Никой не знае кой има право. Може би някой четвърти филолог, който още не си е казал думата. Нам ни стига да знаем как са го наричали нашите летописци от времето на Асеня — защото за нас историята на Търново почва от тогава.
Търновските хълмове са привлекли вниманието още на най-старите жители на земята ни — траките. По тях мъдрите прадеди са строили оброчища, крепости и жилища. Намерените по Къзхисар (Момина крепост) монети от Филипа Македонски и син му Александър Великий са неопровержими доказателства за това. До неотдавна, селяни са изравяли по тези места мраморни плочки с изображения на тракийски конници, които считали за икони с ликът на св. Георги. И днес още личат следите на водопроводи, резервоари и крепостни зидове, които не са научно изследвани, но предполага се да са от римско време, особено като се съди по латинските и гръцки надписи върху някои плочи, жертвеници, постаменти и др.
Макар, че римски следи се забелязват само по Къзхисар, точно може да се допусне, че римските стратези са се задоволили да поставят един каструм само върху Къзхисар, а другите хълмове са оставили съвсем незаети. Сигурно върху Царевец и Трапезица е имало оброчища или военни постройки от траки и римляни. И ако не намираме днес никакви следи, ако не можем нищо да изкопаем, то е защото тези два хълма са били силно застроени през второто българско царство и не е останало нито педя земя неразровена и непретърсена. Каквото е намерено — монети, плочки, градиво — всичко е било взето и употребено наново.
От предалечното минало на търновските хълмове до нас е дошъл един много ценен паметник, който красноречиво говори каква висока култура е цъфтяла по тези места и какви величествени светилища са се издигали върху сегашните пущинаци. Този високо художествен паметник е бил намерен до вътрешната крепостна порта на Къзхисар, от която, разбира се, личат само жалки следи. То е една мраморна плочка от римско време, 23 см. висока, 16 см. широка и 2х/2 см. дебела, със следното изображение, описано от археолога К. Шкорпил, който го видял лично:
„В средата стои прав Дионис. Дясната му ръка, в която държи грозд, е издигната над увенчаната му глава, а лявата ръка се увива около шията на гол сатир, който стои прав от лявата му страна. Двамата държат в лявата си ръка по един съд. Сатирът настъпва с левия си крак едно куче, което лежи по гърба си. На ляво, до Диониса стои едно облечено момиче, което с двете си вдигнати нагоре ръце, държи на главата си цилиндрически съд с конусовиден капак. Празното пространство над главите на момичето и сатира е изпълнено с гроздове от сърцеобразна форма“. Под релефа се намира надпис, който, преведен на български гласи: „Илиос Декстер постави този Дионис като оброк“.
Кратък е пътя от гара Горна Оряховица до Търново, но пълен с необикновено хубави картини, като изкусно подбран филм. Влакът следва кривулиците на реката и равношумното му тракане отеква в исполинските каменни стени, които заграждат тясната долина. Напомня Искърския пролом, но само по чудните форми на скалите: ту зид на обширна крепост, ту фантастичен замък с множество кулички и ходници, ту носът на огромен кораб... Искърския пролом е пуст, а тук природата е скътала между каменния масив и реката две ивици сочна пръст, по която растат дървета и треви. И суровата гледка на каменните стени се смекчава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар