Майстор Колю Фичето- патриархът на българската архитектура

Снимка на Константин Фичев, правнук на Колю Фичето

Колю Фичето не се е снимал никога през живота си и нито един художник, негов съвременник не го е рисувал. Казват, че било от скромност, а може и да не му е останало време. Затова всички днешни портрети на първомайстора са правени по описание на негови родственици и от единствената запазена снимка на смъртното му ложе при погребението му във В. Търново през 1881 год. Снимката е прeдоставена от Константин Фичев, пра-правнук на Колю Фичето.
В своята книга от 1942 г. Йордан Кулелиев дава следните биографични бележки за първомайстора: "Майстор Колю (Никола) Фичето е роден в Дряново през 1806 г. Дошъл в Търново през 1830 год. Бил е женен за Марина и е имал дете Иван. После в Търново му се раждат и други деца. Имал е всичко 4-ма сина: Иван, Сава, Нено и Никола и 4 дъщери. Живял е в днешната „Фичева“ уличка. Починал е на 18 XI 1881 год., точно преди 60 години, (баба Марина починала на 26 XI 1883 г. ). Опелото му е извършено в църквата „Св. Константин“. Има фотографическа снимка, поместена във в. „Велико-Търново“, год VII бр. 24 от 4. X. 1930 год., с обяснително писмо от покойния бивш нотариус Георги Ганчев, кои лица са фотографирани с покойния и друго обяснително писмо от бившия генерал Фичев, поместено в бр. 26 за фотографираните лица. За него има писано и в книгата „Пътеводител на В. Търново", издание на В. Търновското туристическо др-во „Трапезица" — 1907 год., стр. 25, 26, 76, 78. В „Пътеписи от Тодор Янков, стр. 62, 153, и църквата "Св. Марина“ в Марино поле е строена от него."

Ето какво пише за изкусния възрожденски майстор в Пътеводителя на В. Търново от 1907 г.: "Колю Иванов Фичето, именуем от турците Фичеоглу ефенди е един от най-видните български „доморасли инженери“. Роден е през 1806 г. в гр. Дряново от бедни родители /в неговият род обаче по предание се знае, че годината на раждане е 1800 г./ Майка му, която останала на двегодишната му възраст вдовица, дала го на занаят с майсторите дюлгери в Добруджа още на десетата година. Заедно с майсторите си, малкият дюлгерин Колю споходил много градове из тогавашната турска държава и из Влашката земя. След 7, 8-годишно чиракуване Колю е бил признат за калфа. На 22-рата си година той се задомява, но след една година остава в Дряново булката и детето си и заминава за Цариград по работа. Оттам се завръща пак в Дряново, но след това, като вижда, че в този градец място за работа по неговите планове няма, преселва се със семейството си в мютесарифския град Търново. Още като живееше в Дряново, зиме, когато строенето спира, Колю дюлгеринът е работил абаджилък. В Търново обаче абаджилъкът през зимата бил заместен с дограмаджилък: Колю приготвял врати и прозорци за летните строежи. В работата си той е бил много точен, акуратен и изработените предмети го издавали за един вещ майстор-дюлгерин. В 1836 г., когато била освещавана църквата Св. Никола в града, владиката Иларион останал учуден от хубавата сграда и поискал да види майстора на църквата (който бил някой- си Уста Велю). Всички дюлгери в присъствието на Уста Веля изблъскали на лице Коля Фичето и него представили на владиката зa майстор, понеже под негово ръководство и упътване е била започната и съградена църквата. Владиката му поблагодарил, наградил го, признал го за майстор и оттогава насетне и турската власт почнала да му поверява градежите на големи постройки. До това време Колю Фичето бил безграмотен и, чак като станал майстор, се научил да чете и пише от временните си съдружници — Уста Веля и Станю Марангозина. През пролетта на 1848 год. Колю Фичето за последен път отива дюлгерин по гурбетлък във Влашко. Завръща се от там и повече на гурбетлък не ходи : остава да работи в Търново. Изпъкването на българския черковен въпрос накара много градове и села да почнат да строят църкви и при тях училища. За Коля Фичето се яви работа голяма: отвсякъде го канеха да „скрои“ план на църквата и да наглежда работенето ѝ. От друга страна и турското правителство с прокарването на шосета из държавата имаше нужда от познанията на майстор Коля по направата на мостове. Колю Фичето тича и работи навсякъде. От него са построени: в града църквите Св. Никола, Рождество Пр. Богородици (старата съборна църква), Св. Спас, Св. Константин и Елена, Св. Атанас/днес св. св. Кирил и Методий/ и Св. Марина; в Лясковец — Св. Димитър; в Горна Оряховица — Св. Никола; в Свищов — Св. Кирил и Методий, и др. Всички тия църкви си имат своите особености в архитектурно отношение и някои от тях може да служат като образци на нашите млади инженери. Освен това, той е строил в града няколко джамии с техните минарета, и Градския дом, както и покрития мост над р. Осъм в гр. Ловеч, и др.; но от всички постройки мостът над р. Янтра при гр. Бяла, на шосето Русе-Търново, е най- грандиозната постройка на този доморасъл- инженер. Този мост е каменен, с полукръгли сводове, дълъг е 276 метра с широчина 9.5м.; състои от 14 отвори, от които тези в леглото на реката (най-големите) имат пробег по 12.5м. Мостът е строен в 1865—1868г. и учудва с направата си всички чужди пътешественици по Балканския п-в. За него и неговия строител, когото Каниц видял в с. Присово (край Търново), пише: „ ... И тоя скромен човек в потури и абичка, не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския п-в, изключая Цариград“. Този мост и църквата Св. Кирил и Методий в Свищов с тъй да се каже chefs d’oeuvre на Колю Фичевите постройки. Колю Фичето умря в града Търново, в края на ноемврий 1881 г., 75-годишен, като остави многоброен род от синове и внуци."
 Йордан Кулелиев пише още за великия възрожденски майстор следното: "Неговото име и дела са исторически. Той е бил гордост за града Търново и за енорията, живял е в Патрик махала и днес една от уличките (тази под аптеката на Воденичаров) носи неговото име— Фичева уличка. Името му става известно още от 1836 год,, когато е била строена и осветена църквата „Св. Никола", църквата в „Преображенския манастир“. После с хана на Хаджи Николи. На голямата снимка на В. Търново от 1850 година, намираща се в кабинета на кмета, хана на х. Николи заема видно място.
През 1865 година той построява Беленския мост. Бележитият унгарски пътешественик и писател Феликс Каниц ето що пише за него: „На случайността се дължи, че аз в 1872 г. се запознах лично в Фидабей, близо при градеца Килифарево, с майстора на тоя мост. Там, в голямата еснафска стая на хана, седеше той, Никола Фичоглу, един простичък българин от Балкана, който нито по облекло, нито по нещо друго се отличава от обикновените селяни. Но той говореше с оправдана гордост за своето дело (Беленския мост); като изтъкваше особено че е струвало 700,000 гроша, сир 70,000 гулдена, за България грамадна сума. Тази постройка, като се изключи Цариград, трябва да бъде назована най-съвършената хидротехническа- постройка в Турция и естествено служеше за почит дори на способни техници". Както Беленския мост много говори за неговото строително дело, така убедително и внушително ежедневно на нас говори и общинското здание (Полицията), строено от него между годините 1870-1875. И днешното здание е вярно копие на старото..  Стореното от Коля Фичето за града ни е твърде много и той е заслужил признанието от всички за почетен и именит гражданин на В. Търново."

 

По спомени на Николай Евстатиев Мартинов, син на Евстати Мартинов, Колю Фичето е бил среден на ръст, винаги забързан за работата си и постоянно умислен. Може би тази му замисленост се е дължала на това, че в главата му са зреели планове за нови строежи, които впоследствие така майсторски сътворявал. Той е бил голям патриот. Вместо с оръжие в ръка, той чрез своето майсторство се борил срещу турското робство. Известни са неговите  алегорични фигури в устоите на Беленския мост на р. Янтра. Когато той е строил турски обществени сгради, той им е предавал кръстовидна форма, с което искал да покаже, че кръстът стои над полумесеца.  Такъв например е строежа на Търновския конак, сега общински народен съвет, който гледан от "птичи поглед" има кръстовидна форма на строежа. В този конак е трябвало да зеседава Учредителното събрание при освобождението на България от турско иго. Тогава през 1878 год. се е изказало мнението, че сградата не може да издържи тежеста на многото народ, като се предполагало, че ще има такъв. Тогава една руска рота е била накарана да марширува с парадна стъпка по горния етаж на сградата, която цяла се тресяла, но не се съборила. Руските инженери, които присъствали на това изпитание се произнесли за нейната здравина и Учредителното събрание се състояло в нея. 

Правнукът на Колю Фичето – Константин Фичев разказва, че неговият прадядо е бил човек с огромно благородство, скромен и най-вече – богобоязлив и истински вярващ. Това обяснява голямата му любов и старание в изграждането на църковни сгради. За тези негови заслуги църковното настоятелство към търновската църква „Св. Св. Константин и Елена” му подарява трон в храма, разположен най-отпред до владишкия трон. Когато внукът му го питал: „Дядо, защо сядаш най-отпред и защо на този трон никой друг не сяда?” Първомайсторът отговарял: „Защото, Косьо, така са решили нашите махленци, настоятелите на църквата. Нали аз съм я построил. По този начин ми се отблагодаряват.” За тези заслуги на Колю Фичето миряните на същата църква „Св. Св. Константин и Елена” му позволяват да погребе първородния си син Иван, починал преди него, в двора на църквата. 

За религиозната ревност на Първомайстора са оставени интересни данни. Колю Фичето неизменно присъства на църковната служба в неделя. Лицето, според неговия внук, оставало винаги спокойно, но сериозно, съсредоточено. Слушал е внимателно думите и песнопението и е потъвал в красотата на православната литургия. Никола Фичев до смъртта си остава силно вярващ човек.

Източници: "Пътеводител на В. Търново от 1907 г.", книга на Йордан Кулелиев от 1942 г. за църквата "Св. св. Константин и Елена", спомени на Константин Иванов Фичев, правнук на Колю Фичето, спомени на Живка Лазарова, внучка на Евстати Мартинов

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ