 |
| Картина на Обербауер |
Челеби Янко е бил тогава най-знатния търговец, известен с своето богатство и авторитет в целия санджак между Балкана и Дунава. Неговага голяма къща е била винаги отворена за селяни, дошли от близки и далечни места да дирят покровителство и защита от Челебията. А той, щом си изпиел утрешното кафе, извиквал подред един след други селяните и внимателно изслушвал тъжбите им. След туй, заповядвал да оседлаят алестия му ат, метвал се пъргаво на него и последван от сеизина си, потръгвал към конака, който бил на стотина крачки от къщата му. Пред самата врата на конака, Челебията отсядвал от коня си, а горе на стълбата го причаквал сам аянинът (управителят), посрещайки го с думите: „Буюрун чорбаджи!“ След това влизали в мезлишката стая, където го очаквали вече другите съветници — трима или четирма бейове и толкова българи чорбаджии-първенци, съставляващи окръжния съдебен съвет. Тогава се е почвала, под председателството на аянина, съдебната процедура, извиквали подред селяните, разпитвали ги, вземали бележки и след туй са произнасяли присъдата. Най-ревностно защищавал тъжителите Челеби Янко, особено когато тия тъжители бивали българи, ощетени или пострадали от турски золумлуци. Неговата дума е била винаги тежка и послушвана и никога не се е случвало да измени, или да се отметне от еднъж изказаното си мнение. След свършването на мезлиша, най - напред се е подигал да стане Челебията, а след него и другите, и със същия салтанат, яхнал на алестия си ат и сеизина му подире; опътвал се към дома си. Там са го причаквали селяните, които в отделна стая са бивали гощавани от общия казан на домакина, а някои, които са били от по-далечни места, са оставяли и да пренощуват.
Срещу всички тия услуги и защити, Челеби Янко не е получавал нищо друго, освен доброволни подноси от страна на селяните — яйца, кокошки, пуйки и др. Тия подарки той никога не ги е изисквал; нито ги е даже поглеждал, понеже бил много сьстоятелен човек. А и другите български чорбаджии — първенци, като Сава Паница, Пенчо Николов, Георги Чорбаджи от Арбанаси и др., са били също почетни хора и ревностни защитници на българите. Това било през първите години на танзимата (реформеното време) когато тия чорбаджии са били вече окуражени от скорошното идване на Абдул Меджида в Търново и от провъзгласените постановления на негова Хатишериф (1839 г.) за равноправието на всички султански поданици и са чувствували тъй да речем, гордост, че упражняват официално правото си в защита на неоправданите. Още повече, че тия неоправдани са теглили най-много от провинциалните бейове и особено от управителите и надзорниците на техните имоти, земи и чифлици към които султанското благоговение е почнало да охладнява. Времето е било такова, че хора, като Челеби Янко и др. първенци са чувствали и виждали ясно залязващата звезда на провинциалните бейски произволи и золумлуци, в туй същото време, когато звездата на българското градско еснафство и търговство все повече се е издигала и печеляла авторитет пред централните власти.
След смъртта на Челеби Янко, заместил го зет му Хаджи Минчо, човек с твърда воля и буен защитник на българите. Той бил още по прям и ревностен в изпълнението на чорбаджийската си служба, отколкото неговите предшественици. Неговото влияние е било тъй голямо, че от него еднакво се бояли, както самите турски власти, тъй и бейовете, които не са могли вече безнаказано да си служат със селяните, да ги впрягат на работа по чифлиците като роби, без да им заплащат и свръх това да им ограбват имота и добитъка. В туй положение, много от бейовете се изселват и настаняват на служби в Цариград, а само добре затвърдените с имоти и земи остават в Търновско, между които най-видни са били: Фазлъ-бей, Келифарлъ-бей, Мастунаа и др. Всички тия са питаяли скрита ненавист към Хаджи Минчо, а особено Мастунаа, който, най-сетне и уговорил двамина арнаути да убият чорбаджията. Една вечер когато Хаджи Минчо със семейството си и други гости е вечерял на кйошка си в лозята в месността Мармарлия, уговорените двамина арнаути се притаяват под едно дърво и в една удобна минута извършили злодеянието си. Те стреляли право срещу Хаджи Минча през прозорците на кйошка и смъртоносно го повалили.
Да отбележим и един интересен случай от живота иа Хаджи Минча. Една вечер той давал зияфет (угощение) на по първите турци и българи в града. На тоя зияфет бил поканен и даскал Никола Златарски, певец в църквата "Св. Никола" и баща на известния наш историкъ професор Златарски. След като яли и пили, дошло, ред за песни и чорбаджията поканил даскал Никола да изпее нещо хубаво. Този последният почнал, извил глас на воля и тъй кръшно и сладкогласно пял, че смаял всички гости, особено турците, които за пръв път го чували. Сам Хаджи Минчо се възхитил дотолква, че заповядал да му донесат сенетлика (вързопче с ценни книжа), развързал го, извадил от него един запис и го разкъсал пред всички на парчета. Този запис бил за 5, 6 хиляди гроша, които даскалът заел от чорбаджията, за да си построи къща.
Become a Patron!
Няма коментари:
Публикуване на коментар