СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

ТЪРГОВСКА ФИРМА „Н. МИНЧООЛУ & Е. СЕЛВЕЛИ И СЪДРУЖИЕ"

Търговска фирма „Никола Минчоолу & Евстати Селвели и съдружие” е една от най-големите търговски фирми в България през ХIХ век. Основното ѝ седалище е в град Търново и името на Никола Минчоолу е останало и досега като название на известния хан „Хаджи Николи” на Самоводската чаршия.
Самата сграда на хана е построена около 1858г. от великолепния възрожденски майстор Колю Фичето. Фирмата е основана 1841г. от Хаджи Минчо хаджи Цачов, който е тъст на хаджи Никола Минчоолу и от още един човек на име Евстати Селвели. Организацията на фирмата се състои от членовете на две семейства, но след няколко години се включват и външни съдружници. През 50-те години на ХIХ век фирмата постепенно развива търговията си. Никола Минчоолу наследява фирмата през 1855г. от тъста си Хаджи Цачов, който е бил убит на 22 май същата година. Иванчо Радювич се включва във фирмата от ранните ѝ години като чирак и работи докато фирмата се разпада в началото на 1865г. Фирмените документи са съхранени в държавния архив на Велико Търново, фонд 82к., опис 1 и 2 „Търговска фирма „Никола Минчоолу & Евстати Селвели и съдружие” - В. Търново.” Те са 247 архивни единици, съдържащи хиляди страници. Включват търговски писма, търговски тефтери, контракти, документи за недвижими имоти и други. Голямо количество фирмени документи са написани или съхранени от Иванчо Радювич. От запазените документи личи, че той е работил много отговорно и прилично, може да се разбере от неговите ръкописни документи, в които са описани много неща до най-малките детайли. Тяхната търговия се характеризира първо, с формиране на търговска мрежа. Търново е основното място, но те търгуват и в много други градове в България. През 40-те години на ХIХ век главните предприемачи Хаджи Цачов и Е. Селвели изпращат Иванчо Радювич в Русе, който почти постоянно пребивава там до 1856г., като от време на време посещава по търговски дела Видин, а по-рядко Плевен, Свищов, Никопол и Лом. Има запазено едно писмо от фирмата до Иванчо Радювич в Русе, от февруари 1851г., в което става дума за „Илиова хан”. Вероятно той е ползвал този хан за търговия или за пребиваване. В Русе е имало голямо пристанище и по река Дунав са минавали редовни австрийски параходи. Той получава стоки най-вероятно от Западна Европа и ги изпраща основно към Търново, Видин и други градове. Там също така са се продавали стоки на различни търговци. Вследствие от разрастването на търговията им, те са мигрирали и основали клонове на няколко места. През 1856г. Хаджи Никола Минчоолу се премества в Цариград, а Евстати Селвели във Виена. Същата година Иванчо Радювич се връща в Търново. Атанас Михайлов, който е съдружник на фирмата отскоро, също заминава за Виена. Разширяват търговската си мрежа, като самите те се установяват в най-значимите търговски центрове. А в други градове, като Свищов, Букурещ и Цариград, те си имат своите агенти. Хаджи Никола Минчоолу е притежавал къща в Цариград. Това е доказано от едно писмо от 1882г. През тази година той вече се е бил върнал в Търново и е искал да продаде своята къща в Цариград. Те често комуникират чрез писма, много от които са се запазили и досега. Повечето са написани на български, а от време на време на гръцки език. През ХIХ век българските едри и заможни търговци имат високо образование и използват няколко езика- български, гръцки, османотурски и други европейски езици. Когато комуникацията е по-интензивна, за един месец има по 10 изпратени писма. Тези писма са пращани понякога по пощата, но повечето са носени от кираджиите. Професията на кираджията е да превозва стоки между градовете. Особено между Търново и Русе те постоянно ползват кираджиите, които транспортират стоки и носят писма. Между двата града, в едната посока, пътят отнема два дена. Таксата за превоз се нарича кирия. Между Видин и Русе ползват параходи по Дунава. От Цариград се пътува през пристанището на Варна или по суша. За да се измине пътят в едната посока, е трябвала около една седмица. В писмата от фирмата в Търново до Иванчо Радювич в Русе или Видин е пълно с инструкции за събиране на вересия (кредит), за уреждане и продажба на стоки и за изпращане на пари. Фирмата се занимава с внос и износ, но вносът и към вътрешния пазар на османската империя е по-голям от износа. Внасяните стоки са предимно всякакви платове, прежди, фесове, кожи, конци и метални изделия. А износните са зърнени храни, вълна, пашкули, кожи и други. Продавали стоките в големите градове на Северна България, както и на няколко големи панаира, като например Узунджовския панаир, Карас панаир и панаирът на Джумая (Търговище). При тях идват клиенти от далечни места. В писмо от 12 септември 1853г. пише, че евреи са идвали от Видин до Търново и са си купили стоки за десетина хиляди грошове. Има интересен начин на продаване - „вересия”. Това е тогавашна кредитна система, а думата все още се използва макар и рядко. В писмата от Търново до Иванчо Радювич в Русе или Видин много често пише да съберат вересиите, за да не овехтеят. И в търговските тефтери често се появяват сметки на вересиите, - от кого и каква сума има да се взема. В едно писмо от фирмата в Търново до Иванчо Радювич във Видин на 19 юли 1853г. пише, че „.....и ние дадохме до осем хиляди гроша на вересия 61 ден ваде.” Събраните пари от търговията се ползват за купуване на стоки, за заплати и може би за спестяване. В едно писмо от 12 януари 1856г. от Търново до Иванчо Радювич в Русе пише, когато събере дадена сума пари, да я изпрати до Цариград. Не пише за плащане на някаква сметка или за купуване на стоки, а пише само да я изпрати. И в писма до Букурещ понякога става дума за същото. Фирмата има връзка с известния български търговец Христо Тъпчилещов в Цариград. През ХIХ век търговците ползват различни монети, заради нестабилността на турските монети. В писмата и тефтерите се споменават грошове, рубли, махмудии, карбованци, меджидии, реали, руски империали, пенди, франги, икилици и други. С писмата от Виена съдружникът Атанас Михайлов почти всеки път е съобщавал обменният курс. Съдружниците внимателно наблюдават курса и много често обменят валута.Намерих няколко свидетелства за търговските им сгради. Има една снимка на маазата на Хаджи Цачов, която се намира на главната улица в Търново, близо до площадното пространство Баждарлък, до която се слиза на изток откъм Самоводската чаршия.
Маазата му е каменна, здрава двуетажна сграда, на подземния етаж има голяма маза на стръмния терен към река Янтра. За тази мааза съществуват две снимки и в едната пише името на хаджи Цачов, а в другата пише „Маазата на Хаджи Славчо.” През април 1863 година те вече са затворили въпросната мааза и има вероятност тя да е била продадена или отдадена под наем. Съдружниците ползват няколко дюкяна в Търново. В записа на 29 март 1860г. се пише: „Продавам на Г-да Н. Минчоглу и Е. Селвели собствения дюген лежащ в Баждарлук срещу джамията и разположен от една страна до манастирския дюген св. Апостол Петра и Павла, от друга страна и изотзад дюгена на Петра Велчов, а отпред големия път, сас условена цена за грош двайсет и две хиляди и петстотин 22,500.” Но, за същия дюкян на 23 април условията са се променили, като вместо за продаване, е бил обявен за отдаване под наем 1500 гроша годишно. Там в съседство се е намирала маазата на хаджи Цачов. От едно писмо на 31 ноември 1863 година се знае, че и Иванчо Радювич също има един дюкян в града. Самата сграда на големия хан в Самоводската чаршия е триетажна, с много помещения, има вътрешен двор настлан с калдъръм и дюкяни, гледащи към улицата. На 21 декември 1859г., както се казва в едно писмо, стоките са дошли в този хан от Севлиево, което доказва, че ханът вече е бил активиран. Хаджи Никола инвестирал парите за няколко строежа освен на собствените му сгради под формата на дарение или помощ. През 1858 година той е дал 10 900 гроша, за да се построи българската църква в Цариград. Преди това е дал през 1856г. за строежа на Капиновския манастир като помощ 2935 гроша, а за църквата “Св. Константин и Елена” в Търново - 13 000 гроша. Фирмата създава търговски връзки с членовете си между Цариград, Търново и Виена и разширява търговията си. Както и при други едри български търговци, това е типичен начин на търговия през ХIХ век. Постройките на собствените им търговски сгради, маазата на хаджи Цачов и ханът на хаджи Николи в центъра на града, както и инвестирането в строежи или реставрации на религиозни сгради, дават импулс за развитието на града..
Из "Развитие на търговска фирма “Н. Минчоолу & Е. Селвели и съдружие” и търговията им през ХІХ век"
Юмико Хаясака- Япония 

Няма коментари:

Публикуване на коментар