В. Търново според преданията, е свързан с историята на българския народ от времето на Цар Крума, който още когато градът е бил зает от великаните „житове“ е изпратил Преславските майстори да построят първите му крепости. Оттогава, в продължение на повече от 1000 години, В. Търново бе военен, административен и впоследствие стопански и културен център и значението му на такъв не престана през време на трите български царства, нито в тъмните времена на робство. В. Търново е бил седалище на военни, духовни и административни началници с влияние за цялата Дунавска област. Според признанията на тия, които най-малко вярваха в българската прослава — гръцките историци и хронисти — градът бе: „Царевград Търнов", „Богоспасний град“. „Царица на градовете“. Само това му царствено величие не позволи на турците през време на петвековното им господство да подценят неговото значение. Мистичното му влияние върху българските маси, за които той през тия 500 години бе символ на вярата и народността, респектираше турската власт и я въздържаше от посегателства върху старите му лаври и паметници, оцелели поради това до наши дни.
Из в."Провинциален възход" бр. 4 от 30 август 1937 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар