В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Св. Теодосий Търновски (ок.1300-1362 г.)

Св. Теодосий е родом от Видин или областта му. Съвсем млад става монах в манастира “Св. Никола” при Арчар (при руините на римския град Рациария). Търсейки духовен наставник, младият монах пристига в “...царстващия град на българите Търново, втори след Цариград на думи и на дело”. Св. Теодосий постъпва в прочутия манастир през онази епоха манастир “Св. Богородица” на търновския хълм Света Гора. Както пише В. Киселков: "Примамван от славата на престолния град, след смъртта на учителя си Йова, жадният за книжовна и религиозна мъдрост Теодосий напуснал монастира Св. Никола и се запътил за Търново, уверен, може би, че там ще найде учител, за какъвто е бленувал. Когато пристигнал, той се настанил в прочутия по онова време монастир Св. Богородица, известен още под името Одигитрия (Пътеводителка). Последният се намирал надясно от р. Янтра, срещу самия град, в местността Св. Гора. Както днес, така и преди шест века тая местност се отличавала с богатата си растителност и с изобилната си вода. "
После за кратко време пребивава в една от обителите при града-крепост Червен, Русенско (Ивановския скален манастир) и в т. нар. Епикерниев манастир край Сливен.
Със своята исихастка школа преп. Теодосий Търновски създава нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Преподобният Теодосий Търновски бил ученик на преп. Григорий Синаит, основателят на исихасткото учение. През 1335г. основоположникът на исихазма Григорий Синаит се заселва в Парория (област около Странджа) и основава там манастир. Теодосий Търновски се установява при него и два пъти посещава Търново със специална задача - среща се с цар Иван Александър и измолва от него материална помощ за Парорийската обител. В пост и молитва се подвизавал и в Келифарската гора край В. Търново, където основал манастир и просветна школа. Килифаревският манастир, създаден около 1350 г. от св. Теодосий Търновски и неговия събрат св. Роман Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Създадената от св. Теодосий книжовна школа привлича монаси от близки и далечни страни, а сред неговите ученици са св. Евтимий, патриарх Търновски, св. Дионисий Дивни, св. митрополит Киприан Московски и др.
В. Киселков пише:"Според биографа, Теодосий се отличил като защитник на православието и на църковния събор в Търново през 1360 година. Повод да бъде свикан самият събор дали евреите в Търново. Надявайки се, че втората жена на Ивана Александра Теодора, която била покръстена еврейка, не ще остави незащитени своите сънародници, търновските евреи почнали явно да хулят божествените храмове, да оскърбяват свещениците, да безчестят иконите и да вършат редица други непристойни работи, чието описание дори в книгите било недопустимо. Щом се научил за тази противоцърковна дейност на евреите, килифарският пустинолюбец взел „съжителя си и еднаквия с него по нрав Романа“ и отишъл при Ивана Александра. „Като се срещна насаме с него, той му разказа за непристойното начинание на ония, т. е. на евреите, и как и до колко те са се устремили към злобата. И до толкова подтикна царя към ревност, щото без никакво отлагане заповяда бързо да се свика събор... Правдиви ли са посочените дотук вести за Теодосия като горещ защитник на православието и като неуморим борец против еретиците? — Не, те не са верни и не могат да бъдат верни. Недопустимо е да се мисли, че един исихаст, какъвто е бил Теодосий, който търсел безмълвие, самота и покой из планинските пустини, който странял от хората, който постоянно се отдавал на молитви и съзерцания в келията си, отчужден дори и от собствените си ученици, според показанията на Цамблака, ще изневери на своята отшелническа природа и на законите и духа на Синаитовото учение, за да отива в шумната столица, да се бори словом с еретици, да настоява пред цар и патриарх да свикват църковни събори, за да има възможност да блесне със своите „светли победи“ над еретиците. Подобни подвизи не може да върши един примерен исихаст. Тях не ги е вършил Григорий Синаит на Атон, в Цариград или в Парория; тях не ги е вършил и Синаитовият ученик Роман, един истински отшелник: затова тях не ще е вършил и нашият килифарски пустинолюбец. Ако би могло да се вярва, че Теодосий е напущал безмълвието си, за да води прения с еретиците по стъгди и събори в Търново, то логически би следвало да се повярва и най-невероятното, а именно, че търновските църковни власти не са виждали, що става в града, и не искали или не могли да опазят пасомите си от еретическите заблуди. Като че в Търново нямало нито един умен човек, от патриарха до последния монах или свещеник, който да схваща, че със своите проповеди Теодорит, лъжеинокът Теодосий, Лазар, Кирил и проповедниците на иудейството подкопават устоите на морал и религия, на църква, общество и държава, а като че само килифарският пустинолюбец всичко виждал, всичко чувал и всичко разумно могъл да върши, което е от полза за самата църква. Нещо повече, търновският патриарх бил прост човек и недоумял що да върши в критични за паството и за църквата му моменти! А нима и светската власт е търпяла да гледа Лазара в адамовски костюм да дохожда улиците? Нима и тя е трябвало да чака съвети от килифарския отшелник? Подобно отнасяние към историческите извори може да е простено за един средновековен агиограф, който черпи материали от легендите, за да прослави любимеца си, без да съзнава, че същите легенди са засенчили образа на търновския патриарх Теодосий, който именно се е борил против еретиците в Търново, ала за един съвременен изследовател, същото отнасяне е недопустимо. Затова и ние подчертаваме мисълта, че борбите против всички ереси и еретици в Търново са били водени от търновското духовенство. Най-вероятно е в казаната борба да е проявил повечко амбиция и енергия патриарх Теодосий или някой търновски монах със същото име, а случайното съвпадение на името на единия или другия с това на килифарския пустинолюбец да е създало през XV век легендата, какво уж Теодосий Килифарски най-много се проявил в борбата против еретиците. И тази именно легенда ще е използувал късният съставител на житието и чрез нея е дал възможност на съвременната историческа наука да дойде до съвършено погрешни и неиздържащи критика заключения. Не ще съмнение, че и много от вестите по въпроса за борбите с еретиците в България около средата на XIV век ще са преувеличени. Колкото се отнася до вестите за килифарския пустинолюбец като някакъв борец против ересите, ние считаме за правдиво само съобщението, че той е присътствувал на събора в Търново през 1360 год. Теодосий е живял и се подвизавал в строго отшелничество в монастира си в Килифарската планина до последната година от живота си, т. е. до 1363 год., без да се мести където и да било и без да основава другаде нов монастир.."
Така В. Киселков заключава, че "Споменът за Теодосия, ако и до известна степени за сметка на негови съименници е бил запазен и в литераратурата ни. Вероятно, подтикнат от предполагаемото Теодосиево житие от Калиста, неизвестен автор се заел да напише по-пълен очерк за живота на Теодосия. В работата си той ще е използувал не само Калистовия труд, но и онези легенди, които са се носили тогава между монашеството и населението в Търново и търновската околности. А от уважение към цариградския патриарх и от препалена монашеска скромност, в надслова на съставения от него нов, компилативен труд за Теодосия той оставил да фигурира като автор цариградскиятъ патриарх Калист."
 За Теодосия ни е оставил две-три ценни бележки и Григорий Цамблак в своето похвално слово за Евтимия. Същото е направил и Паисий Хилендарски в своята първа история на българските царе и светии. Ето какъв отглас от някогашния подвижнически живот на Теодосия в сливенския край ни предава Паисий: "Светият преподобен Теодосия Търновски, ученик на свети Григорий Синаит, просиял в Сливенската гора във времето на цар Иоан, Асенов син, и патриарха свети Евтимий. Там царят съградил много манастири по подобие на Света гора Атонска и бил началник и наставник над всички тия манастири светият отец Теодосия Търновски. Бил родом от Търново, благороден и честен, но оставил всяко мирско пристрастие и се отдал на Бога вседушно и всесърдечно просиял с чуден и свет живот. Така и неговите ученици много просияли със свет живот и тия манастири. Поставяли неговите ученици за търновски патриарси и много епископи из България и красели епископите си със своя чуден живот и учение."
В. Киселков завършва с думите: "Когато се запознал с Теодосиевото житие по сборника на Владислава Граматик в Рилския монастир и след като го преписал Паисиевият последовател пък иеросхимонах Спиридон се възмутил отдън душа, дето българите не се погрижили да съставят служба на светеца, а го оставили на вечно забвение... А за да подтикне съвременниците си, особено — монашеството, да му отслужват помен всяка година на 27 ноемврий, самият Спиридон съставил на Теодосия съответната служба, понеже последният мълком бил вече признат за светец от народ и църква.."
Житие на св. Теодосий Търновски от В. Киселков 1926 г.

Няма коментари:

ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в