На 15 км. от Търново, край самия път за гр. Елена, на левия бряг на р. Дренска, е разположен тъй нареченият Къпиновски манастир „Св. Никола“. Местността е извънредно красива — началото на Еленския проход. И този манастир е съществувал във времето на Търновското царство. След покоряването на България, също тъй е бил разрушен и едва към края на XVII в. наново възстановен. В 1794 г. Софроний Врачански е бил известно време игумен на манастиря. И този манастир е бил ограбен и разрушен от кърджалиите. Днешната църква е била въздигната в 1835 г. на мястото на старата, която е била съградена, според надписа на корниза на абсидата ѝ, в 1275 г. По цялата вънкашна, западна стена е изписан, както на старата църква в манастиря „Св. Преображение“, страшният съд.
В църквата не са запазени стари икони и книги, освен един молитвеник от 1700 г. В самата манастирска сграда има параклис, построен в 1864 г., с оригинален стенопис, представляващ „Големия прянос“ в литургията. Бележити са царските му двери, останали от старата църква, поправена след кърджалийското опустошение. Манастирските сгради са големи и просторни. В битността ми училищен инспектор на Еленското учебно окръжие, бивал съм често пъти гост на живущия тогава (1892 г.) в манастиря архимандрит Стефан (х. Радков), същият, който посрещна русите при влезването им в Търново (1877 г.), както отбелязах на съответно място. В турско време той не бе обичан от българите, поради предположението да е бил близък приятел на турските големци. Справедливостта, обаче, налага да се отхвърли всяко обвинение върху този отдавна починал вече човек. Заемащ виден църковен пост и често управляващ Търновската митрополия, дори и във времето на Илариона Макариополски, когато по-продължително е отсътствувал от епархията, за архимандрит Стефана заслужава да се кажат няколко думи. Роден в 1838, починал на 4 октомврий 1908 г. Произхождащ от едно село в Търновско, той беше развит, горд и с осанка човек, висок, слаб, със съвсем права снага, той имаше внушителна и красива фигура. Не лишен от вкус и умение да се държи, внушаваше уважение, особено в неговото облекло на висок църковник. Под висока калимявка, върху гордо стояща на плещите му глава, изпъкваше сухо-жълтаво лице, със също тъй гордо изражение; от плещите му до земята падаше в красиви дипли черно копринена расо, в широките ръкави на което се губеха жилестите китки на ръцете му, с дълги аристократични пръсти. Студен и важен, той имаше изглед на римски кардинал. Естет, той живееше в прекрасна обстановка в Капиновския манастир; червени постилки, картини и всички удобства за изтънчен светски човек. Когато дойдеше в Търново в своя разкошен файтон, запрегнат с два охранени коне — това беше един вид събитие. Не без човешки слабости, той беше съобщителен и много гостолюбив.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Become a Patron!
Няма коментари:
Публикуване на коментар