаз, който води вече до самия град. Тихо вървяхме из тъмнината напред по широката бяла бразда на шосето, съпровождани от шуртението на водите и особения шум на високо израсналата суха царевица, който много прилича на шумтението на лекия летен дъжд, когато пада върху листата на широколистните дървета. Най-после покрайнината се отвори и ето пред нас нощна картина със съвършено магически ефект! Стори ми се, като че непосредствено над звездното небе на известна далечина бе окачена във въздуха огромна продълговата мрежа от трептящи светила, които чудно бяха разположени нагоре и надолу и при всяко завиване на шосето променяха своето положение като игривите искри на светулките“. 
Картичка из колекцията на Павел Енчев
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN