Забравеният манастир "Свети Марко" в местността Трошана

В книгата на Никола Станев „История на Търновската предбалканска котловина“ пише доста за този манастир и има скица на църквата: 

"...На изток от Райково се простира долина от устието между бърдото Присой и бърдото Трошан. Тя държи 3-4 километра надлъж към изток и 1 – 2 километра нашир. В усойния склон на бърдото, или на левия бряг на Трошански дол, посред гъста гора, се намират развалини на манастирище Стого Марка или Светаго Марко. От с. Присово, по прост път, като се прехвърли Присой бърдо на север, се стига пак в същото манастирище "Светаго Марко", в землище Присовско. Преданието отдавна казва, че в южната страна на Трошанската долина, срещу бърдото Трошан, имало манастир. Този манастир някога бил разрушен, ала спомените за него в Присово и Дебелец се запазили. През 1939 година в Присово стана дума за стария манастир. Мeстният свещеник иконом Недялко Димитров, посочи мястото. Двама младежи, семинаристът Цоню Cт. Маринов от Присово и чиновникът в Търновското агрономство Ботю Петров от Пчелище, бяха упътени да намерят манастирището. Услужливите младежи прехвърлиха веднага бърдото и след известно време се върнаха радостни. Те с мъка открили старината и съгласно упътването снели скица на църквата, чиито чертеж представяме тук. 

През 1940 год. стана нужда да се направи нов оглед. Пишещият тези редове заедно с директора на Народната библиотека в Търново г-н П. Крусев и учителя историк-археолог, управник на Историческия музей във В. Търново, г-н Т. Николов посетихме мястото и разгледахме разрушената старина. Като се разкрият шубраците и дребните храсти, подават се следи от стари сгради. Между сплетената и сгъстена растителност се очертават зидове, които дават форма на четвъртоъгълна църква, чиято дължина според чертежа е 10 метра, а ширина 4,5 метра. Дебелината на основните зидове под земята — 0,87 метра. Градежът е ѝ от местни камъни, споявани с хоросан. 

Останалите стари зидове от манастира

От изток е долепен полукръгов олтар с 3-метров отвор. Днес през разрушените олтарни основи тече поток, който подкопава северните стени и се спуща покрай основите на други сгради към Трошана. При западния вход има път от калдаръм и до него извор. Дворът е послан с полегнали плочи и до олтаря чурулика извор в дълбок зидан трап. Около основите се търкалят късове от тухли и други керамични и стъклени съдини. Мястото на светата обител е свито по склона в един закътан въртоп между два потока, обрасли с гъста растителност Останките от църквата и околните сгради, разрушени от поройни потоци, се побират в тясно място, обаче, малко по-долу, в Трошана, се зеленеят обширни, приветливи и прохладни поляни с високи плодни дървета. Знае се, че в първите турски години народът от селата Дебелец, Присово и граждани от Търново се събирали на „сбор“ в деня на манастирския храм „Св. Марко“ и заедно с черкуването устройвали и жертвени обеди, пазари и веселби за младите. 
Долината Трошан е разлата и красива между двете бърда — Трошан и Присой бърдо — препълнена навремето с лозя, овощни градини и прохладни колиби. Според преданието, местността принадлежала в българско време на български болярин на име Трошан /прилагам по-долу легендата/. След неговата смърт или смъртта на наследниците му турците засвоили тихата и прохладна долина и лете прекарвали весело на почивка в лозята между плодните дървета. Църквата отдавна била съборена. Около нейните основи личат очертанията на манастирски килии и други новопостроени колиби за летуване на господари. Преданието добавя, че български царски челяди, заедно с болярски, посещавали прохладната долина през горещите месеци за почивка и въздух. Зимно време манастирът ще да е бил тихо място за подвизи и за работа на смирени български преписвачи и писатели. В един сборник под име „Лествица“, който днес се пази в Рилския манастир, се среща следната бележка:
     „Въ лето 1364 исписа се сія книга сими и тленими пръсти въ мѣстѣ Усти при Тръновѣградѣ, при благовѣрнимъ цари Иоаннѣ Александрѣ и при царици Его Теодора новопросвѣщенной. Да млъви отци и братя изправлѣящи чьтѣте, а не клънѣте. Писалъ Теодосий инокъ".
      Като имаме предвид, че манастирът „Св. Марко“ се намира най-близо до прочутото Търновско устие на река Янтра, смятаме горната бележка за красноречиво свидетелство, че въпросната света обител, на място прохладно и тихо, било свърталище (скит) на търновски монаси, преписвачи, писатели и художници, каквито е поддържал цар Иван Александър ... В турско време, както казахме, търновски паши, аени, войводи и други управници разполагали с долината Трошана. След освобождението на Бългжария присовчанинът Петко Хайдутов откупил от бягащите турци, стопани в Трошана на безценица много декари лозя, нивя, гори и сетне ги разпродавал по 20 лв. дюлюма на селяните от Присово. Нй-много от тези имоти накупил Владо Цончев. 

 

 Легенда за манастира Святого Марка /Стогомарка /

Из "Сенки край Янтра-легенди и балади" от Ив. Йорданов-1933 г.

Грамаден дол, който се спуща от село Малкия-Чифлик към Янтра, дели търновското землище от това на Присово. Сега този дол е едно от най-пустите места около старопрестолния град, а някога бил обрасъл с грамаден лес гдето търновски царе и боляри ходели на лов. Още тогаз долът се наричал Трошан. В едно от най-красивите му места, недалеч от Присово, някога съществувал малък, ала затова пък един от най-тихите манастири около града на име „Свети Марко". 

Турски шайки кръстосвали току-що покорена Българска земя и всявали страх и трепет сред орачи и овчари. Едни и други гледали да са по-близко до своите села, та при първа още опасност да се прибират при своите близки. Султанска власт нехаела към участта на поробените, защото те били чужди люде и по-добре би било да ги няма на тоя свят. Една такава шайка нападнала тихия манастир, и една утрин той бил цял в пламъци. Белобради монаси избягали из гори по всички посоки, други били избити, трети намерили своята смърт сред грозни пламъци. Един само монах, старият игумен Марко, бил пощаден от агарянци. Мъчили го те за манастирски богатства, ала не могли нищо да получат. Тогава решили да го посекат. Ала кога кръвожадният палач вдигнал ятаган над смирения старец, треснала го невидима сила, и той се прострял мъртъв на земята... Уплашили се тогаз агарянци, оставили стареца със заграбени предмети и избягали. А добрият монах, който останал от толкова братя, отишъл в близкото село Присово и там доживял до дълбоки старини. Днес от тоя манастир съществуват само пресъхнала чешма, срутени зидове и голям камък между тях. Мястото селяните наричат Стогомарка, от името на Святого Марка, някогашен негов покровител. 

 
В настоящата легенда ние виждаме едно отражение на Цамблаковото известие за посичането на Евтимия, когато ръката на джелата се била вдървила, и той бил пощаден. Интересно е още и това, че тук се споменува за манастир с името на Свети Марка, което, колкото ни е известно, не се среща другаде по нашите земи. На запад такива църкви се срещат често, например, красивата църква "Свети Марко" във Венеция.

В Паисиевата история за Свети Марко пише: "Свети Марко, Преславски митрополит. Той принесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и починал на своя престол в Преслав." Св. Марко Преславски е един от забравените светци на България. През Средновековието народът ни развил почит към него и към средата на XIX век той вече бил тачен като светец.

В църквата „Св. Параскева“ в град Роман- Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г., на която може да се види св. Марко.  

Милка Маркова, местна жителка разказва: "Когато се запознах със съпруга си някога се учудвах на името, което носеше. Марко. Това име бях срещала само в народните песни, приказки и предания. Обясни ми, че в неговото родно село то е често срещано, обичайно. По-късно, когато вече бях член на семейството и рода му научих, че в близост до село Присово някога, в средните векове е имало манастирче „Свети Марко”... Благодарна съм на историци и клирици, които днес правят усилия да открият малкото, което е останало за историята и житието на св. Марко Преславски. Вярвам, че един ден нашите търновски археолози ще направят по-големи разкопки около това манастирче и крепостта на болярина Трошан и ще хвърлят много светлина върху тяхната история. Ще чакаме. Ние, всички търновци, българи и най-много жителите на с. Присово, чийто синове и внуци продължават да носят името Марко и не са забравили своето малко манастирче „Стого Марка” безвъзвратно изчезнало в дълбините на историята..."

Прочетете още: Св. Марко Преславски е един от забравените светци на България

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ