За великаните- гети основали Търново

Петко Р. Славейков казва: "От Бяла имало през баиря надолу могили, които се казвали житовските могили; тамо надолу живеяли, а тука вардели." (СбНУ 2, с. 165). Хората от първото поколение на човешкия род били несъразмерно високи и били наречени „житове“, "джигани" и др.. В северозападна България има много легенди и приказки за много високи хора, които те наричат "Джиджавци", "те често се спъвали, и си чупели костите в малинаците...". Това предание Славейков привежда във връзка с легенда за сътворението на човечеството, първото поколение от което били "високи и едри като житовете", за които той казва, че са народ гети. Според старо българско предание Търново е било построено от великани. Славейков, когато разказва тази легенда ги нарича "житове, народ гети, живеел от другата страна, отдясно на Янтра, минувал отсам реката тука, да прави измама на житата...”. 

Днес някои изследователи предполагат, че гигантите са били всъщност местни, балкански племена, които са впечатлили гърците с огромният си ръст. П. Славейков съобщава за изкопани “Джидови кости” от “гробове с извънмерна височина” край Болярската черква “Успение Богородично” в Търново. Същото е казано и за място край с. Авликьой, между Ихтиман и Самоков: “два ли, три ли гроба дълги, казват ги жидовски или житомерки”. Думата „жидове“ в смисъл на исполини се среща у една част от нашия народ под няколко форми: жидове, житове, житовци, джидове, джидавци и дживдовци. Първите три форми се употребяват повече в Източна България, а колкото се отива към запад преобладават останалите три. Доколкото е нам известно, най-напред печатно споменава жидовете Г. С. Раковски. В своята „Българска старина“, като се старае да намери етимологията на народното ни име, между другото споменува: „Нашите старци и баби в България, когато разкопават человечески стари кости, нещо си по-едри от днешните человечески кости, казват: тейзи са от старите житове, коя реч е равна в значешето си с арии, българи, сейчи, жети или по-право жити. Истото въспоминание ся е съхранило и във влашкий народ в подобни случаи, той казва: „тейзи са старите орачи, арии и пр. Според българския патриот, думата „житове“ излазяла от жито, а „жети или по-право жити“ („житы, житичи = сеяштии“) са се наричали по български гетите и маса-гетите („жети и масажети“), които непременно, според него, са били от български произход."
От събраните вече достатъчни данни излиза наяве, че представлението за исполините, наречени "жидове", и досега е много прясно в паметта на българите в Търновско, една от първа важност люлка на българската средневековна култура. Ето в какви подробности ни го предава един от най-добрите познавачи на природните предания у нас, г. Ц. Гинчев:
,,Едно време, когато направил Господ света, заповядал да се явят и хората. Явили се първите хора — жидовете. Те изникнали из земята, като гъби. Те, като се спънели и паднели, пречупвали си кръста и не можали вече да станат. Най-много ги препъвала къпината, затова те взели да ѝ се кланят и да ѝ колят курбан. Жидовете не се бояли от гръм: кога хващали змеевете да гърмят и да стрелят с огненни стрели отгоре, жидовете взимали големи камъни, като канари, и викали: каменна ми главица! Какво ще ми сториш?... От жидовете и досега се намерват из земята едри дълги кости. Господ като видял, че жидовете се спъват и като паднат, не могат да станат, заповядал да се свършат и изгубят."

Прочетете "Жидове исполини".
Гети /жети/ е единният етноним на древните трако-илирийски народи, с който те са обозначавани от всички древни историци. Фердо Шишич, сръбски историк обръща внимание, че през средните векове сърбите идентифицирали българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин". Великият жупан на Рашка Стефан Неманя (1176-1228) пише: "същото готско племе, наречено и българско....". Готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Д-р Ганчо Ценов установява и доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. Древните летописци (най-вече гръцките) наричат едно и също население на Балканите мизи/гети/готи и това е българското.  

Паисий Хилендарски пише в своята история: "Тъй писали за Уалент/Валент в неговите деяния: „Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях." А тук направо казва, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, "а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците – цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, – станали независими и се заселили нашироко по тия епархии."

При археологическите разкопки по безспорен начин е установено, че средновековната патриаршеска църква е построена върху основите на по-стара църковна постройка — една готска базилика от VI в. Тя била трикорабна с баптистерий към южната страна.  Според историческите извори през 4 в. сл. Хр. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Урфила/Улфила/, създал писмеността на готите и превел Библията от гръцки. Той се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Той е наричан “Апостол на готите”. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Поради огромното влияние на Готската култура в Западна и Централна Европа е прието, че готите принадлежат на Източно-Германските племена, което никой от старите автори, обаче не споменава. Според тях те са гети, т. е. стар скитски народ, предшественици на днешните българи.

Днес вече има категорични археологически доказателства, че гетите/готи/мизи, нашите прадеди са обитавали търновските земи. Източноримският историк от 5-6 в. илириецът комес Марцелин нарича "българи" жителите около р. Янтра - а това са Урфиловите "никополци"- " Marcellini Comitis Chronico, edit. Th. Mommsen – Monumenta Germaniae Historiae, AA, XI, I, Berolini 1893, c. 104, 107, 108; ЛИБИ І, 1958, стр. 318

Че населението на Никополис не се е променило през това време научаваме от Йордан - "Гетика" - около 550 г.: "... те имаха за свой епископ и примас Урфила... До ден днешен те живеят в Мизия, в областта около Никопол в подножието на Хемуса. При везеготите преселени в Септимания също се говори за българи. Между писаните около 610 г. везеготски писма има и подписани от "Bulgar comes Septimaniae" - български комес на Септимания. Комес - обществена длъжност, вероятно латинизирано от "комит". Monumenta Germaniae historica, Bd. 3, c. 677. 

Животът в Търново не е прекъсвал в продължение на хилядолетия, доказателство за това са разкритията край църквата “Свети 40 мъченици”. Археологическите разкопки разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. Има също така извори, от които се съди, че династията на Асеневци е с готски произход. Това са най-вече извори от Западна Европа. В сведенията на един от кралете, който само преминава през българска територия/в това време преминават последните Кръстоносни походи/, се говори за династията на Асеневци. Това е точно, когато избухва въстанието в края на ХІІ век, и се казва “ето, тук готската династия, заедно с българи и власи, са вдигнали това въстание и са отхвърлили византийското господство”. Знаем, че целият род Асеневци са били много високи. В откритите през 1906 г. гробове, които Москов кръщава "Асен и Петър", скелетите са с височина около 2 метра. Скелетът на Калоян, открит от В. Вълов през 1972 г. също е бил гигантски. 
Ще завърша с думите на възрожденският писател Цани Гинчев: "Като вземам предвид нашата поезия, език, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хората, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна; като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове (джигани се зоват те в народа и работата им - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя - работя тежка работа), и най-после като вземам предвид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея... аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо..."  
Прочетете още: Кои са били древните исполини според Библията
Легендата за основаването на Търново от великани, описана от българските писатели

Жидове исполини

Източници: Ганчо Ценов „Готи или българи“, Историята на св. Паисий Хилендарски, статии от Димитър Николов, Росен Милев 
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова  
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.