Градът
Велико Търново (по гръцки Мегас Торновос, по турски Търновая) е бил
столица на второто българско царство от 1186 до 1393г., или всичко 207
години. Значи, цели два века той е бил политически, културен и
религиозен център на българския народ и е заемал второ място след
Цариград, за което и старите писатели са го наричали „Царствен град
Търново“, втори след Цариград“ и прочие. Цели два века тук е кипял силен
политически живот, от който е зависела съдбата не само на българския
народ, но и на останалите народи на полуострова. Не по малко е било и
неговото религиозно значение, което дели с останалите български столици:
Преслав, Охрид и София. С право той може да се нарече „Йерусалим за
българите“, защото бе седалище на българската патриаршия през второто ни
царство. По многобройността на манастирите и църквите си, обаче, далеч
надминава гореспоменатите градове.
Ето и списъкът на манастирите в и
около града, познати досега на историята, независимо от двадесетте и
две църкви, които някога са съществували на Трапезица, Царевец и Асенова
махала:
1. Манастирът, великата лавра „Свети Четиридесет Мъченици". Запазена само църквата в Асенова махала. Построен от Иван Асен втори през 1230 година.
2. "Свети Иван Рилски" на Трапезица, в развалини. Построен от цар Асен първи през 1195 година.
3 „Света Богородица Темнишка“ в Асенова махала. Бил девически манастир. Сегашната църква, издигната след земетресението, е вероятно, над старите основи. Прочетете още
4. "Света Троица“ в местността Пера (сега Дервент), основан от Ив. Александър и св. Теодосия, или от Евтимия.
5. "Преображение Господне“ в същата местност". Основан все около това време. Днес и двата манастира са обитавани от монаси.
6. "Света Богородица Одигитрия" (пътеводителка) в Света гора при Търново. Тук живеел св. Теодосий, Роман и ученикът му Григорий.
7. „Свети Петър и Павел" между Лясковец и Търново. Запазен.
8. "Света Богородица" в Арбанаси. Запазен, ала без монахини.
9. "Свети Никола" в същото село. Запазен и обитаван от монахини.
10. Къпиновския манастир „Свети Никола“- Запазен, ала необитаем.
11. Девическият манастир „Св. Пантелеймон" в с. Присово до Търново, обитаем.
12. Мъжки манастир „Св. Арахангел Михаил" в близката до с. Присово околност. Сега служи за старопиталище.
13. „Света Богородица" до село Килифарево в развалини. Основан от св. Теодосия. Тук се е помещавала неговата школа. Малко по-долу е сегашният манастир със същото име.
14. Плаковският манастир „Св. Илия“. Необитаем.
Значи, в града Търново и най-близката му околност досега се наброяват 14 манастири в развалини или сега съществуващи, без да се споменуват много други на по-далечно разстояние, като: Дряновският, Габровските два, Ловчанският, Троянският и пр., с които числото надминава двадесет. Днес сме вече на път да се открият още няколко такива в най-близката околност на Търново, именно в местността Трошана и в търновските лозя, по право южния скат на Мармарлийския рид. Само половин километър южно от гара "В. Търново“ се простира един широк дол с направление от изток към запад. Той почва от близкото село Малкия Чифлик и свършва до завоя на Янтра над Устието и се нарича Трошана. Към средата на тоя дол, по южната му страна и сега личат остатъци от стари зидове, отчасти заринати в земята, отчасти подкопани от пороите. Тези зидове, както и най-близката местност около тях, околните люде наричат Стого Марка /Святого Марка от църковнославянски език/. Съществува една твърде интересна легенда за тези руини: "Било в първите дни на турското робство. Турски шайки кръстосвали цялата ни земя и плячкосвали всичко по-ценно. Една такава шайка нападнала и този манастир и го запалила. Монасите избягали по разни страни, други намерили смъртта си в пламъците. Останал жив само старият игумен, когото агарянците мъчили, за да изкаже скритото манастирско богатство. Монахът, обаче, нищо не изказал. Тогава наредили да го посекат. Ала в момента, когато палачът вдигнал ятаган, треснала го невидима сила, и той се прострял мъртъв на земята. Другите се уплашили и избягали. Монахът тогава отишъл в близкото село Присово и там доживял до дълбоки старини". Тази легенда е твърде интересна, не само защото ни подсказва, че тук през второто българско царство е съществувал манастир, но още и за това, че е едничкото неродно предание, което ни напомня желанието на турците да посекат последния търновски патриарх Евтимия, когато ръката на джелатина се вдървила. Тя ни подсеща донякъде и коя е била причината патриархът да бъде посечен. Григорий Цамблак не ни обяснява това, а ни говори, че султанът "бил слушал за многопрославения, ограден със стени град, за хубостта му, за местоположението му, напълно укрепен отвсякъде; към това и голямото му, богатство, за многобройното население, за великата му слава, както в църквите, тъй и в царските дворци". Дали и тук заплашването към патриарха не е във връзка с "големите богатства на града“, които той е знаел къде са укрити като върховен вожд на защитата? Това, разбира се, са само догадки които историята тепърва ще разясни. Колкото пък се отнася до съществуването на манастир „Свети Марко", археологията ще може най-добре да потвърди или отхвърли. Днес иманяри стръвно разриват зидовете и почвата, за да търсят заровеното несметно богатство на старата света обител. Един километър от гара „В. Търново", но вече в югозападна посока, се намира равнината Дълга лъка, която представлява продължение на Трошана. Като се прорязва надлъж от Янтра, тя е обградена северно от един на места скалист рид, известен с името Мармарлийския рид, върху който са насадени търновските лозя. Населението на с. Чолакова-махала (Търновско предградие) сочи на няколко места по южния му скат Черковища, които по всяка вероятност, са остатъци от стари манастири или скитове, разсипани по после от турците. По сигурни твърдения можем да кажем за ония каменни зидове, намиращи се горе на мела, приблизително по средата между Чолакова - махала и Синия вир. Стените тук са много по-добре запазени от тия при Стого Марка, като личи цветна краска от стар стенопис. Десетина крачки западно от него се намират остатъци от стар кладенец. Селяните от близките села Шемшево и Чолакова махала наричат околността с името Клисе-баир (черковен хълм), а понякога и манастирските нивя. Пътят за него от Търново се е отделял при сегашната чешма над Чолакова-махала и върви в западна посока. Името на манастира не е известно, нито пък се освещава някога вода по тези места, което би ни подсетило за неговото име. От разпит на стари люде от тези села се узнава нещо за неговите имоти. Манастирът владеел воденицата в Чолакова-махала, която тогава не съществувала, след това бил господар на голяма част от плодородната Дълга лъка, както и на местността Аша-чаир под Шемшево. Преди турците да разграбят манастира, монасите успели да скрият богатствата си в кладенеца, който после засипали с камъни и пръст. Днес този кладенец е обект на най-активни иманярски тършувания. Всичко казано до тук са повече едни досещания за стари български светини, съществуването на които, обаче, може най-добре да се потвърди с едни системни разкопки. Дотогава ще е нужно едно старателно запазване на старините от набезите на иманяри, които днес в България представляват едно социално зло. Със своите многобройни манастири, църкви и мощите на множество светии Търново, наистина е бил Йерусалим за българския народ. Какво ли е представлявало то, когато срещу някой виден православен празник са еквали камбаните и клепалата на повече от тридесет божи домове?
Ив. Йорданов
1. Манастирът, великата лавра „Свети Четиридесет Мъченици". Запазена само църквата в Асенова махала. Построен от Иван Асен втори през 1230 година.
2. "Свети Иван Рилски" на Трапезица, в развалини. Построен от цар Асен първи през 1195 година.
3 „Света Богородица Темнишка“ в Асенова махала. Бил девически манастир. Сегашната църква, издигната след земетресението, е вероятно, над старите основи. Прочетете още
4. "Света Троица“ в местността Пера (сега Дервент), основан от Ив. Александър и св. Теодосия, или от Евтимия.
5. "Преображение Господне“ в същата местност". Основан все около това време. Днес и двата манастира са обитавани от монаси.
6. "Света Богородица Одигитрия" (пътеводителка) в Света гора при Търново. Тук живеел св. Теодосий, Роман и ученикът му Григорий.
7. „Свети Петър и Павел" между Лясковец и Търново. Запазен.
8. "Света Богородица" в Арбанаси. Запазен, ала без монахини.
9. "Свети Никола" в същото село. Запазен и обитаван от монахини.
10. Къпиновския манастир „Свети Никола“- Запазен, ала необитаем.
11. Девическият манастир „Св. Пантелеймон" в с. Присово до Търново, обитаем.
12. Мъжки манастир „Св. Арахангел Михаил" в близката до с. Присово околност. Сега служи за старопиталище.
13. „Света Богородица" до село Килифарево в развалини. Основан от св. Теодосия. Тук се е помещавала неговата школа. Малко по-долу е сегашният манастир със същото име.
14. Плаковският манастир „Св. Илия“. Необитаем.
Значи, в града Търново и най-близката му околност досега се наброяват 14 манастири в развалини или сега съществуващи, без да се споменуват много други на по-далечно разстояние, като: Дряновският, Габровските два, Ловчанският, Троянският и пр., с които числото надминава двадесет. Днес сме вече на път да се открият още няколко такива в най-близката околност на Търново, именно в местността Трошана и в търновските лозя, по право южния скат на Мармарлийския рид. Само половин километър южно от гара "В. Търново“ се простира един широк дол с направление от изток към запад. Той почва от близкото село Малкия Чифлик и свършва до завоя на Янтра над Устието и се нарича Трошана. Към средата на тоя дол, по южната му страна и сега личат остатъци от стари зидове, отчасти заринати в земята, отчасти подкопани от пороите. Тези зидове, както и най-близката местност около тях, околните люде наричат Стого Марка /Святого Марка от църковнославянски език/. Съществува една твърде интересна легенда за тези руини: "Било в първите дни на турското робство. Турски шайки кръстосвали цялата ни земя и плячкосвали всичко по-ценно. Една такава шайка нападнала и този манастир и го запалила. Монасите избягали по разни страни, други намерили смъртта си в пламъците. Останал жив само старият игумен, когото агарянците мъчили, за да изкаже скритото манастирско богатство. Монахът, обаче, нищо не изказал. Тогава наредили да го посекат. Ала в момента, когато палачът вдигнал ятаган, треснала го невидима сила, и той се прострял мъртъв на земята. Другите се уплашили и избягали. Монахът тогава отишъл в близкото село Присово и там доживял до дълбоки старини". Тази легенда е твърде интересна, не само защото ни подсказва, че тук през второто българско царство е съществувал манастир, но още и за това, че е едничкото неродно предание, което ни напомня желанието на турците да посекат последния търновски патриарх Евтимия, когато ръката на джелатина се вдървила. Тя ни подсеща донякъде и коя е била причината патриархът да бъде посечен. Григорий Цамблак не ни обяснява това, а ни говори, че султанът "бил слушал за многопрославения, ограден със стени град, за хубостта му, за местоположението му, напълно укрепен отвсякъде; към това и голямото му, богатство, за многобройното население, за великата му слава, както в църквите, тъй и в царските дворци". Дали и тук заплашването към патриарха не е във връзка с "големите богатства на града“, които той е знаел къде са укрити като върховен вожд на защитата? Това, разбира се, са само догадки които историята тепърва ще разясни. Колкото пък се отнася до съществуването на манастир „Свети Марко", археологията ще може най-добре да потвърди или отхвърли. Днес иманяри стръвно разриват зидовете и почвата, за да търсят заровеното несметно богатство на старата света обител. Един километър от гара „В. Търново", но вече в югозападна посока, се намира равнината Дълга лъка, която представлява продължение на Трошана. Като се прорязва надлъж от Янтра, тя е обградена северно от един на места скалист рид, известен с името Мармарлийския рид, върху който са насадени търновските лозя. Населението на с. Чолакова-махала (Търновско предградие) сочи на няколко места по южния му скат Черковища, които по всяка вероятност, са остатъци от стари манастири или скитове, разсипани по после от турците. По сигурни твърдения можем да кажем за ония каменни зидове, намиращи се горе на мела, приблизително по средата между Чолакова - махала и Синия вир. Стените тук са много по-добре запазени от тия при Стого Марка, като личи цветна краска от стар стенопис. Десетина крачки западно от него се намират остатъци от стар кладенец. Селяните от близките села Шемшево и Чолакова махала наричат околността с името Клисе-баир (черковен хълм), а понякога и манастирските нивя. Пътят за него от Търново се е отделял при сегашната чешма над Чолакова-махала и върви в западна посока. Името на манастира не е известно, нито пък се освещава някога вода по тези места, което би ни подсетило за неговото име. От разпит на стари люде от тези села се узнава нещо за неговите имоти. Манастирът владеел воденицата в Чолакова-махала, която тогава не съществувала, след това бил господар на голяма част от плодородната Дълга лъка, както и на местността Аша-чаир под Шемшево. Преди турците да разграбят манастира, монасите успели да скрият богатствата си в кладенеца, който после засипали с камъни и пръст. Днес този кладенец е обект на най-активни иманярски тършувания. Всичко казано до тук са повече едни досещания за стари български светини, съществуването на които, обаче, може най-добре да се потвърди с едни системни разкопки. Дотогава ще е нужно едно старателно запазване на старините от набезите на иманяри, които днес в България представляват едно социално зло. Със своите многобройни манастири, църкви и мощите на множество светии Търново, наистина е бил Йерусалим за българския народ. Какво ли е представлявало то, когато срещу някой виден православен празник са еквали камбаните и клепалата на повече от тридесет божи домове?
Ив. Йорданов
Ценни сведения за църквите и манастирите в Търновска околия през 1894-95 г.
Грета Костова- Бабулкова
Грета Костова- Бабулкова
Снимки из колекцията на Павел Енчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар