 | ||
|
Д-р Сава Русев пък пише в своите спомени : "Имало е кръчми, собствениците на които държали в заведенията си дайрета, тарабуки, дилафи и други инструменти, с които клиентите им се веселели. Но песента, която се е пяла най-много, песента, с която са започвали и свършвали моабетите, била Хаджиминчовата. Това е песен, с която всеки търновец се гордеел. Тя е песен за търновеца Хаджи Минчо, който не искал турчин ортак, заради което бил убит. Песента стана много популярна в цяла България с името «Търновска песен» или «Хаджиминчовата песен». По мелодия наподобява турско маане, а замисълът ѝ е високо патриотичен."
Автор на текста на песента е Никола Златарски, който е бил черковен певец и кум на семейството на Хаджи Николи и съпругата му Хаджи Пенка, която е дъщеря на Хаджи Минчо.
Според Звезделин Цонев: „Музиката е написана от бащата на аптекаря Илия Н. Златев- Никола Златев, търновец, който е бил капелмайстор на арабска музикална команда на квартируващия по това време в Търново арабски полк“.
Проф. Джуджев обяснява, че в българския музикален фолклор са проникнали много структурни елементи от арабската музика, като уточнява, че „под термина „арабска музика“ ние днес разбираме не само музиката на бедуините и номадите от Аравийския полуостров, но музиката на всички ония близкоизточни и средноизточни народи, чиято единна култура се е оформила и развила върху основата на исляма: араби, персийци, сирийци, египтяни, иракци, азърбайджанци, турци, афганци, магребци и др.“
Какво казва за убийството на Хаджи Минчо песента? Причината за подлото убийство е разкрита още в първата строфа:
Във Цариград бегликът се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава,
Хаджи Мехмед иска да сортачи,
Хаджи Минчо турчин ортак не рачи.
Хаджи Мехмед люто му се заканя,
Хаджи Мехмед люто му се разсърди.
Кат' е дошло празник света неделя,
Кинка Хаджи Минчо продума:
- Хайде, Хаджи, да отидем на лозе,
хай да идем на серянлък с файтона.
Хаджи Минчо Кинка дума продума:
- Ах, не мога, Кинке, нийде да ида -
утре ми е делник, Кинке, понделник,
голям мизлиш ще имаме в конака,
а без мене мизлиш, Кинке, не става.
Ах какъв съм съня лошав сънувал!
Черно ме е куче, Кинке, хапало.
Викнала е Кинка виком да плаче:
- Бог да убий мойта майка и татко,
гдет ме мене на вдовеца дадоха!
Хаджи Минчо ясно с вик се провикна:
- Скоро файтон пригответе, впрегнете;
че на серян ще да идем, отидем.
Вървели са много-малко, вървели,
дор три ми са пушки, холам, пукнали,
Хаджи Минча ударили в гърдите,
а пък Кинка във ръката вмерили,
и тяхната ратайкиня в главата...
Какво ще покажат сравненията между вариантите?
Да започнем със заканата.
В оригинала само се споменава: „Хаджи Мехмед люто му се заканя“. В някои варианти заканата се изрича: „Ти ще на разходка излезеш,/ главата ще ти отрежа/ като на пиле петровче!“; „Ах, леле, Хаджи Минчо, Хаджи Минчо,/ ти щеш на серян да идеш/ на Марно поле в лозята,/ колая ще ти намеря,/ как да е ще те затрия!“; „Дъл няма кир Хаджи Минчо/ на разходка да излезе/ и аз дали няма на разходка да го убия...“; „Ах, леле, леле, Минчо ле,/ дали няма да доди свети ден,/ свети ден, света неделя/ и Петрови сладки заговезни/ – всички на разходка ще излязат/ на Марно поле в лозята/ и ти на разходка ще излезеш,/ и ази ще те, Минчо, извардя,/ ще ти кръвта изпия!“; „Хаджи Минчо Хаджи Мехмед думаше: - Аз не ща турчин за ортак,/ с куче в чувал не влязвам,/ че малко ли са моите,/ братовите ми синове/ Станчо ми Хаджи Цончова/ и Хаджи Димитър Ганчова?!/ Хаджи Мехмед Хаджи Минчо думаше:/ - Българин, Хаджи Минчо да стана,/ ако не ти взема здравето/ и на здравето живота,/ и на живота имота“; „ Хаджи Муса Меймед му се молеше:/ - Хайде ма ортак Минчо, направи, аман джанъм, и стори!/ - Я махни са, черно куче, не ме лай,/ че не ме, черно куче, познаваш!/ Хаджи Муса Меймед му отговаря:/ - Туй куче, Минчо, дет те лай,/ то ще те, Минчо, ухапе,/ черно ще кръви да капне!“.
Споменават се и арнаутите: „Хаджи Меймет люто му се закани,/ че повика триста души арнаути“; „арнаути с много пари нахрани,/ Хаджи Минча да си убият“.
Почти навсякъде като предпоставка за убийството се сочи настояването на Хаджиминчовата съпруга Кинка да идат на разходка. Ходенето на разходка било нещо обичайно: „Днес петък, утре – събота,/ всички търговци на разходка отиват“; „Мина зима, дойде пролет, месец май./ Търновците имат добър обичай,/ търновците с търновките излизат на расот,/ само Хаджи Минчо и Хаджи Тинка не отиват“.
Кинка започва с добро: „Я хайде, Хаджи Минчо,/ на разходка да идем“; „Хайде, Хаджи да отидем на лозе,/ хай да идем на серянлък с файтона“; „Хайде ме, хаджи, изведи,/ изведи, още разходи“; „Я излез, Хаджи Минчо, погледни/ на Марно поле накрая,/ колко са бели кокони/ и все със бели фустани“; „Я излез, Хаджи Минчо, погледай,/ всичката й касаба излязла/ и си на расотка отиват“. Хаджи Минчо има неотложни ангажименти: „голям мезлиш ще имаме в конака,/ а без мене мезлиш, Кинке, не става“; „да знаеш, Кинке, да знаеш,/ че съм йошура закупил,/ йошура ще се разхвърля“. Изтъква и друга причина: „Ах, какъв съм съня лошав сънувал!“ И още: „Аз нямам време, Кине, за разход,/ че имам много душмани“. По-конкретно: „Сега не е време за разходка,/ мене ми се Хаджи Мехмед закани“.
Кинка сменя добрия тон с жален плач и люти клетви: „Кинка си жално заплака:/ - Клета му душа, проклета,/ който се за вдовец ожени,/ вдовец на разходка не ходи“; „Викнала е Кинка виком да плаче:/ – Бог да убий мойта майка и татко,/ гдет ме мене на вдовеца дадоха“; „Викнала й Кинка да плаче,/ да плаче и да нарежда:/ - Майно ле, да не харосаш,/ татко ле да не прокопсаш,/ няма ли ерген за мене,/ а ме на вдовец дадохте,/ на вдовец, на големец“; „за вдовец, мамо, за третак,/ той си младини прекарал,/ никъде не ме завежда,/ ни на расотка извежда“; „Колкото жално Кинка плачеше,/ още по-жално заплака,/ по-жално, по-милно продума:/ - Майчо бе, да се провалиш,/ буба Янко, да се проседнеш,/ дето сте ме дали на вдовец,/ на вдовец чиляк преминал,/ той се е вдовец находил/ със първата си стопанка,/ със бяла Гунка кокона“; „Хаджи Минчо се й на расот находил/ и се й на жени налюбил; „Кинка се люто разсърди,/ че викна Кина да плаче:/ - Бог да убие майка ми,/ пък да порази татка ми,/ че толкоз касаба голяма,/ толкоз ергени зевзеци,/ нема ли ерген зарад мен,/ ма даде мама на вдовец,/ на вдовец, на Хаджи Минча“; „толкоз ме момци искаха“...
В един-единствен вариант Хаджи Минчо опитва да отложи разходката: „след това ще те изведа,/ изведа, още разходя“. В останалите незабавно нарежда: „Я впрягай, Христо, конете,/ че ще на разходка излезем“; „Скоро файтон пригответе, впрегнете,/ че на серян ще идем, отидем“; „Киро ле, баш кочежио,/ я впрягай златна кочия,/ обличай, Кине, премяна“; „Димо ле, Димо ратайо,/ я стягай златна кочия,/ че впрягай бели атове“; „Упрегнете чифте пайтони,/ я сядай, Кинче, у пайтона,/ расотка да те расодя“.
В девет от вариантите убийството е извършено с една пушка – „пушка от гора изпука“, в три – „до три са пушки пукнали“, в един – „триста ми са, олън, пушки пукнали“, в друг – „Хаджи Мехмед Хаджи Минчо заварди,/ че му ножа право в сърце ударил“.
След убийството косвените нападки към Кинка преминават в директни обвинения направо от устата на убития Хаджи Минчо: „Кинке ле, бяла българко,/ находи ли са на рахат,/ наживя ли се на живот –/ мене ме турчин убива/ от лява страна в сърцето!“; „Находи ли се, Хаджи Гинке, на разход,/ нагледа ли се, Хаджи Гинке, на сейром“; „Кинче ле, находи ли се, Кинче ле,/ Кинче ле, наноси ли се, Кинче ле,/ на мойто тежко имане“; „Клета му душа, проклета,/ който жена си послуша,/ с жена си на разход да ходи!“
В три от вариантите до убийство не се стига, в два от тях всичко приключва със заканата, в третия – с жалбите и клетвите на Кинка.
При Атанас Стоев, няма закани, няма жалби и клетви, няма убийство:
В Цариграда интезап се продава,
Хаджи Минчо от Търново купува.
Осман ага иска ортак да стане,
Хаджи Минчо никой ортак не иска:
- Слушай, кардаш, да знаеш, да чуеш –
ортаклъка файда, холан, не носи,
Хаджи Минчо никой ортак не иска.
Дядо Жечо е пял песента и със заканата, и с убийството – пукнала пушката в гора зелена, Хаджи Минчо в сърцето ударила.
Атанас спира песента, преди да пукне пушката. Може причината да е чисто техническа – заради дължината на записа. Може от личен опит и вътрешно убеждение да е поставил ударението върху „ортаклъка файда, холан, не носи“.
С всичките си изменения и варианти Хаджиминчовата песен си остава орташка – български текст и мелодия, заета от турската народна музика.
Тази популярна търновска песен вълнува и умилява всяко българско сърце. И след Освобождението продължава да се пее и свири от хорове и оркестри, като гимназиалните учители по музика и военните капелмайстори са я аранжирали, хармонизирали и оркестрирали. Песента навремето е била известна като търновския химн.
Източници: "Хаджи Минчо ортак не иска"- Борислав Геронтиев, https://old.fakel.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар