С любезното съдействие на тяхната внучка Живка Лазарова.
На снимката са Евстати и Живка Мартинови.
Роден в занаятчийското семейство на Анка и Марин Анастасов х. Цончев. Потомък е на няколко знатни възрожденски български родове: на поп Стойко от Елена, на легендарния поп Мартин от Разпоповци, на Христо Даскалов от Трявна и на Евстати Априлов от Габрово. Първоначално учи във взаимното училище при учителя Георги Коджов, а след това в класното и духовната семенария в Петропавловския манастир при Лясковец, който завършва през 1876 г. След три години, през учебната 1879 г. е назначен за директор на духовното Петропавловско училище. В същото време отговаря за търновските основни училища. Преподавал география, история, закон Божи и краснопис.
Евстати Мартинов се изявява и като автор на учебници. По време на учителствуването написва и отпечатва — „Отечествоведение за четвърто отделение“ и „Отечествена география за класните училища“. След Освобождението е назначен за учител в Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“. Заедно със Ст. Стамболов в продължение на една година редактира политическия вестник „Съединение“, издаван в Търново, печатан в печатницата на Киро Тулешков, която се помещавала срещу читалище „Надежда“ (днес на това място се намира къщата на Н. Каранешев). Известно време работи като член на Окръжния съд, а от 1880 до 1889 г. е председател на съда. На тази длъжност остава и през годините 1894—1901. По-късно преминава на адвокатска практика. През целия си трудов път Евстати Мартинов е работил като общественик. Включвал се в културните прояви на читалище- „Надежда“ и е бил кмет на града. Според спомените на Никола Мартинов, син на Евстати Мартинов се представя ценна информация за пожара от 18 декември 1906 г. След Освобождението Общинският съвет в Търново бил винаги в ръцете на привържениците на Стефан Стамболов, но в периода 1902 -1904 г. в общината са избрани представители на Народната партия, а кмет става Евстати Мартинов. При среща на Иван Халачев, министър на вътрешните работи според спомените, с Евстати Мартинов на площад “Баждарлъка”, “министърът” обвинил кмета, че бил обрал общината. След станалия скандал в общината пристигат финансови ревизори, които установяват парични злоупотреби в размер на 30 000 лв. По искане на Евстати Мартинов е заведено допълнително следствие, което доказало, че обсебването на тези пари е станало по-рано - т. е. тогава, когато на власт в общината били стамболовистите. Съдът привлякъл за обвиняеми бившите членове на общинската управа, но влиятелни дейци на Народнолибералната партия забавяли делото. Когато в края на краищата то било насрочено, привържениците на Стамболов подпалват “Полицията”, за да прикрият своите престъпления. По това време въпросната сграда дава приют освен на общинските служби и на всички окръжни инстанции, които заплащат съответен наем за използваните помещения.
Внучката на Евстати Мартинов- Живка Лазарова разказва за своя дядо: "Дядо ми Евстати Мартинов е бил съдия и в София, където по същото време е съдия и Алеко Константинов. Според моя дядо Алеко Константинов е бил един много добър човек и му е било трудно да раздава наказателни присъди и затова се отказва от съдийството. С дядо ми са имали много добри отношения и тъй като много е пътувал до Виена разказва на Алеко за тези свои пътувания и за случки с българи зад границата. Когато Алеко пише "Бай Ганьо", първият разказ започва с "Както казва Стати" това е разказ на дядо ми, когото така са наричали. Освен в София дядо ми за кратко е съдия в Пловдив /съдиите тогава не са ги задържали на едно място дълго време по понятни причини/, това са годините 1899 -1900 г. защото баща ми е раждан в Пловдив. След това се прибира във В. Търново, отказва се от съдийството и става адвокат. Намерих един спомен на баща ми, който е озаглавен "Кратка историческа справка". Спазвам изцяло правописа на баща ми. При избирането за княз на България Фердинанд принц Кобур Гота, на 2 август 1887 г. той е положил клетва пред III-то Велико Народно събрание, което е заседавало във В. Търново. Тогава общинският съвет по внушение на Ст. Стамболов, по сервилни съображения е подарил с протоколно решение крепостта "Хисаря", както тогава се е наричал Царевец. През периода 1902-1904 г. се явява пред общинския съвет интенданта на двореца и ултимативно поисква да се издаде на името на Фердинанд крепостен акт за "Хисаря". Общинският съвет се видял в чудо. Тогава кметът на града Евстати Мартинов, като дългогодишен съдия и адвокат, основавайки се на исторически и юридически факти и съображения, формулира следния отказ, който предавам със свои думи: "Общинският съвет поддържа протокола за дарението, но като има предвид, че крепостта "Хисар" е историческо място, от което се ползва целият български народ, то тази местност принадлежи на народа. От друга страна понеже "Хисаря "е в землището на града има само владението върху него, следователно с протоколното решение за дарението е подарено само владението, но не и собствеността. Ако княза иска да му се прехвърли собствеността нека се обърне към Народното събрание, което разполага с народното имущество и е властно да разполага с него както намери за добре в интерес на народа. По този начин е била пресечена възможността "Царевец" да попадне в чужди ръце и да остане на разположение на целия български народ народ."
Относно близоста на моя дядо със Ст. Стамболов, когато последният става Министър- председател поканва дядо ми, като завършил Петропавловската семинария да се замонаши, да го направят владика и да го изпратят на служение в Скопие като български митрополит. Дядо ми категорично отказва с мотива, че иска да създаде семейство и не е за тази работа."
Прочетете още: Спомени на Николай Евстатиев Мартинов, син на Евстати Мартинов- Нещо за нашия род
За опожаряването на Конака- Градски народен съвет
Източник: книгата "Бележити търновци"- Т. Драганова
Няма коментари:
Публикуване на коментар