За Търновската Света гора и манастира „Света Богородица Одигитрия“

Мозаечна икона Пътеводителка" (Одигитрия) от втората половина на XII век, намираща се в Хилендарския манастир

Манастирите около града и многото църкви в града са давали право да бъде Търново наричано „Богоспасаем Цариград“.  От писмените извори е известно, че в района на Търновград първоначално е имало два манастира мъжки и девически, посветени на Божията майка. Девическият се е наричал "Св. Богородица Темнишка". За него и за средновековния Темниград, който се намирал до крепостта Ряховец може да прочетете тук. Навярно манастирът е строен през царуването на Асеневци - началото на XIII век и е имал важна просветителска роля по времето на св. Теодосий Търновски и патриарх Евтимий Търновски. В този манастир се е намирала чудотворната икона "Св. Богородица Темнишка" и са били положени и мощите на св. Филотея, наречена също Темнишка, измолени от сестрите на манастира.

Мъжкият манастир се е наричал "Св. Богородица Одигитрия /Пътеводителка/" и според мен погрешно се предполага, че се е намирал на хълма Света гора. Съществуването му е описано в житието на св. Теодосий Търновски, написано от гръцкия патриарх Калист. В превода на житието се казва: „Като напусна споменатата обител [манастира „Св. Никола” в Арчар], стигна до Търново, престолния град на българите, който е втори и на думи, и в действителност след Константиновия град. Тогава намери и манастир, много прочут, [посветен] на всеславната Дева и Богородица, Христовата майка. Посели се там [на мястото], което дори и до днес се нарича обикновено с името Света гора.” Търновската Света гора обаче се е наричала местността, където са били разположени манастирите, по подобие на Света гора в Атон. В превод от старобългарски "гора" всъщност е "планина, хълм" и при един буквален превод може да се допусне грешка. Вижте 

Паскал Пиперков в своето изследване за Търновската Света гора пише: "От историческите извори е безспорно, че Светите гори по българските земи са създадени по подобие на Света гора Атон. Те вероятно са били съвкупности от православни манастири и техни поделения под общо управление, политически независими, близко разположени, в които е кипял духовен живот. През Възраждането тези комплекси са продължили просветните традиции на средновековните си предшественици, като са били стожери на българския народностен дух." Като стана ясно понятието "Търновска Света гора" нека продължа за местоположението на манастира. В житието на св. Ромил Видински, където конкретиката е по-голяма и там се говори за „Света Богородица Одигитрия“. От текста се разбира, че духовният център е близо до брега на р. Янтра, а срещу него се извисяват хълмове. В житието се разказва как Ромил Видински помага на монасите, като им осигурява прехрана и лови риба от брега на Янтра: "Край град Търново има една местност, именувана на местно наречие “Устие”, и един хълм/гора/ в предградието, наричано още от древност “Света Гора”, където живееха много монаси, а и досега живеят. С тези подвижници тоя страдалец съжителстваше и общуваше... А което е още по-чудно, че бидейки и в притеснение много пъти като подвижник, никога не се отнесе небрежно към любовта, царица на добродетелите (Лествица гл. 30 т. 37), а се стараеше като истински Божий раб най-вече любовта да изпълнява във всичко. Когато усетеше, че някой от жителите на оная Гора страда от много години, или че го измъчва някакъв недъг, той ловеше риба, сваряваше я, идваше безшумно през нощта до килията на болния, окачваше съдината пред вратата и бързо си отиваше...”  

И така виждаме, че е ставало дума не за хълм и планина, а за място, което е било в предградието, и в местността Устието. Това място, познато като „Търновската Света гора”, е било средище на творците на Търновската книжовна и художествена школа и е близо до р. Янтра от която св. Ромил Видински е ловял риба, която носел на болните монаси. Известно е също, че  са открити и други стари манастири в тази местност според сборника „История на Велико Търново”, където Янка Николова ясно пише: "Манастири имало още западно от хълма Света гора в местността „Устето”, а така също и северозападно от града, където бил манастирът „Св. Троица”, свързан с дейността на прочутата книжовна школа на патриарх Евтимий.” За манастир „Света Богородица Одигитрия“ споменава и Григорий Цамблак, роденият в Търново архиепископ на Киев: „ Има едно място при град Търново, отделено само чрез реката, обилно напоявано от текущи води и пълно със зеленина, дървета, цветя и всякакви плодове. На това място имаше храм "Пресвета Богородица", където всяка година се събираше множество народ от целия град заедно с жените и децата, и празникът по устав продължаваше осем дни. Но понеже събирайки се по повод празника, вършеха всякакви нечистотии и си навличаха Божието негодувание, като се ползваха от пустинното местоположение за своите блудни стремежи, затова премъдрият пастир отсече корена и изсъхна плодът на греха: отмени празника, забрани да се събират повече на такова тържество и по този начин престана погибелта на много души." Няма конкретни доказани факти, че днешният хълм Света гора е бил обитаем през Средновековието от монаси. По всичко изглежда заселването му става, след като е построен мостът над Янтра в турската махала, който съществува и днес. Едва тогава къщите започват да никнат по склона, срещу Царевец, от другата страна на Янтра. А това е било вече по време на османското владичество. В Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. пише: " Сегашният турски мост е липсвал. Не е съществувала и сегашната турска махала, на мястото на която е било гора, правеща продължение от „Светата гора“... В турско време беше тя недостъпна за българите, тъй като турците и техните харемлици се веселяха в нейните сенки. Често пъти, дене или ноще, биваше огласявана от страстни маанета, съпровождани от даарета и тарабуки.... Монастирът "Св. Богородица" в Светата гора бе сринат и на мястото му беше издигната една къщичка- теке, около което турците си правеха на открито общите молитви. На турците, главно на ханъмите, Света гора служеше като любимо място за разходка. Гората чрез тесни неправилни пътеки бе едвам проходима за хора. През пролетните и летните дни тя често се оглушаваше от песните на младите турски девойки и ергени." Вижда се от запазени стари снимки първо, че цялата местност наистина е била гора, а на местността Френкхисар от турско време ясно се вижда, че имало теке/турски манастир/ и джамия. Известно е, че турците са превръщали в джамии по-известни и важни за българската история църкви. Това навежда на мисълта, че точно там е било важно духовно средище, манастирът "Св. Богородица Одигитрия". Местността не е толкава добре проучена. И ето, че в този забравен квартал, който в миналото беше дори циганска махала и сметище, възкръсна като феникс от пепелта един царски манастир, изключително важно духовно средище. Манастирският комплекс във Френкхисар е открит първо от иманяри. Археолозите започват да работят по следите, оставени от търсачите на ценности. Според проучените писмени източници, храмът вероятно е строен в началото на XIII век и е функционирал през XIII-XIV век. Намерени са артефакти, които потвърждават теорията, че този храм е свързан с един от Богородичните манастири, разположени в старата столица.

Възстановената икона

Възстановка на мозаечна патронна икона на храма, направена от Михаела Томанова, реставратор в екипа на проф. Вачев, потвърждава убеждението, че храмът е свързан с един от Богородичните манастири във Велико Търново. Иконата определено е "Пътеводителка" (Одигитрия), един от най-древните и най-разпространените начини на изобразяване на Пресвета Богородица с Младенеца в християнския свят, и особено на Балканите. Някои от най-почитаните икони от този тип се приписват на четката на св. ап. Лука.

Едно от най-изумителните открития, на обекта в местността „Френкхисар“, ненамирано до момента в България в този вид, е гроб в който е погребано духовно лице и то от висок ранг. За това сочи тухла с надпис, която се намира под главата на възрастния мъж, чиито тленни останки са открити в гроба. На нея са изписани I и IV стих от Евангелието на Йоан. Според хипотезата на проф. Вачев черноризецът от столичния Търновград най-вероятно се е казвал Йоан. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. Така са били изграждани само митрополитските и патриаршеските гробници, казва проф. Вачев. Специфичният некропол и златните парченца смалт около патронната икона карат археолога да вярва, че под Балдуиновата кула почива в мир някой от средновековните български патриарси. Дали това не е патриарх Йоан за който Паисий казва в своята история: "По това време в 1170 г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий.."

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.