ХАДЖИ МИНЧО ХАДЖИ ЦАЧЕВ (1800-1855)

Роден в Дряново през 1800 г., почти едно­временно с Колю Фичето, с когото били добри приятели от детинство. Прадедите му са били състоятелни и влиятелни хора. Занимавали се с обществени работи. Хаджи Минчо Цачев се заселил през 1837 год. в Търново и станал сандък емения на царската хазна, защото тогава имало обичай всеки търговец да служи по две години на тази длъжност. По-после, благодарение на трудолюбието му, присъщо на всеки българин, той разширил търговията си в Австрия, Англия, Влашко, Цариград и други големи градове на турската държава. По това време търговията в Търново е била в своя разцвет, а борбата срещу гръцките владици в своя разгар. Формират се две партии. Начело на народната българска партия застава Хаджи Минчо заедно с Евстати Селвели. Заради смелата му борба срещу гръцкия владика и за това, че е застанал на страната на бедните, той е уважаван от българи и от турци. За него старите търновци казвали: „Той крепеше сиромашията, когато изпадаше в нужда и не оставяше нито един занаятчия без помощта си“; "„Той залягаше за образованието, помагаше на бедните ученици и защитаваше раята“. Дълги години след смъртта му, дори след Освобождението, се носел споменът за него като за най-влиятелния българин, най-силния човек в града, на когото турците правели поклон. Достигнал до длъжността сандък-еминия на турската хазна, получил орден от султана, бил нафузия. В съдружие с Евстати Селвели и с хаджи Николи има фирма и основава кантори освен в Търново и Свищов, още в Цариград и Виена. Търгувал с различни стоки. Известно време откупувал беглика. През 1844 г. става хаджия, заедно с Пандели Кисимов и баща му. Според М. Москов къщата на Хаджи Минчо била под църквата "Св. Спас". По-късно я купува Карагьозов и я продава на хаджи Славчо. След като умира първата му жена се жени за дъщерята на челеби Янка- Кина.
През 1846 г. Хаджи Минчо омъжва дъщеря си Пенка за Хаджи Николи, собственик на хан "Хаджи Николи". Хаджи Минчо забогатял, но не се срамувал от своя български род и име, не се отказвал от народността си, не се гърчеел, както започнали да правят някои богати българи от тази епоха. Той изцяло, със средства и на дело, подпомагал все повече засилващата се борба с гръцките фанариоти и станал водач на българската национална партия в Търново. Той бил един от ония българи, които започнали да действуват настойчиво по църковния въпрос. След големия пожар в града през 1849 г., когато изгоряло училището при църквата „Св. Никола“, той дал средства за построяването на ново училище. Хаджи Минчо бил много богат и милостив човек и много пъти кредитирал свои съграждани българи. Това събуждало омразата на турските търговци. Най-много го ненавиждал Тюджари Хаджи Мехмед ага – Караманлията, който бил един от най-силните кандидати, за да вземе беглика и да използува с този данък населението, но след като станало наддаването на беглика от каазалиите в мезлиша и след като дошъл тефтердаря от Цариград и съобщил султанската заповед, че се възлага събирането на беглика на Хаджи Минчо, Тюджари Хаджи Мехмед ага Караманлията, решил да премахне своя голям противник. Хаджи Мехмед се наговорил с наемателя на баш хамам Ибраим ага Капиновлията, един от членовете на мезлиша в Търново, за да се намерят убийци, които да премахнат хаджи Минча. Наговорили се за убийството и на убийците арнаути от баш хамам Елмаз, Абдулрахман и още други двама служащи в банята им били обещани 30 000 гроша, от които им били броени 4 000 в предплата. Убийците решили да прострелят хаджи Минчо по Петрови заговезни в 1855 г., когато той ще заговява в колибата на бабалъка си Челеби Янко Евстатиев, която се намирала в местността Мармалия при Търново“. 

Звезделин Цонев цитира дописка в „Цариградски вестник“, изпратена от Търново на 24 май 1855 г. и поместена в два последователни броя през юли:„На 22-рий мая, ден неделний, първий наш търновец знаменитий Х. Минчо Х. Цачев беше на лозето си, на лятната си къща, излязъл с всичката си челяд, гдето, както и много други пъти, закъснял да се върне в града. На 2-та часа нощний той се качил на бричката си заедно със съпругата си и две слугини. Трийсет разкрача от вратата на лятната къща на тъста му чорбаджи Янка, гдето били, конете се запрели, сплашени от препречен на пътя дървен клон и гръм ужасен от двете страни на пътя разкръстосал се върху им. Теллия куршум пронизал уплашенаго х. Минча от дясната плешка и дребни сачми пробиха дясната му страна, други откъснали ставицата на лявата ръка на нещастната негова съпруга и се запрели в разпръснатата ѝ гърда. А третий ударил в главата на една от слугините и там мъртва от бричката паднала. Бодрият бричкарин върнал бричката назад, без да оставил време на убийците да довършат таз адска си мисъл. Но уви! Раненият х. Минчо едвам 10 минути живял...“ Това е било първото политическо убийство у нас. Много интересно описва убийството Тодор Янков в своите "Пътеписи и спомени"- I част от 1939 г. - прочетете "Убийството на хаджи Минча".

Макар злосторниците да били наказани, това събитие дълго време вълнувало гражданството на Търново. То станало причина да се създаде песен, която по-късно била обработена от учителя Никола Златарски, а мелодията стъкмил търновският аптекар Никола Я. Златев. Причината за подлото убийство е разкрита още в първата строфа:
Във Цариград бегликът се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава,
Хаджи Мехмед иска да сортачи,
Хаджи Минчо турчин ортак не рачи.
Хаджи Мехмед люто му се заканя,
Хаджи Мехмед люто му се разсърди.
Кат' е дошло празник света неделя,
Кинка Хаджи Минчо продума:
- Хайде, Хаджи, да отидем на лозе,
хай да идем на серянлък с файтона.
Хаджи Минчо Кинка дума продума:
- Ах, не мога, Кинке, нийде да ида -
утре ми е делник, Кинке, понделник,
голям мизлиш ще имаме в конака,
а без мене мизлиш, Кинке, не става.
Ах какъв съм съня лошав сънувал!
Черно ме е куче, Кинке, хапало.
Викнала е Кинка виком да плаче:
- Бог да убий мойта майка и татко,
гдет ме мене на вдовеца дадоха!
Хаджи Минчо ясно с вик се провикна:
- Скоро файтон пригответе, впрегнете;
че на серян ще да идем, отидем.
Вървели са много-малко, вървели,
дор три ми са пушки, холам, пукнали,
Хаджи Минча ударили в гърдите,
а пък Кинка във ръката вмерили,
и тяхната ратайкиня в главата...

 

Прочетете за Хаджиминчовата песен

Не минавала гощавка на търновци без да запеят песента за хаджи Минчо. Търновецът Моско Москов определя песента „Хаджи Минчо от Търново” като най-популярната песен едно време в Търново. 
Цялата песен е изографисана върху стените на известната механа „Хаджи Минчо” във Велико Търново зад „Паметника на обесените”. 

Първата жена на хаджи Минчо-Гуна, умира преди мъжа си. В кондиката на църквата "Св. св. Константин и Елена" ето какво е пишело на надгробната плоча на "покойната поклоница Гуна, която е на х. Минка жена."

„Земния свой животъ като премина

Благочестиво като небожителъ

Възнесе се въ небесна обитель

ПОКЛОНИЦА ГУНА.

А тѣломъ тукъ довременно почива

Като предаде Богу духъ безгрѣшний

И насъ остави въ сълзи, въ скръбь горчива

Съпругъ, чеда, роднини неутѣшни.

В. Л. Г. 1852, ноемврий 26.

Читателю добросердечний,

Речи — спаси я Боже Вѣчний!

 А ето какво пише за хаджи Минчо: "В артиката на западната страна, до самата входна врата и срещу статуята на Митрополита Панарет Рашев е зазидана и надгробната плоча на именития наш съгражданин и съмахленин х. Минчо, убит от наемници-турци.

„За споменъ здѣ почивающаго Раба Божия х. МИНЧА х. ЦАЧОВА, перваго въ Тьрново гражданина, роденъ въ Дряново. Въ возрасть же 55 год. Бѣше человѣкъ добродѣтеленъ, родолюбивъ, трудолюбивъ и съ сичкитѣ благодетелни свойства накитенъ. Оубѣжденъ оубо отъ любородства поднови отъ основания собственимъ своимъ иждивениемъ Славяно-Болгарско оучилище за народно просвещение. Заради щастното пужена преднуванье завистливи иновѣрци неприятели отъ животъ го лишиха (убиха).

Въ лѣто господне 1855, майя 22.

Буди ему Вѣчная память

Хаджи Мехмед Караманлията подкупва турците Ялмуз и Абдулрахман, теляци на банята Баш хамам, които и го убиват, убиват и слугинята му, а жена му нараняват. На 22 май 1855 г. — на Петрови заговезни— х. Минчо отишъл да заговява в колибата на бабалъка си Челеби Янко на Мармарлия. След вечеря х. Минчо, жена му и слугинята си тръгнали с файтон и из пътя, така били нападнати и убити. Съдът осъдил наетите убийци 8 години затвор, а интелектуалния убиец — 7 години.

Александра Попова, родственичка на хаджи Минчо прати тази снимка, на която седнала е втората жена на хаджи Минчо- Кина, прегърнала сина на хаджи Минчо- Атанас. Дъщерята на хаджи Минчо Пенка, на снимката е изправена със сина си. Вероятно синът на хаджи Минчо е отгледан с помощта на хаджи Николи, съпруг на Пенка, която умира също млада като майка си, Гуна.

Атанас хаджи Минчов, син на хаджи Минчо от втората му жена е бил също търговец. След убийството на хаджи Минчо, хаджи Николи взема малкия Атанас под своя опека и му помага, както някога хаджи Минчо помага на него самия. 

Веднага след Освобождението той се жени за Екатерина хаджи Аврамович. Тя е от семейство на преселници българи след Велчовата завера в Галац. Баща ѝ също е въртял търговия. По сведения на неговата потомка Александра Попова той с двете си най-малки дъщери купува къща в Оряхово и създава първата в България електрическа мелница в с. Букьовци (около Оряхово). Умира през 1910 г. 

За Хаджи Минчо кратка справка дава Петко Рачов Славейков.

Веднъж двамата случайно се срещат в търновската митрополия. Погнат от грижи и неволи, младият Славейков отива да се оплаква на владиката. Откъде владишката стая дочул гласове някакви „и ето оттам, отдето се чуваше глъч и гюрултия, излезе човек с дълъг лисичен кожух“. По хода и по кожуха познал го, че е чорбаджия, но кой, не можал отведнъж да го познае. Като се разговорили, познал го: „Той беше хаджи Минчо, който преди две години беше се преселил да живее в Търново, та баща ми и аз бяхме се срещали с него в една казанджийска къща, дето бяхме канени на гости и ние, както и той, после у дома му, дето бяхме му ходили на посещение; но от то насетне хаджи Минчо беше станал голям челяк и забравил бе и баща ми, и комшията си казанджия, както и всички казанджии и казанджийски майки, т. е. принадлежащи на казанджилъка.“

Когато излезли от митрополията, Хаджи Минчо разправил за какво била гюрултията във владишката стая – владиката и писарят му се скарали и се сбили, писарят грабнал стола, замахнал да удари владиката: „Уж гърци, цариграждани. Те били цигани. Уж владици и владишко тербие, пък щя си извадят очите: карат се, бият се като голите цигани... Да не бях ги разтървал, щяха да се избият...“ После попитал Славейков защо иска да влезе при владиката. „Имаше да му се оплаквам нещо“, рекъл Славейков – миналото лято на осем места ходил и се хващал за учител и от осемте места го изпъдили – млад бил, немирен, плюл бил срещу слънцето, „еретичествувал съм, учил съм хората да не постят и съм блажал през велики пости“. Хаджи Минчо пита: „ Ама ти сега ядеш ли блажно през велики пости?“. Славейков: „ Чунким аз за в благ ден имам да ям, ами през великите пости. Аз сух хляб не мога да намеря да ям, а то блажно, и през велики пости! Пък и най-подир да съм ял някога, какво има! Всяка овца за крачето си виси. Той санким не яде ли, или ги не знаем ний какво правят те...“ Хаджи Минчо: „А че туй ви разваля вас я, езикът ви длъжък, че кой ви е крив. И да ядете – вий сте даскали, вярата държите и трябва да се преструвате колкото може, под земята да ходите, а наяве светци да се показвате. И аз ям, хем и през велики пости ям, ама никой нищо не може да ми каже, нито да ми стори“.

Прочетете още: ХАДЖИ МИНЧО ОТ ТЪРНОВО- СВЕТИЛНИК НА БЪЛГАРЩИНАТА- Змей Горянин

Прочетете още: ЧЕЛЕБИ ЯНКО и ХАДЖИ МИНЧО

- Убийството на хаджи Минча- Тодор Янков

-Сортачването на хаджи Минчо с хаджи Николи в Търново 
-Хаджи Минчо-спасител на Търново от голям пожар и създател на първата аптека в града
Историческа повест за Хаджи Минчо от Търново- "ЗВЕЗДА КЕРВАНДЖИЙКА" от Змей Горянин
ХАДЖИ МИНЧО- пиеса от Ст. Чилингиров

Източници: Звезделин Цонев- „Хаджи Минчо и песента му от 1855 г.“, https://www.fakel.bg , книгата "Бележити търновци"- Цветана Генчева, Тодорка Драганова, Йордан Димитров
 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ