В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Крепостта Стринава (Царовището) и братята Асеневци


Платото до с. Царева ливада е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км. северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Ето какво пише Васил Аврамов в книгата си - "Войната на България с Византия в 1190г." от 1929г... Като прочетем по-внимателно сведенията, които ни дават тримата византийски историци: Акрополит, Никита и един анонимен автор, ние не можем да не дойдем до заключение, че щом император Исак Ангел бил заплашен от мнимия български беглец, че куманите вече ще минат Дунава и ще му прескочат пътя на отстъплението към Варна и Месемврийския проход, той още на сутринта напуснал обсадата на крепостта Стринава и избрал, като най-кратък път за Тракия — Верейския.. От това пък следва, че крепостта и паланката Стринава трябва да се търси непременно в предпланините на Балкана, на север от Крън и бездруго — в областта на Верейския път, на някое много стратегическо и важно място. Вследствие на това, в 1923 и 1926г. ние положихме всички усилия, обходихме по-голямата част от Търновско, Дряновско, Тревненско и Габровско и се помъчихме дано открием развалините на тази толкова важна за нас крепост и да разрешим спорната историческа проблема. Резултатите, които добихме, са блестящи и ние ще ги изложим тук на благоусмотрението на читателите си. Във време на екскурзията си през 1923г. из околността на гр. Трявна, за да видя местата и да събера данни за крепостта Стринава и за старите пътища, аз поканих градския кмет г-н Д. Златев и учителя Г. Б. Даскалов да ме придружат и те дойдоха...
Разположен в предпланините на Балкана, в една хубава долина, оросявана от Дряновската река, градът Дряново не само че е бил отдавна културен, административен и търговски център, но е бил и доста важен комуникационен пункт. Пътищата, които в старо време, пък и сега, са излизали от него на юг към Балкана и на запад към Габрово, са били няколко и са се съединявали при разни пунктове с Верейския път, а особено при близкото тук с. Царева-ливада. Това село е и сега станция на държавното шосе, направено от Търново за Балкана от Мидхат паша и на ж. пътната линия за Тракия и Габрово. Преданията, които чух в Дряново и във всички околни села, именно: Муця, Гърня, Копчелий, Царева-ливада, Добрените и пр. за нашето плато и за крепостите, свързват тези укрепления и околността им със създателите на второто българско царство — Асеновците. „Там, на височината, в „Града“, е било „Царовището“ на цар Асена, казаха всички старци и баби. Долу, в югоизточното подножие на височината, лежи една обширна местност, от няколко хиляди кв. м., и се нарича „Цар Асеник“. „Там е лагерувала войската на цар Асена, казват същите старци и баби. А на запад от тази местност се простира една обширна ливада, която се нарича "Цар Асенова“ или само „Царева-ливада“. „Там, прибавят същите старци и баби, са пасли конете на цар Асена“.
И действително, местността «Цар Асеник“ и досега продължава да се нарича със същото име.
Какво е имало там и дали тя е служила само за лагер на войските, не е известно; но, според друго предание, съобщено ми от много стари хора, а особено от 80-годишния иеромонах Неофит Калчев, там до преди 40 години се виждали развалините на един параклис, издигнат по случай престояването мощите на св. Ивана Рилски и на св. Петка, при пренасянето им в Търново. Това място се счита за „свято“ и, според сведенията на свещеника от с. Царева-ливада, съобщени ми чрез П. Робов, от Дряново, на това място всяка година се извършва маслоосвещение и се свети вода против градушка на "разметния понеделник“, след Томина неделя. Също и ливадата на цар Асена носи названието си „Царева-ливада и до днес. Такива названия и предания, свързани с личността на цар Асена, не се срещат никъде другаде в цяла България. До прокарването на шосетата от Търново за Дряново, Габрово и Трявна от знаменития турски реформатор Мидхат паша, пространството на Царева-ливада“ стояло голо, необработено; но след това там се издигнало едно ханче от някой си дряновец, за посрещане и изпращане на пътници. То стояло усамотено до освобождението на България, но след това, вследствие на голямото движение по шосетата, селището се увеличи и образува самостоятелна селска община. След прокарването пък на ж. пътната линия от Русе за Тракия, през Търново, Дряново, Царева-ливада, Трявна и Борущица, а също и за Габрово, с. Царева-ливада стана нов значителен възел на пътищата и на ж. пътните линии; положението на селото продължава да се подобрява и издига в широк размер и днес ливадата на цар Асена представлява една хубава паланка, която ежегодно привлича нови поселенци и постоянно подбива в търговско отношение своя съсед и околийски център — Дряново, като продължава да се краси със старото си название „Царева-ливада“.
Запазените в народа предания за "Царовището“ на цар Асена, за местността „Цар Асеник“, за неговия военен лагер там, за издигнатия на същото място параклис за спомен на престояването тук мощите на св. Иван Рилски и на св. Петка и за „Царева-ливада“, са от особена важност за нас и заслужават да се спрем по обстоятелствено върху тях. За да си обясним тези предания, ние ще си позволим да изкажем две хипотези.
1.    Историята не е могла да обясни досега: де е било първоначалното жилище на Петра и Асена и изобщо на техния род, преди революцията в 1186г., когато те са били още боляри. Вярно е, че тe обявиха въстанието в Търново, но не е чудно това да е станало там, като главен център в Хемските планини, както Никита нарича Търново, а не защото там са били техните родови владения. Наистина, когато станали царе, те издигнали там палатите си, оттдето местността добила названието „Царевец“, но това не решава въпроса за техните по-стари жилища. Известно е, че българските боляри, които, подобно на византийските по онова време, са владели обширни земи, са живели в силно укрепени кули, разположени на високи и стръмни скали, дето са могли да се считат напълно за безопасни и че като се уповаваха, казва Никита, на своите тесни планински клисури и се надяваха на многобройните си укрепления, разположени на високите и стръмни скали — те (българите от Балкана) изобщо бяха упорити срещу ромеите, но в настоящия случай те произведоха открито въстание, с намерение да отмъстят... Вследствие на тия съображения, аз допускам, че до въстанието жилището на Асеневци може да е било в Стринава. След въстанието пък те са засилили нейните укрепления и цар Асен, облягайки се на тяхната здравина, е приел да се затвори там при нашествието на императора. Не ще съмнение, че тези колосални крепости, както ги представляват сега остатъците им, са изисквали много време за разширението им; затова, види се, във време на похода на императора в 1187г., цар Асен се затворил в Ловченската крепост, която, като по-малка, тогава е била достатъчно пригодена за обсадата, а в 1190г. - в Стринавската.
2.    Втората хипотеза е, че, до въстанието, Стринава, със своите скали и височини, може да не е била жилище на Асеновци, но да е била онова същото скалисто място в Балкана, което Петър и Асен, заедно с поднасяне молбата да бъдат записани във военните списъци на византийската армия, искали от императора Исак Ангела в гр. Ипсала да им го отстъпи с грамота, а той отказал да им го даде. Какви са били съображенията на императора за това, не е известно; но това място не е могло да бъде някой непристъпен и забит в небесата връх или скала, който да не служи за нищо. То сигурно е било от високо стратегическо значение и им е било необходимо за техните преднамерени военни цели, именно за да се укрепят там във време на проектираното въстание. Това искане те направили в 1183г., т. е. след като сръбският велик жупан Стефан Неман се отметнал от Византия в 1180г., след нахлуването на норманите в империята и след погрома им при Димитрица на 7 ноември 1185г., нанесен от пълководеца Алекси Врана. Тогава брожението за въстание в България е било вече силно обзело балканската страна, вследствие лошото положение на империята и задигането на добитъка на нашите балканджии за сватбата на императора. След въстанието, обаче, мястото е било окупирано от Асена и приспособено в една грамадна крепост. Във всеки случай, в преданието за „Царовището“, за "лагера" и за „ливадата“ на цар Асена при височините до гр. Дряново, се крие нещо необикновено и показва, че то не може да се придобие от едно временно пребиваване там на цар Асена, а се е изисквало едно по-дълго живеене. Ако пък до резолюцията в 1186г. тези две наши мнения могат да се считат като две прости хипотези, то след въстанието и започването на дългата война, Стринава е вече представлявала едно действително „Царовище“ на Асена и негов военен лагер. Това ние виждаме не само в преданието, но и в други исторически и етнографски факти и данни, колкото те и да не са изрични и положителни. Тези факти са:
В Monumunta spectantia historiam slavorum meridionalium, vol. Ill, p. 246—247, издадени от Югославянската академия на науките в Загреб, през 1872г., намираме следующия документ, издаден от цар Иван Александра в 1352г. на Венецианската република: Клетва и договор на цар Александра: "В моето царствуване давам право на моите приятели и братя свободни венецианци и се заклевам, за през моето царствуване, в името на Отца Бога, св. Дева Мария и светия истински кръст и св. Параскева, от Дресево, и моята душа, че всички търговци венецианци могат да пътуват и идват със своите кораби и стоки из цялото ни царство здрави и сигурни“.
Освен издаването на този документ, подобно на онзи от цар Иван-Асена II, даден на Дубровнишката република, цар Иван Александър изпратил от гр. Никопол и едно писмо до венецианския дож Андрея Дандоло, в което, като му съобщава за издадения документ, процитирва клетвата и договора в писмото си и там пак повтаря, че се кълне, между другото, и в св. Параскева, от Дресево. Пита се: кое е това Дресево и каква е била тази св. Параскева Дресевска?
Още при публикуването на тези важни документи за нашата история, ученият Цигони се произнесе, че Дресево е сегашният град Дряново и така върви досега това мнение в науката.  Моите досегашни изледвания за Дряново и, главно, за пренасянето на мощите на св. Петка-Параскева, за спиране на тържественото шествие при Царева-ливада, на м. "Цар Асеник", и за "преспиването" на мощите в гр. Дряново, дето на мястото бил издигнат манастир, а след това ежегодно на празника на светицата тук, както и в Габрово, започнали да се събират събори, които от XIII в. продължават и досега, — идат напълно да подкрепят същото мнение. Същевременно документите на цар Иван Александра идат, по косвен начин, да подкрепят нашите издирвания за Стринава.
Ние си обясняваме заклеването на българския цар в св. Параскева Дряновска така: независимо от това, че Стринава е била една от най-знаменитите български крепости, след обсадата на царя Асена I в нея и след бляскавата победа над византийците, тя е станала най-ценното и най-любимото място за войската и народа, а особено за неговите тогавашни и последующи царе. Вследствие на това, тя е била много често посещавана. Освен това, издигната на едно високо плато, всред очарователната Дряновска долина, дето растат всички плодове и лозя, и кацнала високо в облаците на една скалиста и уединена местност, всред предпланините на Балкана, обрасли с гори, и отдалечена от Търново само 25км., — тя е представлявала една прелестна лятна резиденция на българските царе и техните свити. През зимните времена пък тя е служила като много удобна станция за лов, на какъвто българските царе и боляри се отдавали най-страстно.
Главното място за черкуване при такива дълги, летни и зимни, пребивавания на царете и велможите, както и на гарнизона от крепостта Стринава и на народа от околността, не ще съмнение, е бил близкият тук град Дряново и неговият монастир св. Петка-Параскева, издигнат на западния край на град Дряново и почти до самите поли на крепостта. Този манастир и светицата, неговият патрон, са добили названията си от града Дряново, така, както е добил името си и сегашният дряновски манастир, св. арх. Михаил, както ний го срещаме той да се именува още в 1502г., макар той да е издигнат в западния край на стринавската височина, в пролома на дряновската река, и да е три пъти пo-далеч от гр. Дряново. Така е добил названието си и прохода през пролога на реката — „Дряновски дервент“, както той се нарича в султанските фермани и в сиджил-тефтерите на Софийсхата кадийска архива, от XVI—XVII в. Общо взето, Дряново и Стринава са представлявали нещо съвсем близко и неразделно. При това, Дряново и тогава, и сега е било главният център в цялата тукашна покрайнина, а Стринава — негова крепост. 
Грета Костова-Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар