Хан Хаджи Николи

В периода 1858 - 1862 г. по образец на "Балкапанъ хан" в Цариград, Кольо Фичето построява за нуждите на търговеца хаджи Николи хан във Велико Търново. Той е единственият оцелял през годините от всичките ханове, построени в града, които към 1877 г. са били около 70. Тoзи красив хан е разположен в сърцето на стария град, на Самоводската чаршия и е паметник на културата от национално значение.

Работата по строителството отнема около четири години, а в завършения си вид сградата наистина впечатлява – снажна триетажна осанка с каменни колони, укрепящи шикозни барокови балкончета, с просторен вътрешен двор и цялостно елегантно излъчване без то да е за сметка на функционалността. Сградата и до днес остава едно от най-значимите творения на легендарния майстор Колю Фичето. Собственикът ѝ Хаджи Николи е фигура с огромен авторитет за времето си, оставил ярка следа в българското Възраждане и борбата за църковна независимост на българите от гръцката патриаршия. В борбата, за чийто успешен изход е похарчил повече от 500 000 златни лв. собствен капитал, той изгубва и почти цялото си състояние и имущество, но оставя името си чисто.

През 1879 г. се завръща в България в тежко материално състояние и завършва земния си път в бедност на 03.09.1892 г. Погребан е като основен дарител пред входа на храм „Св. св. Константин и Елена”, където и до днес странниците могат да почетат гроба му.

На плочата с имената на дарителите и благодетелите на храма се вижда, че неговото име стои редом до това на основния дарител митрополит Панарет Рашев, вуйчо на Венета Ботева, съпруга на Христо Ботев. Сградата на Хан “Хаджи Николи" е част от плътен градски силует, разположена на стръмен терен с малка дълбочина. Решена е пространствено със стъпаловидно оформени обеми, ажурни фасади с характерни архитектурни мотиви, конкавни профили на корнизите, парапетите и каменния им цокъл, елиптична линия на сводовете и арките. Тесният издължен двор е ограден от три страни: от североизток – двуетажно крило с приземие; от югоизток – едноетажно крило с приземие; от югозапад – приземно ниво с магазини към улицата и проход към двора. Планът на сградата е от самостоятелни помещения по етажите, които през годините са били складове за стока и работилници. На първо ниво към улицата има дюкяни, които се ползват по предназначение и до днес. Конструкцията е масивен градеж от тухли, камък и желязо. Стените са носещи, изградени от ломен и грубо обработен камък, а етажните плочи са уникални масивни тухлени засводявания. При коридорите с колонади, хоризонталните сили се поемат от железни обтегачи с квадратно сечение. В каменните стаи изтъкнатият търговец хаджи Николи складирал манифактурни стоки, внасяни от Западна Европа и от Близкия Изток, както и произведения на търновските майстори чохаджии, куюмджии, бакърджии и др. Предните дюкяни на хана на хаджи Николи били заети от дръндарин, бакалин, куюмджия, кафеджия и шекерджия. До 30-те години на XX век срещу хана в дъсчени бараки, боядисани в червено, табаците, цървулджиите и опинчарите от Асенова махала продавли стоката си - камшици, седла, цървули, кундури, всичко, правено от кожа. 

Досега Хан “Хаджи Николи" е претърпял няколко промени. През 1929 г. е засегнато югозападното крило, за да се прокара улица с габарит по плана от 1907 г. и да се построи старата поща. Демонтираните каменни колони са били апликирани към стената на магазините. Изграден бил каменен надзид с елиптични слепи арки и дървена стряха, а магазините били приспособени за гаражи. В някои от помещенията сводовете са били закрити, а на подовете било поставено дюшеме предвид използването им за бекярски жилища. 

През 1967-69 г. е направена частична реставрация от архитект Стефан Пенков. До 1987 г. ханът е отворен за посетители като музейна експозиция на Регионален исторически музей, след което е предоставен на Националния музей на архитектурата, а дюкяните на Архитектурно- етнографски комплекс „Самоводска чаршия”. През 1992 г. е реституиран и предаден на наследниците на Хаджи Никола Минчев. През 2006 г. внукът на хаджи Николи, д-р Васил Николиев продава сградата и новият собственик, офицер от американската армия Едмънд Бек, който започва реставрацията му. Автентичната фасада и обем са изцяло запазени и съхранени по проекта на арх. Николай Георгиев. Изцяло е подменена покривната конструкция, като за препокриване са използвани автентични стари български керемиди. Колоните са консервирани, арките са конструктивно укрепени. В интериора са използвани естествени материали – дъбов паркет, италианска подова керамика, дървена дограма, врати и мебели от масивно дърво. След реставрацията хан “Хаджи Николи” е отворен за нов живот и посреща посетители като своеобразен културен център и комплекс от кафене, ресторант, вино бар, лятна градина и изложбени зали с музейни експозиции и картинна галерия. През 2010 г. ханът спечели специалната награда на журито в националния конкурс “Сграда на годината” за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и “Наградата на публиката”. Източник: Иван Радев, "История на Велико Търново XVIII - XIX век" https://bg.wikipedia.org http://strannik.bg 


ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ