ИЗ ПЪТЕПИСИ И СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)
Много известният хаджи Минчо х. Цачев (1800— 1855) е родом от Дряново. Дошъл и заселил се в Търново, той се е проявил със своите предприятия, които му донасяли големи печалби. Между другото, закупувал от правителството беглика в Търновско, от който имал голям приход, даващ му възможност да живее господарски. На това му завидял живущият в Търново търговец, мохамеданин, хаджи Мехмед Караманлията, който устроил неговото убийство. Това събитие, което е едно обикновено явление в криминалистиката и няма някое особено народно значение, изтъквам, защото е оставило в Търново един траен спомен, свързан с песен, която и до днес се пее, и защото хаджи Минчо не само е бил един първенец и честен човек, но и благодетел на града. Той е възобновил на свои средства изгорялото по онова време училище при църквата „Св. Никола“, като го направил голямо, триетажно и каменно.
И така хаджи Мехмед Караманлията му предложил да му стане съдружник, но хаджи Минчо отказал да го приеме за такъв, не желаейки да има „турчин ортак.“ Обиденият хаджи Мехмед се заканил да го убие. И наистина той изпълнил заканата си, като наел двама албанци — Емин и Абдула, теляци в банята „Башъ-хамамъ“, които и извършили убийството.
На 22 май 1855 г., на Петрови-заговезни, хаджи Минчо отишъл с жена си да заговяват на колибата — лятната къща — на тъста си Челеби Янко, намираща се на Мармарлия. Когато се хранили, убийците скритом ги наблюдавали, та когато съвсем се смръкне, да гръмнат и убият хаджи Минча. Но те не се решили да сторят това, тъй като в това време в полата на хаджи Минча се намервало едно дете, вероятно роднинско, което той галил. Убийците се съжалили над невинното дете, което е можело да стане жертва при изгърмяването и решили да извършат убийството на друго място, когато хаджи Минчо и жена му си отиват за града. Избрали за най-удобно за целта си място пътя над Мармарлия, до хаджи Янковата колиба, който на това място единствен води за града през Марнополе. Било вече доста късно. Те отсекли един голям клон от изправящите се край пътя дървета и препречили с него доволно тесния път, а след това се скрили в храстите, очаквайки жертвата си.
Когато се задал отдолу възлизащият по стръмнината файтон, в който седели хаджи Минчо и жена му Кинка, а на капрата, до файтонджията, слугинята, убийците били вече сигурни в своето престъпно дело. Достигайки мястото, дето бил препречен клонът, конете се заплели в него и спрели. В това време се раздават няколко гърмежи... Хаджи Минчо бил на място убит, а жена му леко ранена в ръката; ранен бил и файтонжията, а слугинята толкова тежко, че паднала от файтона мъртва. Убитият хаджи Минчо бил отнесен в града, а забравената слугиня била намерена на другия ден с оглозгано от кучетата лице. Погребението на жертвата е станало извънредно тържествено. До църквата „Св. Спас“, в двора на която е била погребана, са били хвърляни върху навалицата по целия път бешлици (турска монета със стойност на днешна петолевка). Надгробната плоча и днес се вижда, зазидана в една от стените на църквата „Св. Спас“.
Предполагаемата надгробна плоча на Хаджи Минчо, вградена в църквата "Св. Спас. Думите са разделени с двоеточие и текстът, според мен е следният:
Заинтересувано от това подло убийство на знатния първенец, почитан и в турските кръгове, правителството взело мерки и успяло да залови убийците и техния подбудител хаджи Мехмед Караманлията. Последният бил осъден на 7 годишен затвор, който да излежи във Видин, а убийците — на 8 годишен, в Търновския затвор.
Така трагично загинал на 55 годишна възраст търновският първенец хаджи Минчо х. Цачев. Това събитие оказало своето влияние на онова време, когато се е водила църковната борба, и народът се стремял още и към политическа свобода. Наскоро е била съставена и песен — „Хаджи Минчовата“, — която и до днес се пее). Ето нейното начало:
В Цариград беглика се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава.
Хаджи Мехмед иска да се сортачи,
Хаджи Минчо ортак турчин не рачи.
Хаджи Мехмед люто му се разсърди,
Хаджи Мехмед люто му се заканя.
Кат е дошло празник света неделя
Кинка хаджи Минчу дума, продума:
„Хайде, хаджи, да отидем на лозе“.
След завръщането си от Видин, гдето излежал наказанието си, хаджи Мехмед горчиво се е разкайвал за извършеното престъпление.
Прочетете още: ХАДЖИ МИНЧО ОТ ТЪРНОВО- СВЕТИЛНИК НА БЪЛГАРЩИНАТА
Прочетете историческата повест за Хаджи Минчо от Търново- "ЗВЕЗДА КЕРВАНДЖИЙКА" от Змей Горянин
ХАДЖИ МИНЧО- пиеса от Ст. Чилингиров
Няма коментари:
Публикуване на коментар