Стогомарка /Святого Марка/

Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.

 
Грамаден дол, който се спуща от село Малкия-Чифлик към Янтра, дели търновското землище от това на Присово. Сега този дол е едно от най-пустите места около старопрестолния град, а някога бил обрасъл с грамаден лес гдето търновски царе и боляри ходели на лов. Още тогаз долът се наричал Трошан. В едно от най-красивите му места, недалеч от Присово, някога съществувал малък, ала затова пък един от най-тихите манастири около града на име „Свети Марко". Турски шайки кръстосвали току-що покорена Българска земя и всявали страх и трепет сред орачи и овчари. Едни и други гледали да са по-близко до своите села, та при първа още опасност да се прибират при своите близки. Султанска власт нехаела към участта на поробените, защото те били чужди люде и по-добре би било да ги няма на тоя свят. Една такава шайка нападнала тихия манастир, и една утрин той бил цял в пламъци. Белобради монаси избягали из гори по всички посоки, други били избити, трети намерили своята смърт сред грозни пламъци. Един само монах, старият игумен Марко, бил пощаден от агарянци. Мъчили го те за манастирски богатства, ала не могли нищо да получат. Тогава решили да го посекат. Ала кога кръвожадният палач вдигнал ятаган над смирения старец, треснала го невидима сила, и той се прострял мъртъв на земята... Уплашили се тогаз агарянци, оставили стареца със заграбени предмети и избягали. А добрият монах, който останал от толкова братя, отишъл в близкото село Присово и там доживял до дълбоки старини. Днес от тоя манастир съществуват само пресъхнала чешма, срутени зидове и голям камък между тях. Мястото селяните наричат Стогомарка, от името на Святого Марка, някогашен негов покровител. 

Останали стари зидове от манастира

В настоящата легенда ние виждаме едно отражение на Цамблаковото известие за посичането на Евтимия, когато ръката на джелата се била вдървила, и той бил пощаден. Интересно е още и това, че тук се споменува за манастир с името на Свети Марка, което, колкото ни е известно, не се среща другаде по нашите земи. На запад такива църкви се срещат често, например, красивата църква "Свети Марко" във Венеция.

В Паисиевата история за Свети Марко пише: "Свети Марко, Преславски митрополит. Той принесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и починал на своя престол в Преслав. "Св. Марко Преславски е един от забравените светци на България. През Средновековието народът ни развил почит към него и към средата на XIX век той вече бил тачен като светец.

В църквата „Св. Параскева“ в град Роман- Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г., на която може да се види св. Марко.  

Милка Маркова разказва: "Когато се запознах със съпруга си някога се учудвах на името, което носеше. Марко. Това име бях срещала само в народните песни, приказки и предания. Обясни ми, че в неговото родно село то е често срещано, обичайно. По-късно, когато вече бях член на семейството и рода му научих, че в близост до село Присово някога, в средните векове е имало манастирче „Свети Марко”... Благодарна съм на историци и клирици, които днес правят усилия да открият малкото, което е останало за историята и житието на св. Марко Преславски. Вярвам, че един ден нашите търновски археолози ще направят по-големи разкопки около това манастирче и крепостта на болярина Трошан и ще хвърлят много светлина върху тяхната история. Ще чакаме. Ние, всички търновци, българи и най-много жителите на с. Присово, чийто синове и внуци продължават да носят името Марко и не са забравили своето малко манастирче „Стого Марка” безвъзвратно изчезнало в дълбините на историята..."

Прочетете още: Св. Марко Преславски е един от забравените светци на България

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ