В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ
СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Музей „Възраждане и Учредително събрание”- стар турски конак

Пътеводителят на града от 1907 г. отбелязва.. Общината притежава няколко здания, но от тях по големината си обръща внимание Градският дом. В това здание се помещават: 1) Окръжното управление, 2) Окръжният съвет, 3) Окръжният съд с прокурорския паркет, с нотариуса, с съдебните следователи и съдебните пристави, 4) Двете мирови съдилища (първо и второ) и 5) Общинското управление. Градският дом е забележителен със своя план в архитектурно отношение, макар да не е строен от специалист инженер: майсторът му е известният Колю Фичето. Това здание е най-голямото в града, издигнато е на 3 етажа откъм север и на 4 етажа откъм юг. Долните два етажа са в земята, а горните два са над земята. В двата горни етажа има 37 стаи, заети с поменатите по-горе учреждения, а другите два долни етажи имат 18 стаи (по 9 на етаж) само към южната страна. Стаите на долните етажи служат за складове на полицейската стража или за работилници на затворниците. Зданието е оценено за 300000 лева. То е историческо, защото в него след освобождението ни се извършиха важни актове: 1) Тука при встъпването на освободителните руски войски в града търновските първенци посрещнаха военачалниците им с „добре дошли“; 
2) В него се пресъздадоха турските учреждения в български, след като минаха фазата на руското губернско управление; 
3) На 10 февруари 1879 год., всред голямо тържество от народа, в присътствието на представители от всички европейски държави, тука се откри от руския комисар, княз Дондуков Корсаков, Учредителното народно събрание, което заседава повече от 2 месеца, като написа основния закон на Княжеството—Търновската конституция; 
4) на 17 април с. г. в това здание се събра Първото велико народно събрание, свикано за избиране княз на освободената България, като избра за такъв Александра Батемберг; 
5) На 27 юний с. г. пред представителите на Първото велико народно събрание, в присътствието на дипломатическото тяло и на народа, първоизбраният княз Александър произнесе на български тържествено клетвата, предвидена от Конституцията, след което закри Първото велико народно събрание; 
6) На 27 юни 1884 г. тука бяха свикани представителите от Четвъртото обикновено народно събрание на извънредна сесия, за проверка на изборите и за да закрепят в страната едно трайно управление след премахването на пълномощията; 
7) На 6 септември 1885 г. в това здание покойните държавни мъже, Стамболов и Каравелов, взеха решение да се признае от българското правителство провъзгласеното съединение на Южна България със Северна за свършен факт; 
8) След позорната дата, 9 август 1886 г., Стамболов, подкрепен от приятелите си, с които се съвещаваше в това здание, обява се против свалянето на княз Александра от българския престол и, като председател на народното събрание, се постави начело на народа и на войската против извършения преврат, обяви отстранителите на княз Александра за престъпници, отново възвърна на престола изгонения от България княз, като възстанови по този начин честта на народа и на младата българска войска. 
На това здание гражданите гледат като на светиня. Външните (проходящи) лица с интерес го спохождат и разглеждат. На 18 декември 1906 г., в 4 часа сутрината това здание, неизвестно как, се запали и в продължение па 2—3 часа изгоря заедно с всички мобили, книжа и архиви на учрежденията, които се помещаваха тука. Загубите са изчислени на повече от 3000000 лева. Изгоряха с архивата на общинското управление и много ценни за града книжа."
 Върху запазените първи и втори сутерен сградата била възстанована в променен отчасти вид по проект и под ръководство на местното техническо бюро на арх. Г. Козаров. Сумата от застраховката, изплатена от акционерно дружество "Балкан” била достатъчна не само за завършване на строежа, но и за изграждане на първата за страната инсталация за парно отопление. След 9-ти септември 1944г. до края на 1979г. сградата на конака се предоставя за ползване на Великотърновския градски народен съвет и Окръжния народен съд . Въз основа на одобрено планово задание, изработено от Съюза на архитектите в България през 1987г., арх. Илия Лефтеров изработва проект за реставрация и адаптация на конака. Имало е 8 варианта, Експертният съвет на Националния институт за паметниците на културата с протокол №6 от 13.02.1980г. приема четвъртия. Арх. Н. Тулешков в своята книга „Преминал майстор през земята” по повод 200 годишнината от рождението на Майстор Колю Фичето пише: ”По проекти на арх. Илия Лефтеров се извърши нова пълна реконструкция, вследствие на която Конакът беше възстановен във вид, максимално доближаващ се до оригинала.”
В момента в сградата на конака се намира музеят „Възраждане и учредително събрание” (открит е на 16.11.1985г.) В него се пазят множество снимки, оригинални документи и материали, свидетелстващи за богатото минало на Велико Търново. Оригиналната експозиция пресъздава цялостно онези славни векове с тяхната култура, бит, борба за църковна и национална независимост. На последния етаж на сградата на бившия турски конак е възстановена залата, където през 1879г. Учредителното събрание приема Търновската конституция. 
Бел. авт. - Данните за първобраза на конака са взети от Обяснителната записка към проекта на арх. Лефтеров за реставрация и адаптация от 31.12.1979г. 
Източник: Пътеводител на В. Търново от 1907 г. http://bolgari.net

Няма коментари:

ДАРЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ

Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Абонирайте се, за да ни следите в

Популярни публикации

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.